Постинг
13.02.2009 13:37 -
Сънят при Фройд
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1373 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2009 12:06
Прочетен: 1373 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.02.2009 12:06
За Фройд угасването на интереса на индивида към света и оттеглянето му в състояние, наподобяващо положението на плода в майчината утроба (свит на кълбо, на топло, тъмно и тихо), се определя като спане, а психичния живот по време на това състояние се нарича съновидение (сън). В такъв случай е логично да се запитаме каква е функцията на съня по отношение на спането, защото в повечето случаи се счита, че той му пречи, прави го непълноценно. Отговорът на Фройд е, че сънят не е смутител на спането, а негов пазител, отстраняващ смущаващите го дразнители. На нас ни се струва, че сме щели да спим по-добре, ако не е бил сънят, ала това е заблуждение; в действителност без него изобщо нямаше да спим. Негова заслуга е също, че се явява като реакция на психичния дразнител със задачата да го отстрани, за да може спането да продължи. Следователно сънят възниква от две конкуриращи се тенденции – едната желанието за спане, оставаща постоянна, а другата се стреми да задоволи някакъв психичен дразнител като доказателство, че сънят е смислен психичен акт с две основни характеристики – осъществяване на желание и халюцинаторното му изживяване. За да достигне до тези заключения Фройд се съсредоточава не върху външния, повърхностен слой на съновиденията, а върху тяхното вътрешно съдържание, което може да бъде дешифрирано едва след тълкуване. Нещо повече, за него съновиденията са само “параван и фасада”, зад които се крият “латентните” идеи , а отвъд тях лежат влеченията, които хората са изпитвали, но които те не са могли да реализират в съзнателното си поведение и не са искали да признаят поради това, че са ги намирали за отблъскващи и аморални. Бидейки изтласкани, подобни неприемливи за реалността и социалните норми (“Свръх – Аз – а”), импулси и желания, се съхраняват в системата на несъзнаваното от където, макар и несъзнавани, те продължават да се стремят да проникват в съзнанието и да влияят върху поведението. Препятствани или лишени от тази възможност, те предизвикват емоционално напрежение, което може да се редуцира и прояви във вид на съновидения, невротични безпокойства, страхове и тревоги. В този смисъл съновиденията са своеобразни външни “проекции” на неудовлетворени желания.
В огромното разнообразие от мистични и фантастични проявления на психичната активност Фройд търси сходства и различия. Констатира, че преживяванията по време на сън са неструктурирани, дезорганизирани, хаотични и странни. Това са несвързани помежду си картини, по-често безсмислени и предимно представени във визуална, зрителна форма. Независимо от това, в момента на съновиденията, преживяванията се възприемат от нас самите като едно смислено цяло. Това, което се явява в съновиденията най-често с помощта на зрителни образи, Фройд нарича “манифестирано съдържание”, а онова, до което може да се достигне след психоанализ или тълкуване, той обозначава като “латентно съдържание” или “латентни мисли”. Връзката между тях не е непосредствена или праволинейна, а изключително сложна, многозначна, и нееквивалентна. Съновиденията са своеобразен начин на психично отреагиране на несъзнаваните и нереализирани в поведението на индивида мотиви, т.е. съновиденията играят ролята на частичен “катарзис” в условията на отслабване на контрола от страна на съзнанието и цензурата, на намалено противодействие от страна на външни фактори. Изтласкването като основна причина за тяхното забравяне не се споделя. Ако това е правдоподобно за животните и за децата, то картината при възрастните е далеч по-сложна, заради интернализиранинте им вътрешни социални и културни норми. В по-малката си част съновиденията възпроизвеждат преживявания и впечатления от деня преди сънуването, докато в преобладаващата си част те нямат нищо общо със случилото се през деня.
Освен връзката с “остатъците от деня” съновиденията демонстрират и връзка с афективно наситени мисли и интереси, наречени “комплекси”, чието въздействие в момента е неизвестно, т.е. несъзнавано. Нещо повече, тези “комплески” са предимно от либидно (сексуално) естество и са универсални според Фройд за всички хора поради тяхната филогенетична обусловеност. От тук следва и универсалността на символите, образите и посланията в съновиденията.. Разбира се при прилагане метода на свободните асоциации, който се явява основна техника за тълкуване, Фройд установява съпротивата на пациентите пред усилията и необходимостта да се “прозре” скрития и завоалиран импулс, на който симптомите са заместител. Тук стремежът чрез техниката на свободните асоциации към елементите да се предизвикат други заместители, от които да се отгатне, да се стигне до несъзнаваното. Така установяваме, че сънят като цяло е изопачен заместител на нещо друго, несъзнавано и че задачата на сънотълкуването е да открие това несъзнавано.
Сега съпротивата, на която се натъква тълкуването на съновиденията, Фройд определя като “цензура”, а арсенала от средства за цензуриране на латентните мисли (смекчаване, наподобяване, намекване, загатване, пропускане, смяна на акцентите и др.) той представя като процес на “преместване” и “сгъстяване”. На цензура подлежат всички импулси,
представи, мисли и въжделения, удовлетворяването на които е неприемливо и осъдително от социално - културна и морално гледна точка. Изопачаващата дейност на цензурата, осъществявана с помощта на преместването и сгъстяването, Фройд поставя в зависимост от скандалността и неприемливостта на подбудите и латентните мисли, както и от императивността на самата цензура в момента. Превръщането на латентната мисъл в манифестираното съдържание в съновиденията Фройд нарича “работа на съня”, а обратния път отрежда на “тълкуванието”, от което не се нуждаят детските или онези съновидения при възрастните хора, където е налице очевидно превръщане на подбудите в халюцинаторни зрителни образи. “Работата на съня” се осъществява посредством три механизма или функции – тези на изместване, сгъстяване и превръщане. Допълнителните изменения чрез съновната работа в сънищата наричаме съновно изопачаване и точно то трябва да бъде отстранено от тълкувателната работа.
Механизъмът, с помощта на който се подсилва изопачаването в съновиденията, Фройд вижда в превръщането на латентните мисли в предимно зрителни образи. За Фройд това са своеобразни регресии във времето на Аз – а, в резултат на които се достига до примитивен нарцисизъм и до халюцинаторни удовлетворявания на желанията. Господство на “езика на зрителните образи” обяснява разширяването на възможностите за разрешаване на конфликтите, за примиряване на противоположностите и за откриване на нови алтернативи. В помощ на цензурата и за целите на изопачаването Фройд привлича и “символиката в съновиденията”, заимствана от философа Шернер употребявана в смисъл на “заместване, изобразяване, загатване и подмяна”. Фройд определя постоянната връзка между съновния елемент и неговия превод за символна, а самият елемент – символ на несъзнаваната съновна мисъл. Символизацията е пределно специфично изопачаване, тъй като в съновиденията благодарение на нея се разрешава не реалният конфликт, породил емоционалното напрежение, а подобен, представен в символична форма в тях. Важно е също така да се отбележи, че основаващото се на символи тълкуване не може да се замени от асоциативната техника или да я замести. Той я допълва и носи полза само в съчетание в нея. В крайна сметка сънят не символизира какво да е, а само определени елементи от латентните мисли. В стремежа си да избегне констатираната съпротива при анализа на възрастни пациенти, Фройд се обръща и привлича за анализ детските съновидения с надеждата, че със своята непосредственост и еднозначност, със своята яснота и краткост те ще помогнат да се разкрият важни закономерности и да се направят “общовалидни изводи” и за възрастните хора. Отделно анализира спомените от детството като източник на съновиденията в последствие и в зряла възраст. След анализа на цялата колекция от детски съновидения Фройд формулира първичната и основната им функция – удовлетворяване на желанията, като латентен мотив на съновиденията са самите желания на децата, а тяхното манифестирано съдържание – халюцинаторно преживяване на желанията. Тази си теза Фройд разпространява и върху зрелите хора, с което навлиза в областта на психологията на нормата, използвайки обяснителните възможности на механизма на изтласкване, открит при терапия на неврозите, в следствие на което се получава, че хедонистичната функция на съновиденията сякаш е единствената и абсолютна тяхна функция. Фройд намира прилика и сходство между съновиденията и езика на фантазиите – “сънища наяве”, съдържанието на които се диктува от егоистичните стремежи на индивида към успех, доминиране и власт или от неговите еротични въжделения. Абсолютната егоистичност на съновиденията Фройд подчертава с това, че в тях главната роля винаги принадлежи на сънувалия, а не на другите “персонажи”.
Привлякъл анализа на детската сексуалност като възможно обяснение на съновиденията, Фройд допуска по – общо и много по – дълбоко заключение, а именно: “несъзнаваното в психичния живот е инфантилното”. С тълкуването на съновиденията по този начин, Фройд достига до обособяването и разграничаването, макар и все още не напълно определени и точно вербализирани, на два вида несъзнавано – остатъците от деня и несъзнаваните пориви и желания. По – късно ще ги видим като съдържание на “Аз” и “То”.
Фройд е бил озадачен от начина, по който съновиденията боравят с противоречията и противоположностите в латентните мисли. Те, както и алтернативите (“или – или”), изобщо не се представят обективно в съновиденията. Една от характерните особености на съновиденията е тяхната “архаичност”, т.е. връщане към предишни периоди от развитието, разравяне и актуализиране на впечатления и преживявания дори от времето на латентния период, като е използван езика на образите, емоциите, символите и др. Това е съвършено естествен резултат от теоретичната схема на Фройд, според чийто принцип всеки индивид в онтогенетичното си развитие повтаря в съкратен вариант филогенетичното минало на рода.
Свободата да преживяваш мислено не състояли се събития , като в игра да разменяш местата на реалното и въображаемото , да не се съобразяваш с времето и пространството, да съществуват единно противоречията и противоположностите, наистина е “безценният дар” на съновиденията.
Сънят е физиологично средство за домогванията на Аза във властта на желанията, останали незадоволени. Сънят според Фройд е компромис, който пази покоя, обработва несъзнаваните желания във форма, която е полузадоволителна и насища нагоните, за да може спящия да запази интегрита на сънения си покой. В този смисъл той е инстанция, която е изцяло подвластна на несъзнаваното и подсъзнаваното.
В огромното разнообразие от мистични и фантастични проявления на психичната активност Фройд търси сходства и различия. Констатира, че преживяванията по време на сън са неструктурирани, дезорганизирани, хаотични и странни. Това са несвързани помежду си картини, по-често безсмислени и предимно представени във визуална, зрителна форма. Независимо от това, в момента на съновиденията, преживяванията се възприемат от нас самите като едно смислено цяло. Това, което се явява в съновиденията най-често с помощта на зрителни образи, Фройд нарича “манифестирано съдържание”, а онова, до което може да се достигне след психоанализ или тълкуване, той обозначава като “латентно съдържание” или “латентни мисли”. Връзката между тях не е непосредствена или праволинейна, а изключително сложна, многозначна, и нееквивалентна. Съновиденията са своеобразен начин на психично отреагиране на несъзнаваните и нереализирани в поведението на индивида мотиви, т.е. съновиденията играят ролята на частичен “катарзис” в условията на отслабване на контрола от страна на съзнанието и цензурата, на намалено противодействие от страна на външни фактори. Изтласкването като основна причина за тяхното забравяне не се споделя. Ако това е правдоподобно за животните и за децата, то картината при възрастните е далеч по-сложна, заради интернализиранинте им вътрешни социални и културни норми. В по-малката си част съновиденията възпроизвеждат преживявания и впечатления от деня преди сънуването, докато в преобладаващата си част те нямат нищо общо със случилото се през деня.
Освен връзката с “остатъците от деня” съновиденията демонстрират и връзка с афективно наситени мисли и интереси, наречени “комплекси”, чието въздействие в момента е неизвестно, т.е. несъзнавано. Нещо повече, тези “комплески” са предимно от либидно (сексуално) естество и са универсални според Фройд за всички хора поради тяхната филогенетична обусловеност. От тук следва и универсалността на символите, образите и посланията в съновиденията.. Разбира се при прилагане метода на свободните асоциации, който се явява основна техника за тълкуване, Фройд установява съпротивата на пациентите пред усилията и необходимостта да се “прозре” скрития и завоалиран импулс, на който симптомите са заместител. Тук стремежът чрез техниката на свободните асоциации към елементите да се предизвикат други заместители, от които да се отгатне, да се стигне до несъзнаваното. Така установяваме, че сънят като цяло е изопачен заместител на нещо друго, несъзнавано и че задачата на сънотълкуването е да открие това несъзнавано.
Сега съпротивата, на която се натъква тълкуването на съновиденията, Фройд определя като “цензура”, а арсенала от средства за цензуриране на латентните мисли (смекчаване, наподобяване, намекване, загатване, пропускане, смяна на акцентите и др.) той представя като процес на “преместване” и “сгъстяване”. На цензура подлежат всички импулси,
представи, мисли и въжделения, удовлетворяването на които е неприемливо и осъдително от социално - културна и морално гледна точка. Изопачаващата дейност на цензурата, осъществявана с помощта на преместването и сгъстяването, Фройд поставя в зависимост от скандалността и неприемливостта на подбудите и латентните мисли, както и от императивността на самата цензура в момента. Превръщането на латентната мисъл в манифестираното съдържание в съновиденията Фройд нарича “работа на съня”, а обратния път отрежда на “тълкуванието”, от което не се нуждаят детските или онези съновидения при възрастните хора, където е налице очевидно превръщане на подбудите в халюцинаторни зрителни образи. “Работата на съня” се осъществява посредством три механизма или функции – тези на изместване, сгъстяване и превръщане. Допълнителните изменения чрез съновната работа в сънищата наричаме съновно изопачаване и точно то трябва да бъде отстранено от тълкувателната работа.
Механизъмът, с помощта на който се подсилва изопачаването в съновиденията, Фройд вижда в превръщането на латентните мисли в предимно зрителни образи. За Фройд това са своеобразни регресии във времето на Аз – а, в резултат на които се достига до примитивен нарцисизъм и до халюцинаторни удовлетворявания на желанията. Господство на “езика на зрителните образи” обяснява разширяването на възможностите за разрешаване на конфликтите, за примиряване на противоположностите и за откриване на нови алтернативи. В помощ на цензурата и за целите на изопачаването Фройд привлича и “символиката в съновиденията”, заимствана от философа Шернер употребявана в смисъл на “заместване, изобразяване, загатване и подмяна”. Фройд определя постоянната връзка между съновния елемент и неговия превод за символна, а самият елемент – символ на несъзнаваната съновна мисъл. Символизацията е пределно специфично изопачаване, тъй като в съновиденията благодарение на нея се разрешава не реалният конфликт, породил емоционалното напрежение, а подобен, представен в символична форма в тях. Важно е също така да се отбележи, че основаващото се на символи тълкуване не може да се замени от асоциативната техника или да я замести. Той я допълва и носи полза само в съчетание в нея. В крайна сметка сънят не символизира какво да е, а само определени елементи от латентните мисли. В стремежа си да избегне констатираната съпротива при анализа на възрастни пациенти, Фройд се обръща и привлича за анализ детските съновидения с надеждата, че със своята непосредственост и еднозначност, със своята яснота и краткост те ще помогнат да се разкрият важни закономерности и да се направят “общовалидни изводи” и за възрастните хора. Отделно анализира спомените от детството като източник на съновиденията в последствие и в зряла възраст. След анализа на цялата колекция от детски съновидения Фройд формулира първичната и основната им функция – удовлетворяване на желанията, като латентен мотив на съновиденията са самите желания на децата, а тяхното манифестирано съдържание – халюцинаторно преживяване на желанията. Тази си теза Фройд разпространява и върху зрелите хора, с което навлиза в областта на психологията на нормата, използвайки обяснителните възможности на механизма на изтласкване, открит при терапия на неврозите, в следствие на което се получава, че хедонистичната функция на съновиденията сякаш е единствената и абсолютна тяхна функция. Фройд намира прилика и сходство между съновиденията и езика на фантазиите – “сънища наяве”, съдържанието на които се диктува от егоистичните стремежи на индивида към успех, доминиране и власт или от неговите еротични въжделения. Абсолютната егоистичност на съновиденията Фройд подчертава с това, че в тях главната роля винаги принадлежи на сънувалия, а не на другите “персонажи”.
Привлякъл анализа на детската сексуалност като възможно обяснение на съновиденията, Фройд допуска по – общо и много по – дълбоко заключение, а именно: “несъзнаваното в психичния живот е инфантилното”. С тълкуването на съновиденията по този начин, Фройд достига до обособяването и разграничаването, макар и все още не напълно определени и точно вербализирани, на два вида несъзнавано – остатъците от деня и несъзнаваните пориви и желания. По – късно ще ги видим като съдържание на “Аз” и “То”.
Фройд е бил озадачен от начина, по който съновиденията боравят с противоречията и противоположностите в латентните мисли. Те, както и алтернативите (“или – или”), изобщо не се представят обективно в съновиденията. Една от характерните особености на съновиденията е тяхната “архаичност”, т.е. връщане към предишни периоди от развитието, разравяне и актуализиране на впечатления и преживявания дори от времето на латентния период, като е използван езика на образите, емоциите, символите и др. Това е съвършено естествен резултат от теоретичната схема на Фройд, според чийто принцип всеки индивид в онтогенетичното си развитие повтаря в съкратен вариант филогенетичното минало на рода.
Свободата да преживяваш мислено не състояли се събития , като в игра да разменяш местата на реалното и въображаемото , да не се съобразяваш с времето и пространството, да съществуват единно противоречията и противоположностите, наистина е “безценният дар” на съновиденията.
Сънят е физиологично средство за домогванията на Аза във властта на желанията, останали незадоволени. Сънят според Фройд е компромис, който пази покоя, обработва несъзнаваните желания във форма, която е полузадоволителна и насища нагоните, за да може спящия да запази интегрита на сънения си покой. В този смисъл той е инстанция, която е изцяло подвластна на несъзнаваното и подсъзнаваното.
Няма коментари
Търсене
