Може би е трудно за много хора да си представят чай от смокиня. Този чай се приготвя както от зелените плодове, така и от листата на растението. Ароматът им е приятен и силно изразен и от българските плодове добре се съчетава с ябълката и крушата. Приема се с мед или захар, заради леко горчивия привкус от изсушения млечен сок в зелените листа. Споменавам смокинята като домашно дърво, защото тя отлично се култивира в почти всеки български дом. 
Чаят от облепиха е куриозен с това, че няма нужда да прибавяте захар, защото плодчетата на растенията съдържат достатъчно много манит. Освен, че растението е парково и може да се намери край реките, то с лекота се отглежда и в домашните дворове. Чаят е полезен за външни и вътрешни рани. 
Третото растение не е характерно за естествената флора на България, но може да се отглежда като домашен храст -това е Витекс агнус кастус, Аврамово дърво (Vitex agnus-castus L.) . Най-добрата чаена смес е всяка една комбинация, в която присъства само едно средно голямо листо от растението, за да не се допусне вгорчаване на отварата. Растението не се отличава с токсичен профил в така представеното нужно количество за употреба.
Четвъртото растение също се комбинира с други чаени смеси и може да бъде намерено във и край дуварите на всеки един български двор. Не бива да употребявате чая, ако не ви е предписан, тъй като растението е отровно. Това е тревистия бъз - Sambucus ebulus L. За консумация от възрастни към отварата се прибавя не повече от 10 изсушени семена, когато бъза е черен и до 15 семена, когато бъза е червен, но само ако е изписан от лекар. За директна консумация могат да се консумират не повече от 6 семена дневно пак ако е назначено от лекар. 

Ficus carica

Hippophae rhamnoides

Vitex agnus-castus L.

Sambucus ebulus L.

що не питаш чичо си Гугъл

И аз бих искала такъв чай, ще ми направиш ли такъв, Аполоне?

има блогове за забава - в моя блог съм сериозен и не се срамувам да се възприемам такъв

Откога чаените церемонии станаха форма на разврат, Аполоне?

Винаги са били :))