Наклонът на оста на въртене на една планета определя наличието на годишни времена в нея, както това е налице при Марс и Земята, и е нехарактерно за Венера и Меркурий, тъй като те няма наклон в оста на въртене. Специфични геохорологични тенденции при реликтвите видове говорят, че на Земята се е случило силно извеждане от транспозиране на области от нейната повърхност за кратък период от време. Това кара да съществува допускането за катастрофичния характер на събитието. Преди да настъпи отклонението следва да направим един общ извод. Още преди масовото измиране на видовете всички косвени доказателства говорят за относително постоянство в топлия и влажен климат на земята с характеринтите но не драстични изменения в този климат. Това е защото оста на земната ос на въртене е била перпендикулярна на равнината на слънчевата планетарна система.  След голямата катастрофа с метеорит през креда ъгъла на наклона на оста на въртене на земята окончателно се изменя. Тангенциалния удар на двете космически тела лесно може да обясни ъгъла на отклонение в земната ос. Заради течното си агрегатно състояние земното ядро не е претърпяло почти никакви сътресения при сблъсъка с мегаастероида от креда  поради това магнитните полюси на земята не съвпадат с географските. Кое е доказателството, че метеоритен сбъсък е довел в отклонение на земната ос. Това са преди всички ареалите на разпространение на растителните реликти от времето на мезозоя, които имат уникално рзпределение от Индонезия и Индия до скандинавието. Подобна географска посока е сигурен белег, че древния екватор преди сблъсъка е имал ако не същата географска локализация, то поне същата географска посока. С други думи огромни области от повърхността на земята са сменили за кратък момент своята локализация при колизийната торзия. От този момент нататък вероятно са се появили четирите годишни сезона на планетата, като вероятно с течение на времето наклона е продължил да нараства. Същата тенденция на вътрешна торзия по посока от  остров Майорка към Гренландия има и бавното движение на пластовете в Пиринейската платформа. Подобна е и географската посока на сблъсък на Апениската платформа с Евразия. Очевидно е, че ъгъла на отклонение не е спирал да нараства след времето на удара. Можем да видим и някои последващи удари за застудяващите флуктуации в климата като този при Сибирската катастрофа. Трайните отклонения в орбитните фарактеристики на планената водят до изменчив и периодичен климат, редувщ се всяка година.

Много интересна теория за възникване на годишните времена и влиянието им върху флората на Земята ,но само не разбирам автора на статията като прави групиране на планетите по наклона на тяхната ос,дали приема ,че и на двете планети -Марс и Земя изменението на оста е в следствие на някаква катастрофа в космичен план!

ne - teoriata ne e astrologichna