Според последният доклад на ЕС за България, професионалното образование в страната е оценено на изключително ниско равнище. Това е отражение на реалността, че българския възпитаник знае много, но върши малко, а напоследък знае съвсем малко. Това може да бъде отнесено както за големите, които не могат да възстановят почти нищо от всички предмети, които са изучавали, освен разбира се нещата, към които са проявили личен интерес, така и за сегашната младеж, отрупана с фактология в грамадните и огромни учебници, чието море свършек няма от преповтаряне на академичната лирература и съблюдаването на една съща стара дидактична програма и план. Тук влиза в разглеждане и девиза на българските родители и общество: "Учи, за да не работиш". Дори и цял живот учене не би могло да компенсира тясното професионално израстване на индивида.
Очевидно като наследник на енциклопедичния пример на българския образователен стереотип на "Рибният буквар" на Петър Берон и жаждата за знания у българина през Възрождението, българското образование се явява копие на енциклопедизма в знанията, фактологията и поливалентното познание, без да държи сметка на прагматизма и практическата насоченост на знанието.
В тази връзка неговото рождение чрез "Рибният буквар" се явява и неговото дамгосано клеймо, от което то до ден днешен не може да избяга.