.
.
.

   Сватбата на Марин от Немайкъде и на китайката Ай се проведе близо до Историческата дупка, в екзотичния ресторант "Благолюбие", в който се съчетаваха модерност и традиция, изкуствена и природна красота. Покрай масите и столовете имаше дървета, храсти, цветя, треви, птици...
   Над сто души присъстваха на сватбеното тържество, което започна сутринта и продължи до среднощ... Специален гост бе прочутият гайдар бай Иван Шамандуров – приятел на Ивангел Местния. Бай Иван поздрави младоженците и им каза:
   – Вие май не знаете, че ние, древните българи, сме измайсторили гайдата и сме я занесли чак в Шотландия!...
   Марин и Ай се засмяха и благодариха...
   Изведнъж от Историческата дупка изхвърча огромен букет и падна пред благоженците. Букетът беше в златна ваза, на която пишеше: "На Ай и М. За спомен от ИД"...
   Оркестърът свиреше българска, китайска, гръцка, сръбска, руска, английска, френска, италианска, германска, американска музика...
   Привечер се изви неописуемо българско хоро около Историческата дупка. На хорото се хванаха кръстникът Ивангел, Джулия Шоу, Зорба, Осман, Бранислав, Македончо, Даке, братовчедките и племенниците на Марин, две от трите певици и още десетки сватбари...
   Ивангел подхвърли предизвикателно на Джулия:
   – Хайде да се надиграваме!...
   – Хайде де! – отвърна Джу засмяна. – Ако спечеля аз, ще признаеш публично, че съм по-веща, по-умна от тебе...
   – Дадено! – викна Ивангел. – А ако аз те надиграя, ще признаеш, че ние, българите, сме местен, древен, велик народ!...
   Дивната хороводна китка продължаваше близо час. Капнали от умора, музикантите един по един спираха да свирят, а играчите съвсем оредяха... Накрая остана да свири само старият гайдар бай Иван, а последни хороиграчи се оказаха Ивангел и Джулия. Двамата, плувнали в пот, се чувстваха без сили, без крака, без дъх... Всички погледи и фотокамери бяха насочени със смайване, с възхищение към тях. Залогът бе твърде голям, бе въпрос на чест... Ивангел неволно преплете краката си, главата на Джу се замая и двамата едновременно се строполиха на земята...
   Веднага пристигна екип на спешна помощ, защото героите бяха в несвяст. За щастие скоро се свестиха, помогнаха им да се изправят и да седнат на местата си... Към тях се приближи американецът Байдрън и обяви тържествено:
   – Ивангел и Джулия, вие сте моите герои на деня!... Затова имам честта да ви подаря по хиляда долара от името на Организацията за защита на патриотите и идиотите...
   Заваляха ръкопляскания и викове: "Браво! Честито!"...
   Видеоклип с това великолепно българско хоро се разпространи в Интернет и беше гледано от милиони хора по света...
   А осемдесетгодишният гайдар бай Иван получи неочаквана награда – родопски калпак, в който имаше няколко древни монети...
   Когато се стъмни, от Историческата дупка полетяха към небето фойерверки...

       Марин Тачков 

Браво за чудесната статия- много добронамерено написана, Благодаря че си ме описал като патриот и даже като кръстник- много е приятелско,спор няма!

Като изтрезнееш, погледни в дупката да не би да си си забравил там ума.

Вярваме ти- отдавна знам,че и ти пиеш колкото мен тоест- символично! Сърдечен поздрав!!

Нямаше как благоженците Марин и Ай да знаят, че ги очаква около 30-годишен радостен, смислен, хармоничен живот... Те рядко говореха, затова и почти не се караха, не спореха, не се сърдеха... Често се разбираха само с очи или с две думи...

Ай четеше мислите, чувствата, настроенията на любимия си Мин, както го наричаше...

Интересни бяха кратките им диалози:
– Ай, да направим...
– ... пилешка супа?...

– Ай, да се...
– ... разходим...

– Ай, мечтаеш ли...
– За дете?...

– Ай, ти си...
– Съкровище!...

– Какво ще кажеш, Ай...
– Да отидем до Китай?...

Така Ай довършваше започнатото от мъжа си... А ето как Марин от Немайкъде допълваше половинката си:
– Мин, хайде...
– ... да си лягаме?...

– В леглото си...
– ... неповторим?...

– Чуваш ли...
– Сърцето ми?...

– С умен човек е...
– ... любопитно да говориш...

– Ти ме правиш...
– Съвършена, вдъхновена, щастлива...

– Искаш ли да направя...
– Баклава?...

– Ще имаме, Мин...
– Чудесен син?...

Марин Правдивия и Ай живееха в градчето Аврен, което бе преименувано на Дупкино... Китайката – прочута световна специалистка по психология – се занимаваше с изучаването на паранормални явления, с личностни и обществени проблеми...
С голяма вещина и мъка тя успя да проникне в мозъците на Осман Тюркоман, на Ивангел, на Зорба, на Македончо...

Ай видя в главата на Осман дребни древни тюркчета, обсебили лявото му мозъчно полукълбо. Те бяха многобройни, войнствени, с мощни гласове... Понеже Осман чуваше само техните викове, той бе убеден, че всички езици и етноси произхождат от тюркския...

После китайката проучи с внимание и интерес мозъка на Ивангел Местния. Неговата глава бе пълна най-вече с древни българи. Те изпълваха пространствата между всичките му мозъчни гънки, поради което нямаше място за други етноси. Затова Ивангел фанатично отричаше наличието на славяните, принизяваше ролята на небългарските етноси...

Ай въздъхна и си каза: "Как да се нормализират, да се избистрят, да се пречистят човешките съзнания и души?... Това е основен проблем!"...

Над Историческата дупка полъхна тих и свеж ветрец, който донесе спокойствие...

Марин Тачков