Прочетен: 1510 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2022 11:02
(За по-силен драматичен момент, ако желаете, можете да пуснете предложената тук музика да тече заедно с тескта. Ако разполагате със слушалки, ползвайте ги! Желая ви истински ценности!)
Нагоре вдигнах поглед,
към върха.
Той бе висок и недостъпен,
бе моя силна сладостна мечта –
мечта на млад и глупав смъртен;
бе мой копнеж и бе мой блян,
осъществяване бе мое,
желаното от мен бе там,
бъдещето беше горе.
Неосъзнат, със поглед вдигнат,
с енергия и хъс богат,
желаното реших да стигна –
моя връх,
моя свят.
Той канеше ме в небесата сини!
Усмихнат тръгнах...
Минаха години.
По склона във надолнището чезнещ,
издран от нокти и от зъби стръвно хапан,
се бях катерил, плачейки и вехнещ,
дълбаещ на надеждата следата.
И вече остарял, на пика стъпил,
огледах се във мойто настояще.
Часът на истината вече бе настъпил
и истината беше много страшна:
Сам, самотен, нищо не постигнал,
с тъга и болка в мен,
с мечти разбити,
не където исках бях пристигнал!
Съдбата смееше се със усмивка скрита.
Надолу сведох поглед,
в долината,
където бях оставил преди време
детство, младост, радост и нещата,
които смятах жалки, непотребни.
Долу, в ниското,
сега бе толкоз цветно,
красиво, весело и щастие цареше –
лъчист, невинен свят, където
детето в мен на всичко се дивеше.
От скучния и сив, оголен връх
долу аз мечтаех пак да сляза,
но беше невъзможно –
аз бях стрък
нещастен и от корена отрязан.
Гледката в краката ми разми се,
сълзи течаха, пареха ме с хлад.
Не ми остана друго и простих се
от моя връх
с моя свят.
Моят свят...
pristan
2001
Нарушения на йерархията в семейната сист...
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...
Съветът ти е приятелски и ценен! Благодаря ти! Аз също се радвам да се запознаем!