Лошите мисли,
как само
разяждат човека,

В моите очи
виж нашата взаимност
времето за нас е спряло

Протягам ръка към слънцето,
което не мога да погаля, но искам,
протягам ръка към красивото цвете,

Не ме напускай,
не заминавай надалеч,
нима ще пуснеш да излети

Дива свободна жена
с пуснати на воля коси,
кротка като сърна,

 

Към човека природата е изобилна -
че аз живея в пир - 
в него секундите не се зачитат,

Окъпани в сутрешни цветя 
и във роса вечерна,
окъпани в зората златнострастна

Хубаво е когато се четат статиите във блоговете да слагате някоя музика уважаеми автори - ако музиката е мелодична- още по добре :))))))).

Въплътен в дърво
те чакам да преминеш през мен
за да зашумят листата ми

Ужасно е човек да умре в съня си - сякаш има нещо недоизказано, непреживяно, непревъзмогнато, неопределено и неистинно, магическо - но отдруга страна ако въобще може да се твърди че смъртта може да бъде лека - да спиш и да умираш сигурно...

В сърцето ми свирят хиляди цигулки
искам всички да замлъкнат
в очакване да чуя гласа любим

Всички цветя се покланят пред мен
с помощта на вятъра,
всички потоци ми пращат водни пръски,

Покажи ми светлина
покажи ми твоето лице
облято в тъмнина и блясък

Не прави нещата черни - 
направи ги бели,
затова ти имаш сила,