Националната следствена служба на България и ЕС не разбират, че Русия води необявена хибридна и енергийна война с България. Войната с Украйната не е крайната цел на Русия и Путин. Тя иска да освободи южните територии към България, за да може Русия непрекъснато да присъства до територии, които тя счита за свои.
Единственото, което би могло да спре руснаците е присъствието на ядрена подводница в Черно море в акваторията на България.
Националната следствена служба на България следва да се самосезира за най-голямата Павец Чаира на Балканите и да разследва спирането на този национален енергиен обект  като действие на немърливост, шпионаж и диверсия- вероятно всичко взето заедно.

Златна монета Паисий  и Българските фалшификации, започващи от първото изречение
Колко е важна една дума, една единствена дума, чието косвено значение може да обърка смисъла на цялото изречение, на целия смисъл. една дума може да каже лъжа, може да каже и истина, може да втълпи двусмислие, неточност, инсинуация, един неточен изказ или превод би бил катастрофа.
Не мога да си обясня как едно племе може толкова много да лъже. Затова българите не се изповядват и тяхната православна религия не го изисква. За същото се е чудил и Паисий и затова първото изречение на произведението му започва с упрек.
И тук нашите български специлисти лъжат превежда точно какво иска да ни каже Паисий.
Официалния превод на първото изречение е : О, неразумни народе!
Но това е лъжа, при това огромна лъжа.
Кратка спрявка в Хистдикт показва злонамерения превод на официозните лингвисти -лъжци: https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_11038
На този адрес ясно се вижда, че значението на думата юрод е
ѫродъ -а м Глупак, неразумен човек, лишен от разсъдък човек ѫродъ -а м - Глупак, неразумен човек, лишен от разсъдък човек. Новобългарските записи имат още слените вариативи - ърод, урод. 
Така че точният и непоправен превод на " О неразумни юроде" е "О, безразсъдни глупаци", с което автора в качеството си на народен будител има това собствено право да бъде двойно критичен към своя народ и словесното съчетание безрасъдни глупаци следва да се рабира като крайна степен на оглупяване. От първото изречение той поставя поантата на своето историческо повествование и заплита интригата и целите на своето произведение. Разбира се, не всеки има право да нарича сънародниците си глупаци, а само този който като народен будител казва отдавна забрана истина за тях самите.
Чудя сезащо комунистите не превеждаха истинно българските произведения и на какво учим подрастващото поколение, на лъжи, на лъскави и глазирани неистини.
И този фалшифициран превод не е единствен, пореден. За произведението на Черноризец Храбър "О писменех" българските комунални лингвисти превеждаха и все още превеждат като "За буквите", но това отново не е истина, тъй като точния превод звучи като "За писмената", като така автора акцентиразаглавието на произведението си с главен акцент за писменостите..
Няккакси чувствам вътрешно задължен да дам един единствен красноречив пример за юрод.
Паисий сигурно е имал предвид към юродете и такива слабополезни и треторазрядни философи като Желю Желев, който пръв и сам призна Македония като държава.
Защото как ще искаш да ти се признае езика и българското малцинство като държавнообразуващ народен елемент, когато вече си признал един субект за независима държава. Някак си много по-трудно става. Ето затова професията философ е най-вредна за политическото поприще. Ето защо и Фашизмът на едноименния автор завинаги ще си остане един кух опит да се поправи Хитлеровото мислене, след като ние разполага с един мижитурен Псевдохитлер философоед.
Хареса ми и речта на президента за родоотстъпниците и родопродавците.
Този постинг е посветен на рождението на Паисий, на речта на Радев в Банско днес и на дълбокото непризнание на делото на Желев като родоотстъпник.

Имаш право. Винаги се търси политическата коректност.

Щом фалшифицираме собствените си произведения, как тогава да имаме претенции към себепродажните на сърбите македонци да признаят езика си за български и тамошните българи като държавотворен народностен елемент.