Добровнишката грамота е търговски документ, който дава права на търговците от Дубровник да търгуват със стоки на територията на цялата владяна от цар Иван Асен II територия на България. Можем да се учудим на майсторството и на риториката в текста, с които веричието на царственото самодържие са изнесени на преден план.
Ето текста на грамотата:
Текст на грамотата  Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун - навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.

 

† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †

Ето и текстът на Ватопедската грамота в непълен вид, поради лошото запазване на ръкописа:
Съблаговоли моето царство да подари на светия манастир Пресвета Богородица, наречена Ватопедска, намиращ се в Света гора, село, наречено Семалто, което лежи в Серска област, така че това село заедно с хората и с всички свои права и сгради и прилежащи (към селото земи, води, гори и пр.) и с дохода, който има и притежава почтения манастир с пълна и неотменима власт дотогава, докато съществува моето царство.
Отзоваваме моето царство на всички времена, за да приема данък и да изпълнява всякакви работи в царството ми, практори, т.е.. севасти, дукове, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и останалите (чиновници) от малките до големите. Никой от тях няма право да встъпва, дори и край да постави в владенията на светия манастир, нито да пише, нито данък да взема, нито комод, нито миг, нито аподохия, нито вино, нито жито, нито храна, нито десятък, нито да привиква хората на ангария и каквито и да било работи на моето царство - нито дсамите те, нито конете им, нито воловете им, нито магаретата им. Но всички хора на този манастир имат всяка пълна свобода, и да властва (над тях) сегашният почтен и христолюбив игумен Досифей и почтените и христолюбиви игумени след него. А данък, комод, арико и ангария и останалите налози по закон на моето царство ... месец април....

 

† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †


България няма Ватопедската грамота в оригинал нито като оригинално копие, тъй като писмуния документ се съхранява в манастира, а той е силно повреден от недоброто му съхранение. Едно типично византийско и лукаво оправдание на гръцките монаси, унищожили до ден днешен множество българска книжнина. Очевидно гръцките човечета са имали голям комплекс затова, че са имали за съсед Велика и могъща колкото тях държава.