От логична презумция туберкулозно болните боледуват 100 пъти по-често от всички останали. Това се дължи на честите белодробни екзацербации, наподобяващи пневмонични епизоди и плеврални изливи, на хроничното протичане, на екстрапулмоналните туберкулозни лезии в организма и на натоварване на сърдечната дейност от силно изразената експекторация. Следователно туберкулозно болните посещават много по-често болничните заведения, отколкото пациентите, страдащи от други нозологии.
Напоследък мултирезистентната туберкулоза е факт в много страни по света и се превръща като фактор за нозокомиално инфектиране при често имунокомпрометирани и тежкоболедуващи пациенти. Туберкулофобията на населението е оправдана, поради невъзмоността за успешно лечение на туберкулозата и множеството странични действия от терапията. Това налага ранна превенция на нозокомиалното разпространение на туберкулозата, въпреки нейният нозокомиален характер да не е още доказан, но причините за това са често подмолното, неманифестно и дискретно протичане на заболяване.
Най-голямата грижа на Световната Здравна Организация - СЗО е да въведе задължителни мерки за хоспитализиране на всички постъпващи в болницата пациенти. Основна грижа на хоспитализиращите лекари е задължителен микробиологичен скрининг и изследване на спутум с посявка.
Новите тревожни епидемиологични данни за разпространението на туберкулозата в целия свят задължават не с цел увеличаване на болничните разходи, а с цел следването lege artis на превенция, ранно лечение и предотвраатяване на активната туберкулоза сред населението, да се въведе новата параклинична мярка.