Само и единствено в природата човек може да бъде милосърден. И дори божествата не притежават априорно това качество, защото самите те първо трябвало да бъдат омилостивявани от човек чрез жертва или друга форма на приношение и едва тогава  същия този човек да се замисли, че е станало чудо и силите са се смилили над него. Само и единствено поради грешната си природа човек е способен на страдание и оттук е способен на състрадание чрез съпричастността. 

Страданието в очите ти плува
като прашинка малка се подава,
но всъщност айсберг тежи на душата.

В тъмна нощ с тъжни очи,
съдбата следва те като кошмар безспирно
без значение от твоите решения, защото ти си в клопката на времето,
ти си в затвора на съдбата и никак няма как да промениш и йота,
освен за нещата,, които си искал и си се молил. Това е точно както осъдените имат право на едно желание, а затворниците на малко повече.

авраме стига дрънка простотии.
хващай се да работиш

Слушам Розалине