На нея не й се ходеше на училище. Не  защото мразеше училището, дори напротив- обичаше го, но имаше една преподавателка по математика, която непрекъснато я тормозеше и  дразнеше , незнайно защо, и я изпитваше , ако не всеки ден, то  почти през ден или през два дни. И учението се превръщаше в истинско мъчение. Влезеше ли в клас математичката извикваше по име момичето, което  седеше на последният чин, и то само и единствено в този час, иначе винаги седеше на първият чин в средната редица , за да вижда много добре дъската на която се записваше всичко необходимо за даденият предмет и урок.
И така един ден ученичката каза на майка си:
- Няма да ходя вече на училище!
- Но защо?-озадъчи се майка й-Какво се случва?
И тогава осмокласничката, разказа всичко на майка си. А тя огорчена от желанието на дъщеря си почти заплака.
- Как искам да се изучиш, Как искам да си намериш добра професия.
Дъщерята прегърна майка си и й изтри сълзите с дланите си.
- Не се притеснявай мамо-отвърна тя - всичко ще бъде наред.
След известно време младото момиче започна работа в един завод като стругарка. Работеше тя на три смени. Когато беше трета смяна тя не можеше да издържи през нощта и се сгушваше в една касетка за готова продукция и заспиваше. Спеше непробудно до сутринта.
И така ден след ден, месеци, години.
Когато навърши пълнолетие младото момиче започна да учи в един техникум по облекло и в същото време работеше в едно шивашко предприятие за изработване на най- различни дрехи.
Когато настъпи денят за първата й заплата, тя отиде в обедната почивка в една сладкарница и купи една разкошна торта с която искаше да зарадва и изненада своите родители, които не бяха заможни хора, а дори напротив- бяха бедни и много скромни. Когато работното време свърши и всички отидоха да се преобличат и да си тръгват, младото момиче откри, че тортата й я няма, тя започна да я търси ,но не можа да я намери. Колегите й , които я гледаха, как тя се притесни, започнаха да й се смеят и да я подкачат, а тя беше наистина красиво момиче и дали това беше някакъв начин тя да им обърне поне малко внимание , не се знаеше, но когато видяха, че тя започна да плаче и усетили, че може би са прекалили в поведението си, те й върнаха тортата, а момичето от вълнение не можа да я хване здраво и я изпусна на пода. И разкошната торта се превърна в една безформена купчина от захарен крем и блатове. Виждайки това девойката заплака още по силно и неутешимо. Когато се прибра вечерта тя разказа на родителите си какво й се беше случило. Тогава майка й й каза:
- Не се притеснявай мила. Ще има и други дни в които ще можеш да си купиш всичко каквото пожелаеш.
- Но аз исках да ви подаря нещо,от първата ми заплата, а сега съм с празни ръце!- и девойката заплака отново от болка и обида и не можеше да разбере, що за хора са тези, които изпитват удоволствие да дразнят и да се подиграват на другите?
 
***  

Измина известно време и тогава това момиче , започна работа на друго място пак при хора шивачи- мъже и жени- изработвайки най-различни дрехи, на най- различни хора. И там тя срещна любовта си и бъдещият си съпруг.
Точно след една година младата жена се сдоби с първа рожба - едно малко и прекрасно момиченце, а то беше най- истинският й подарък появил се  в деня в който родилката трябваше да празнува именният си ден.