Очите си присвиваш щом излезнеш вън,
по тъмно свикнал от блясък заслепен като куршум,
през бърлога в снежна пряспа до отрязания пън,
вълчата природа те превръща във изгнаник зъл.

Нощем земята на която спиш е твоето огнище,
в стръвно време всеки е падар на свое зимовище,
довериш ли се на непознат рискуваш си землище,
примитивен, сам, и днес, и утре блъскаш камънище.