Искаш нещо да ми кажем,
но после замълчаваш,
нима възможно е това,
в лабиринти твои да ме тикаш,
нима възможно е във себе си,
само тишина да изразяваш.
Искаш нещо да ми кажеш
и после спираш,
всичко в мен объркваш,
спъваш ме и ме озадачаваш,
само да ме притежаваш
и тайничко по женски
да ме обуздаваш,
нима със теб е редно
да сме двама,
щом твоята душа,
владее мойта драма.