Черна е нощта,
черна е страстта,
бяла е само лунната светлина,
огряла ме във буйно лято,
и двата морски фара
светят като кацнали магични знака,
мигат и броят края на лунната пътека,
по която сянката ми ще отплува,
към един безумен
бездиханен свят,
където желанията са мъртви.

ne se varvi po lunnata pateka kam beznadejnostta:(.
spri se!
podai si nadejda! i togava po neq tragni!
ne kazvai,4e ne moje6...:(