Не подминавай ме Димитър Георгиев - Даков



Душата ми споделя във мълчание,

това мълчание си ти.

Душата ми те вижда във изгнание

и моето видение си ти.

Душата ми разбира те с умиление,

че моята звезда ще бъдеш ти.

Душата ми ще идва все при теб,

с мълчание,

но спри, почакай ме и ти.

стихът ти е невероятен зов
"Душата ми ще идва все при теб
с мълчание
но спри ,почакай ме и ти".

Страхотно!По добре не може да бъде казано
Поздавления!

и от мен, Аpollon! ;)