Постинг
02.04 10:27 -
Стихове 4
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.06 09:09
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 21.06 09:09
С теб бях 19 май 2012 г. в 20:55 ч. С теб бях в ден прекрасен,
но раздели ни облак буреносен,
видях в очите ти топли сълзи
и мен ти нежно ме преобрази,
как само мила си и нежна
във всяка моя вечер свидна.
И облаците даже против нас са,
но дори тъгата за нас е украса.
Истината в свят фалшив 14 май 2012 г. в 11:21 ч. Истината в свят фалшив
е причината да си жив.
Ако нямаше чист мотив,
защо ли света е горчив?
Ако себе си виждаш сив,
защо вътре си горделив?
Истината в свят фалшив
е причината да си жив.
За всичко си затваряше очите 12 май 2012 г. в 12:02 ч. За всичко си затваряше очите
и точно тъй загуби ни душите.
Не мислеше, че ти си ценна
и всичко изживяно отмина,
изтри, забрави го и за двамина.
Ти помниш, че била си жива
и този спомен лесно заминава,
когато роб окован си ти вече
и от жена, превърна се в момиче.
Недей си сваля очилата,
защото може би си непозната.
Задгробните поети 27 април 2012 г. в 21:46 ч. Задгробните поети,
злощастните кадети,
седят напети
с черни еполети,
те живи са и мислят
стихове, куплети
за световете клети,
за сълзите неизлети,
о, как нещастни са
задгробните поети,
макар и живи да са
с думите зарити.
Къде за мен родена е звезда 13 април 2012 г. в 18:25 ч. Някъде за мен родена е звезда,
аз не виждам образа в прахта,
Някъде за мен блести една,
ще я настигна ли в нощта?
Сякаш съм със завързани очи,
нищо аз не виждам толкова лета.
Някъде за мен родена е звезда,
няма да я видя за беда,
съдба.
Светлините угасват 23 февруари 2012 г. в 13:31 ч. Една е любовта,
няма на света
друг живот извън
жарта на обичта.
Една е суетата,
крехка е горката,
щом запали обичта,
изгаря в пепелта.
Устните твои ми липсват
и светлините угасват,
мислите ми не престават,
където очите ми остават.
Умиращи стихове 29 януари 2012 г. в 12:00 ч. Поезията увяхна с теб,
отрекла се в живота си нелеп
и дири своя поетичен мед
във куция увяхнал словоред.
И дълго търси тя опора,
но намери тягостна умора,
стигна всеки праг с безсилие
и моли тя за нечие примирие.
Посланника у нея се стопи
и свойта муза тя пропи,
използваната стишна дреха,
от тялото й те без жал одраха.
Ще забравя що е грях 1 януари 2012 г. в 21:44 ч. Един прекрасен ден от мен
с мигове от листите на цвете,
в усмивката ти озарен,
с глъчка на весело дете,
ще дойде този ден заплетен
в аромата на щастлива утрин,
а аз ще гледам твоя смях
и ще забравя що е грях.
Безмълвно 24 декември 2011 г. в 00:19 ч. Не се моля да бъда обичан,
дори когато жадувам за обич,
макар да не искам да мразя,
на зли оброци съм обричан.
Макар с душа за обич да ридая
и все така укрилян
в бога си аз да мечтая,
не се моля да бъда обичан,
както никого аз не мразя.
О, не молитвите за друг,
а за живота си мечтан пазете.
Не прави кражбата крадеца цар,
не прави лъжата лъжеца лихвар,
нито злото прави някой господар,
на него робите са вечен дар.
С теб бях 19 май 2012 г. в 20:55 ч. С теб бях в ден прекрасен,
но раздели ни облак буреносен,
видях в очите ти топли сълзи
и мен ти нежно ме преобрази,
как само мила си и нежна
във всяка моя вечер свидна.
И облаците даже против нас са,
но дори тъгата за нас е украса.
Отнета от мен 13 май 2012 г. в 22:23 ч. Отне те вятъра от мен
и вече си ти само спомен.
Отне те света
и даде те на смъртта.
А ти безропотна робиня,
предаде се на своята пустиня,
облечена в безумие
бодеш очите ми в полувидение.
За престъпника 29 август 2011 г. в 01:28 ч. Каторгата за него е лечение
и дявола за него е спасение,
не мислеше, когато бе щастлив,
на чужда радост той крадлив,
с лъжовно хитрост той игрив,
живя живота си измамлив и мъглив.
Манастирът Куклен 5 август 2011 г. в 20:32 ч. Манастирът
извисен над Куклен
днес е оживен
и от турците опазен
днес той е просветлен.
Грее таз светиня
сред горската пустиня,
със вода целебен
манастира е потребен.
Щастливо женена съпруга 14 юли 2011 г. в 23:37 ч. Щом мамиш двама,
ще мамиш трима,
а може и петима,
тя твоята измама,
перфектна е за нежна дама.
От всяка моя дума
се правиш на ранима,
а благоверната любима
съпруга си оставила е мнима.
Ти си една емблема
на моята дилема
дали наивник съм нима,
че твоя плод аз ядох цяла зима.
Артишоков Вавилон 8 юли 2011 г. в 00:15 ч. Виолетовите артишоци
ядат крале кралици като смоци
и газове летят на облаци
от тези пренаситени стомаси.
Уви и благородните простаци
за простолюдието точат си мустаци.
О колко сполучливи са лъжци
за свойте крастави мераци,
тез неразумни храненици
не подбират от моралните уроци.
Виолетовите артишоци
пълнят кралските търбуси
и като грешните смешници
цапат най-невинно своите ръчици.
Една безсрамна мята сочните си цици,
а друга вдига най-високо
тлъстите си кървавици.
За този Вавилон не дръзват и персийци
и пазят те от див разврат бойните редици.
Несбътнати мечти на страст
у мръсници и женици
Ви чакат вам достойните критици
да бъде свежа кръвта на вас кръвопийци.
Мечтай приятелю за свежи птици
само копней да си от скромните практици.
Да питам кой даде
на бездарните комици
безбройните и гнусни окаляни жълтици,
а кой на бедните раздаде като трици
ненужните таланти и сухите трохици.
Опитай ти от подлост на лъжци,
дай пребогато на алчните крадци,
но чест и истина не сменяй за парици,
защото ще увисне твойто тяло на конци
и няма да изпиташ радост и пориви стотици.
Прилив и отлив 30 юни 2011 г. в 18:12 ч. Любов към любовта върви
и смърт към смъртните отива,
тях двете сили нищо не закрепва,
едната как гради,
другата световете срива.
Любов и смърт делят прегради,
тях двете всеки жив отпива
от чашата изящна, но горчива.
Където свърши любовта,
там започва тя смъртта.
Любов към любовта отива
и смърт към смъртните върви.
Вятър 28 юни 2011 г. в 00:18 ч. Вятър духовете пази,
страх, прохлада и зарази,
той тъй грижовно носи.
Вятърът - той злите търси,
като възмездие виси,
о, как невидимо мъсти.
Вятърът - на бесовете цар
и на злодеите заслужен дар,
на отегчените добър другар,
на замечтаните с дъх минзухар
и за девойките с копнежен чар.
Дисекция на една умряла жаба 23 юни 2011 г. в 17:06 ч. В минутите преди да затъне в лепкавата си смърт, жабата мислеше за словашките си мечти и когато разбра, че са суета, времето за живот и беше свършило. Душата й бе сбръчкана от омраза,завист и несподелена обич, също като кожата й. Искаше да пропее, да бъде прима със своята тоналност, искаше и балет да играе, но мечтите й бяха по големи от нейния интелект и късмет. Докато беше жива, тя се опитваше да бъде актуална, забавна, модерна, стараеше се да бъде по човешки разбираща, не не можа. Дойде щъркела, който цял живот не можеше една жаба да улови и я глътна по юношески.
Подухва в косата ти ветреца 23 юни 2011 г. в 03:15 ч.
която бясно иска свойта рента,
откъсва се и иска да се скита,
там где няма никаква насита.
Живота ми минава като лента
лъжата не понася да е скрита,
все търси сам своята реликва
и не понася нищо да изпъква.
Дори когато живота се обърква
той не понася да се мръква,
живота ми минава като лента,
аз чакам тихо свойта рента.
В любовта 13 май 2011 г. в 00:56 ч. В любовта си без любов,
аз скитам се в живота празен,
макар красив и тюркоазен
и с образи пълен и ужасен.
В свят на обич без любов
вървя прегърбен от любов
и жаден за нечия обич.
Образи на желанието 2 април 2011 г. в 12:52 ч. Нощ
с гола жена,
свещ
с оскъдна светлина,
дъжд
в студената тъмнина,
аз съм твоя мъж
с гореща топлина,
нима е ад студен
твоето желание към мен
и моята любов към теб.
Сладки плодове 25 март 2011 г. в 00:53 ч. Колко сладки
са плодовете на земята
и как горчиви
са даровете на съдбата,
един ли дваж
опиташ ли таз сладост
горчиш, гориш
за цял един живот.
И няма я утехата,
че невинността ти бе малка,
има я само тежестта,
за твоята поквара сладка.
Сладки плодове 25 март 2011 г. в 00:53 ч. Колко сладки
са плодовете на земята
и как горчиви
са даровете на съдбата,
един ли дваж
опиташ ли таз сладост
горчиш, гориш
за цял един живот.
И няма я утехата,
че невинността ти бе малка,
има я само тежестта,
за твоята поквара сладка.
Единствено със теб 18 март 2011 г. в 18:04 ч. Единствено за да живея
нужно е да срещам погледа ти,
но теб те няма,
Единствено за да съм жив
нужен ми е твоя порив,
но ти изчезна.
Единствено за да остана
нужна ми е твойта дума,
но тя отсъства.
Единствено за да съм тук
е нужна твоята усмивка,
но тя помръкна.
Единствено за да обичам,
нужна ми е твоята душа,
но тя предава и изменя.
Единствено за да те искам
ми трябва спомена за обичта,
която чезне в паметта.
Като истина 15 март 2011 г. в 16:14 ч. Не ме чакай за вечеря -
продажна е нощта,
както и аз неверен съм
и грешен в своята природа,
и в сянката се крия
копнейки за светлина.
Не бива да ме чакаш за вечеря,
аз не вечерям в часовете на страстта,
опитай да забравиш моята осанка,
колко ли след мен
ще тропат върху твоята врата,
където входът води в самота.
От паметта изтрий ме,
от себе си измий ме,
не ще да страдам аз
в тишината на нощта.
Помириши ти друго цвете в мрака
и спомена за мен не ще те чака.
Напразно да обичаш 8 март 2011 г. в 14:45 ч. Напразно да обичаш
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.
На Сервантеса страната 6 март 2011 г. в 12:29 ч. Сатирична поезия
Вониш, вониш,
Испанио родино мила, втора,
на финки, на меса и животинска тор,
като за последен пир
е твоята земя готова
и всяка миризма
е тук сурова.
Преди пришествие
вонят полята,
вонят селата,
а градовете чисти
пазят свойта смрад
за сетния си час.
А в родината юнашка,
в моята страна от немотия
глад се сипе кат градушка.
На Сервантеса страната
пълен иска да е стомаха
и досущ на Санчо Панса
иска всекиго да мяза,
никой не харесва
Дон Кихота от Ла Манча,
без печал, тъга и смешка,
всеки иска свойта манджа.
Васко терсенето 5 март 2011 г. в 23:21 ч. Васко терсенето
гони го шубето,
иска да е пръв,
за всичко да е лъв.
Бърз му е рефлекса,
но голям му е комплекса.
Иска да е първенец
и все живота е ядец,
а той е твърдо заядливец.
Васко терсенето,
все го стяга портмонето,
но да се покаже той богато
нахлузва си бомбето
и се тупа по шкембето.
Васко терсенето
гони го шубето,
иска да е пръв,
за всичко да е лъв.
Бърз му е рефлекса,
но голям му е комплекса.
Какво ще бъда аз за теб 2 1 март 2011 г. в 17:00 ч. Какво ще бъда аз за теб
когато времето
с мене се позабавлява
и тъй невинно ме оставя
на своята поляна в края.
Какво ще бъда аз за теб
когато живота
все по-тихо отминава.
Какво съм аз във теб,
не мога даже да гадая,
в душата ти, която се променя.
И за напред не зная,
какво от мене в тебе
ще остане
и колко обичта от нас
ще бъде споделена.
Три разръгани жени 1 март 2011 г. в 14:00 ч. На Малина, Галина и Емилия
Три разръгани жени
за секс запалени,
от страст погалени,
вият те прокажени.
Три разръгани жени,
за срам и свян непитани,
от пороци тъмно алени,
от славата пометени.
Три разръгани жени,
чакат те наежени,
да ги убодат ръжени
и да плачат съкрушени.
Чезнеща обич 24 февруари 2011 г. в 10:49 ч. Плаче разумът на лудостта,
влаче смисъла на верността,
та нали е лудост любовта,
кой не иска смел
да бъде в страстта.
Всяка лудост носи и утеха,
унес, опият, учуден автомат,
тихо е след всеки вик
и пак утеха следва през деня.
Плаче разумът на лудостта,
чезне обичта в света.„
В тъгата на трепета 24 февруари 2011 г. в 00:33 ч. В тъгата на трепета
мълчим двама в дъжда,
ти нямаш думи за деня,
аз нямам думи за съня.
В тъгата на трепета,
копнея за твоята уста,
тя да стопли моята душа,
аз да те стопля в студа.
В тъгата на трепета,
искам да остане любовта,
ти ще носиш спомена,
аз ще следвам те в съня.
В тъгата на трепета,
кой убива обичта?
Ний изпихме ли страстта
или тя изгаряше душата.
В тъгата на трепета 24 февруари 2011 г. в 00:33 ч. В тъгата на трепета
мълчим двама в дъжда,
ти нямаш думи за деня,
аз нямам думи за съня.
В тъгата на трепета,
копнея за твоята уста,
тя да стопли моята душа,
аз да те стопля в студа.
В тъгата на трепета,
искам да остане любовта,
ти ще носиш спомена,
аз ще следвам те в съня.
В тъгата на трепета,
кой убива обичта?
Ний изпихме ли страстта
или тя изгаряше душата.
Там 22 февруари 2011 г. в 12:22 ч. Там, където думите са свършили,
не могат и не искат да бъдат изричани,
Там, където дъжда вали безшумно,
за да чуе магията на чудните моменти,
за да проникне в притъпените тонове
на две нуждаещи се от луда взаимност сърца -
Там плаче разумът на лудостта.
Нека само сърцата да чувстват
и да танцуват в своя единствен -
неповторим танц.
Червената църква 16 февруари 2011 г. в 00:53 ч. Червена моя църкво,
ти пазиш паметта ми,
духовете на народи ми събрала
и твойте руини възмездие са
за мечтите отлетели
на мойто древно племе.
Безмълвна си,
ти пак стърчиш сред мъртвите поля,
сега си паметник на моите деди
и в тебе от небето се оглеждат
хиляди разпънати души.
Червената боя на твойта снага
е кръв невинна
и по-нелепа е съдбата,
че грешници се молят
в теб за прошка.
Червена си за римляни и беси,
червена си за българи и турци,
но в твоя цвят червен никой не вярва,
както убиеца за жертвата не мисли,
че пурпурът във ней отвътре плува.
Пирът и бурята в човешките стомаси
разпалва бунта на греха
и за възмездие не проумява,
а всеки гледа апетита
без да съжалява,
защото той е извор на насита.
Смехът на душите не е твоята награда,
а стонове хилядолетни
и тъгата непрогледна,
задето останала сама си
сред пустошта, дъжда,
сред вятъра,
жертва горка на бездушие,
стоиш опълчена на времето,
сега преграда си за вятъра продажен.
В тебе се оглеждам за живот,
никой в теб не уповава,
но в тебе моята душа се вглежда
и опора намира.
Сърцето се опива 24 януари 2011 г. в 02:39 ч. Сърцето римата убива
и чувството така загива,
когато празно става
в главата
щом живото в неживо
преминава,
сърцето смисъла
понякога преследва
на своя жизнен пулс.
Клокоти и пей душата
когато смисъл не вижда се
в житата.
Сърцето смисъла убива,
опиянено лази по баира
и всичко лесно си отива,
когато улучи се
чудна година.
Сърцето целта и римата убива,
а душата пий в молитва
и богатството живот разлива.
Любовно ухание 19 януари 2011 г. в 01:10 ч. Ти си любовно ухание,
истинско мое мечтание,
как обзе ме вълнение,
че си безумно мълчание.
Ти си ухание от любов
и сега съм огън готов,
където с порив игрив,
обичам с жар горделив.
Кръвта и любовта 6 януари 2011 г. в 23:51 ч. Любовта кръвта вълнува,
в невидимата синева
сърцето клето отпътува
и чувството ти колко струва
несметно е сега това,
докато кръв не бликне дива
от рани дето никой не лекува.
Когато си бездомник 19 декември 2010 г. в 02:44 ч. Когато си бездомник
и в зимен студ и сняг
ти си просто пътник
и твоята душа е зимник,
не се моли ти на човек,
а да не бъдеш сам самотник.
Когато си бездомник -
ти не си престъпник.
Много лесно ти омръзнах 19 декември 2010 г. в 02:38 ч. Много лесно ти омръзнах,
много бързо ме забрави,
скуката за теб превърнах
в страст и спомен болнави.
Ти сега за друг мечтаеш
и мен захвърли в битието,
как от теб ще ме изтръгнеш,
щом заби в гърдите острието.
Обичам те 7 октомври 2010 г. в 00:44 ч. Обичам те,
за повече
не мога да мечтая,
Обичам те
и в бъдеще
това не е края.
И как сега
ти мислиш ме,
не мога да позная,
и всяка светла
мисъл твоя,
за мен е ден във рая,
а всяка черна мисъл
е като облак
в мойта орисия.
Обичам те,
за повече
не мога да мечтая.
Летене върху земята 6 октомври 2010 г. в 18:22 ч. Най-трудно се лети върху земята
и често върху нея кръв е пролята,
опитай се да гледаш във небесата
и в теб ще тръпне завист проклета.
Най-трудно се лети върху земята,
дори навярно това да ти е занаята
и благородник дал дума на честта,
не би разперил волно ти крилата.
Желая ти всичко, което обичаш. 5 октомври 2010 г. в 00:14 ч. Желая това, за което мечтаеш,
желая в небето простора да видиш
и чистия въздух със мене да дишаш,
желая ти всичко, което обичаш.
Желая страстта да не забравяш
и любовта си нивга да оставяш,
желая това, което ти поискаш,
желая ти всичко, което обичаш.
Като светулка 30 септември 2010 г. в 00:39 ч. Страхуваш се да блеснеш,
с крила да литнеш
и мен да забележиш,
страхуваш се да кажеш
и обичта си да покажеш,
страхуваш се да видиш
и света да опознаеш,
страхуваш се от себе си
горите с жар да не запалиш.
Аз искам да си с мене сега 29 септември 2010 г. в 22:46 ч. Аз искам да си с мене сега
всеки миг да протягам ръка
и да гледам с обич лицето,
което рисувам в небето.
Аз искам да дойдеш сега
и отварям врати веднага,
после с теб да обходя света
и да видя красота в красота.
Аз искам да си с мене сега 29 септември 2010 г. в 22:46 ч. Аз искам да си с мене сега
всеки миг да протягам ръка
и да гледам с обич лицето,
което рисувам в небето.
Аз искам да дойдеш сега
и отварям врати веднага,
после с теб да обходя света
и да видя красота в красота.
Отдадена 20 септември 2010 г. в 21:21 ч. В края на вечерта,
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
Незавидна е съдбата на поета 19 септември 2010 г. в 12:15 ч. Незавидна е съдбата на поета,
намерил в словото искрица
и посял във мъката пшеница,
сам изяжда хляба до трохица.
Днес ще бъда с теб 19 септември 2010 г. в 00:55 ч. Днес ще бъда с теб,
а утре ще ме няма,
искай ме само днес
за последно любима,
не застивай в унес,
бъди с мен неустоима,
нека бъда само днес
цел за тебе достижима
и с целия твой финес
вземи страстта неукротима.
Днес ще бъда с теб,
а утре ще ме няма.
Имена 15 септември 2010 г. в 13:13 ч. Имената отлетели
като есенни листи,
колко те са изморени
от грешните сърца.
Носят те човека
чак до края на века,
искат мъничко утеха,
че се помнят
на света.
Полиамория 14 септември 2010 г. в 23:36 ч. Полиамория
е твоята истерия,
за ранено его
копнее тя,
за вечерна фея,
която с теб заспива
и за сутрешна нимфа,
която цял ден те преследва.
Полъх 11 септември 2010 г. в 16:50 ч. Ще се превърна в полъх,
по кожата ти ще се плъзна,
ти вечер само с моя дъх
ще стигаш сладко своя връх.
Нощем нежно ще те галя,
луд копнеж в тебе ще запаля,
сетивата твои няма да пожаля,
ще бъда вятър аз, любима моя.
Като светулка 30 септември 2010 г. в 00:39 ч. Страхуваш се да блеснеш,
с крила да литнеш
и мен да забележиш,
страхуваш се да кажеш
и обичта си да покажеш,
страхуваш се да видиш
и света да опознаеш,
страхуваш се от себе си
горите с жар да не запалиш.
Пред ада 10 септември 2010 г. в 17:45 ч. Мъртъв ден пред мен стои,
мъртъв ден и мъртви хора,
без дъх и даже без копнеж,
чакам залеза потънал в ръж,
Тягостни минути и застой,
срещнах този спрял покой,
нито искам да сънувам,
нито дните да бленувам.
Пред ада на земята съм изправен
и от бога на небето съм забравен.
Прегръдка 29 август 2010 г. в 11:00 ч. Искам да прегърна,
но не мога,
най-любимите неща
на този свят,
как да стигна там,
където да остана,
в тази въртележка от
лъжа и двойнствен свят.
Никъде не мога
себе си да зърна,
сянка съм от тоз живот.
Искам да прегърна
в сетната прегръдка
най-любимите неща
на този свят.
Високото летене на поета 21 август 2010 г. в 00:24 ч. Високото летене на поета
е полета на падаща комета,
горд и сам той своя свят гради
и в бездни без пощада броди.
Като бунтовен син той негодува
на законите незнайни дето слугува
и като падаща звезда той блясва,
а всъщност падащ ангел там угасва,
забленувал горда суета и слава.
Стремежът на поета към небето
е като падането на Икар в морето.
Понякога 12 август 2010 г. в 18:48 ч. Понякога си златна,
друг път от платина,
но винаги човечна
топла и невинна,
винаги истинска,
нежна и вярна.
Понякога сребро си,
друг път от коприна,
но винаги копнея,
за обичта, която не
отмина.
Небесно земно 10 август 2010 г. в 20:47 ч.
Лебеда и луната,
лирата и нивята,
слънцето и цветята,
вечна гонитба
в деня и мрака,
спомени от радост
тичат да догонят
тъгата.
Нимфата от Крит - Помодиана 10 август 2010 г. в 20:46 ч.
Скрити на остров Крит,
феи шепнеха твоя мит,
а името звучно за теб
пази сам Аполон-феб,
бе богиня ти на нара,
който ти издаде чара.
Толкова красива дама
има в свитата на Диана.
От нар амброзия се пие
и от любов свят се вие.
Другото аз 2 август 2010 г. в 00:50 ч.
Здравей друго аз,
нима си в час,
ела при нас
и намери ме тогаз,
дали ще бъдеш с моя глас,
ще ме гледаш ли в захлас
или скука те сковава в мраз.
Здравей "друго аз",
сега съм друг, а ти си аз,
ще бъдем винаги в дисонанс.
Искам да те мразя без да мога 19 юли 2010 г. в 02:52 ч. Искам да те мразя,
но не мога,
как от теб да изляза,
щом не мога да се отделя,
как от тебе да се пазя,
щом душата ми с теб се сля.
Искам да съм сам,
но пак без теб не мога.
В мрака искам да пълзя,
но как щом ти си светлина.
След тебе тичам 18 юли 2010 г. в 21:43 ч. Аз съм полъха на вятъра вълшебен,
който всичко граби и нищичко не взима,
ти извика ме с душата си и аз се появих,
тук до теб съм и сърцето ми се пръска,
сякаш чува тътена на жаждата от кръв
на твоето сърце-гепард, любима.
Аз съм силата на вятъра прохладен,
искам да обичам без да знам какво е зима.
Любов и суета 5 юли 2010 г. в 14:02 ч. Една е любовта,
няма на света
друг живот извън
жарта на обичта.
Една е суетата,
крехка е горката,
щом запали обичта,
изгаря в пепелта.
Съвсем физически 4 юли 2010 г. в 23:48 ч. Устните твои ми липсват,
уличните лампи загасват,
мислите ми не престават,
където очите ми остават.
Кутията Пандора 1 юли 2010 г. в 17:39 ч. Всеки ден един човек
отключва кутията Пандора
и без да спира го страха,
готов е да рискува в миг
да понесе на себе си
шествието на хиляди
злини.
Кутията Пандора 1 юли 2010 г. в 17:39 ч. Всеки ден един човек
отключва кутията Пандора
и без да спира го страха,
готов е да рискува в миг
да понесе на себе си
шествието на хиляди
злини.
Искрата в теб 1 юли 2010 г. в 15:28 ч. Знаеш ли колко е приятна
от двама споделената зора,
с нас там всяка утрина
магична си остана
и веч от днес
различен е света.
Ела до мен сияйна,
ще те покрия с рамена
и в росата нощна,
ще те облея с топлина.
с очите черни ме поглеждай,
да губя разум и тъга,
със устни ме целувай
да тлея в жарката искра.
Знаеш ли колко е приятна
споделената от двама ни луна,
ще изпариш ти цялата моя вина,
отново ще е твоя цялата зора.
Жената демон 23 юни 2010 г. в 01:20 ч. Жената демон,
която обичам,
жената демон,
която събличам
и пред себе си свличам,
жената демон,
на никого не препоръчвам.
Жената демон
от себе си отричам,
но пак при нея
безсилен тичам.
Подлуди ме, разби ме,
но нямам сили да кажа
пусни ме,
когато дори
жената демон в теб
обичам.
Събуждане 19 юни 2010 г. в 11:13 ч. Образът ти сутрин ме събужда,
плува в моите очи надежда
и погледа ми в устните се впива,
аз още гасна в твойта жажда
живота незнайно нас повежда
и всеки ден с теб ми той отрежда.
Как искам да те помня? 19 юни 2010 г. в 10:48 ч. Тъгата ти не мога да премахна,
болката в очите не мога да изтръгна,
яростта ти аз не мога да пресъхна.
И да викам срещу вятъра,
промяната пречупена не ще настъпи,
ти ще бъдеш гневна,
ти ще бъдеш яростна,
но аз такава няма да те помня,
в себе си ще нося
твоята усмивка,
твоята целувка
и твойта скрита добрина.
Любов без думи 16 юни 2010 г. в 23:07 ч. Бях хлапак,
обричах с думи
себе си на любовта,
гладна тя отнесе нейде
цялата ми суета.
Днес любов
единствено споделям нямо
и колкото не ме разбират,
по-щастлив ме те намират.
Мълчание и обида 14 юни 2010 г. в 20:44 ч. Мълчание и после обида,
вълнение и после отрова,
понякога живота е корида
и лесно щастието изтрива.
Не помня да нанесох рана,
но мен раняваха от злоба,
не бих останал за мишена,
щом познавам твоята особа.
I can"t reach you 12 юни 2010 г. в 18:48 ч. I drew you wings
to fly with them
unruly to the infinity.
I drew you a heart,
to beat free with it,
I drew you a face
to embrace it, honey,
when now
I can"t reach to you.
I drew you hands,
which I"ll take one day.
I drew you
and I don"t forget you.
My words were my paintbrushes,
my soul was my colours.
Българи, надежда забравете 10 юни 2010 г. в 16:43 ч. Българи, надежда забравете -
гробарят парите ви ще вземе
и мафиотът с чаша ще поеме,
това, което за сеира ще платите.
За ръцете 10 юни 2010 г. в 12:06 ч. Нека не бъдат студени
ръцете за прошка,
колкото да е смущаваща
на ближния всяка грешка -
пропадането няма мяра,
и само протегната ръка
полета в пропастта спасява.
Нека не бъде къса ръката,
протегната за да спаси цената
на всяка наша ценност
и всяка човешка взаимност,
и да спаси залитането в бездната.
Хищен живот 6 юни 2010 г. в 17:40 ч.
Нападат ме сенките в нощта
жадни за красота,
нападат ме демони в мъглата,
жадни за духа,
нападат ме свирепи сирени,
жадни за очите,
нападат ме грозни хиени,
жадни за ръцете,
нападат ме кротки девици
жадни за ласки,
а аз - безвкусника -
не желая да нападам
никого.
Целта е всичко да се хапне,
на леш месото да не стане,
докато си жив и плана за курбан
не ще пропадне.
Да запалиш човека със слово 6 юни 2010 г. в 13:25 ч. Изгорели са след мен мечтите,
полудели са по тях един ли два,
думите горят душите,
думите са пагубни слова,
моля, затворете си ушите,
колко са запалените от това.
Думите окови са на мисълта,
с тях горим преди запалените клади,
думите гориво са за гибелта,
колко ще е хубаво да бъдем неми.
Битието на скръбта 3 юни 2010 г. в 10:30 ч. Не заслужава
дълбокия поклон скръбта,
не заслужава ни часовете,
ни мисълта безкрила,
не струва нейната награда,
къде са нейните утехи и блага,
не може тя - скръбта,
да чува и да вижда,
като една безжизнена монада,
спира тя живота пълнокръвен
и в мрачната си баня го изкъпва,
когато светлият ден очаква
скръбното сърце да излекува.
Роден бях в утрото на зноя 3 юни 2010 г. в 10:17 ч. Роден бях в утрото на зноя,
аз цял живот горях в покоя,
където страсти палеха живота
и живота ми се палеше в боя,
така запален трупах свойта клада,
на която щях да изгоря накрая.
Такава притча има да:
огнените хора огън ги поваля,
ледените люде сковава ги леда.
Измъчена взаимност 27 май 2010 г. в 00:14 ч. Измъчваш се
и мен измъчваш,
без жал за двама,
без миг покой,
кому е нужна
твоята награда
от сълзи порой,
от угризения безброй.
Измъчваш ти,
измъчих се и аз
и бих ти казал днес
на добър час.
Сънят 24 май 2010 г. в 11:20 ч. Сънят е малка жива смърт,
той спуска се в нощта
и всяка дневна твар
отнася в тъжен път,
това е неговия дар,
той е спомен за живота
и напомняне за смърт и лед.
Марица 20 май 2010 г. в 09:58 ч. Река Марица като птица
небето отразява в своето око,
в извитата й водна ивица,
поглед вперват хиляди лица.
Обичам те (2) 18 май 2010 г. в 00:35 ч. Обичам те до края
на простора,
обичам те отвъд
края на взора
и даже веч да не живея
и да умра за теб,
ще съм щастлив,
че мога да докажа,
своята любов към теб.
Не мога да те стигна 16 май 2010 г. в 13:29 ч. Нарисувах ти криле,
с тях да литнеш до
безкрая непокорна,
нарисувах ти сърце,
с него да туптиш на воля,
нарисувах ти лице,
него да прегърна мила,
щом сега до тебе
не мога аз да стигна.
Нарисувах ти ръце,
които някой ден да хвана.
Нарисувах те
и пак не те забравих,
четките ми бяха думите,
а душата ми бе багрите.
Красотата ти 14 май 2010 г. в 23:30 ч. Красотата ще ме омилостиви,
тя грее в твоите очи игриви
и всеки ден в мен взривява
душата пълна с топли чувства.
Силиконови студентки 2 май 2010 г. в 22:30 ч. Тез колежки,
с тез гърди подложки,
крякат кат кокошки,
сочни кат пирожки,
бързат кат стоножки
да си купят секси прашки.
Забравили себе си 30 април 2010 г. в 00:23 ч. Забрави мен,
забрави себе си
устремена
в света беден,
дай ми този ден,
ще бъда твой елен
и живота ни ще мине
като песен.
Лъжец и измама 27 април 2010 г. в 01:21 ч. Остави ме да те лъжа,
остави се да бъдеш измамена
и ще излезе от нас невинността като дете,
защото ще родим лъжата и невинността ще дойде,
защото истината само е виновна,
а после ще се зачудим как така светът е толкова химерен.
Лъжеца иска воля, истината е безсилна и се крие
той винаги е болен, оттук със болката лъжата е безмерна,
и щом си болен си невинен,
Остави ме да те мамя и ти да бъдеш лъгана.
Не ще се спрат тогава в бясна надпревара наште силни болки
и нашата полулъжлива невиновност.
Да заместиш любовта 27 април 2010 г. в 00:25 ч. Заместих те от обич,
изпълних сърцето си
с кални порои,
заместих кръвта
с вледенена вода,
пуснах да излети на воля
изживяното щастие с теб.
Заместих те с бодливи рози
в моята ваза,
Заместих те
с картини по стената,
Заместих гласа ти
с песента на птици,
Заместих образа ти
с блед спомен,
Заместих ръцете ти
с пълзящи по мен пепелянки,
и изтрих всяка памет за тебе.
Но леда се стопи, а калта ме изцапа.
Тръгнах и разперил криле излетях,
упоен от студа,
като жертва на жена с каменно сърце
и така те заместих от любов.
Отдай се на мига 21 април 2010 г. в 23:29 ч. Искам устните ти върху моята шия,
полегнала на моите бедра,
по теб аз дълго и бурно да тлея,
като мокър огрев върху жарава,
ти диво караш ме по теб да мечтая,
гали ме с пръсти до безкрая,
отдай се нежно цяла на мига
в устните ни винен сок да блика
и желание горещо нас да изпива.
Антична любов 20 април 2010 г. в 23:59 ч. Искам Коара върху моята шия,
а тебе Домея на мойте бедра,
по вас аз дълго и бурно да тлея,
като мокър огрев върху жарава,
Сира, карай ме по теб да мечтая,
гали ме с пръсти до безкрая,
а Береника нека не ми намига
и чашата ми плодов сок да блика,
Бризея нека устните ми да изпива,
а Диора нека очите ми целува.
Само теб Тея по-късно ще прегърна.
но раздели ни облак буреносен,
видях в очите ти топли сълзи
и мен ти нежно ме преобрази,
как само мила си и нежна
във всяка моя вечер свидна.
И облаците даже против нас са,
но дори тъгата за нас е украса.
Истината в свят фалшив 14 май 2012 г. в 11:21 ч. Истината в свят фалшив
е причината да си жив.
Ако нямаше чист мотив,
защо ли света е горчив?
Ако себе си виждаш сив,
защо вътре си горделив?
Истината в свят фалшив
е причината да си жив.
За всичко си затваряше очите 12 май 2012 г. в 12:02 ч. За всичко си затваряше очите
и точно тъй загуби ни душите.
Не мислеше, че ти си ценна
и всичко изживяно отмина,
изтри, забрави го и за двамина.
Ти помниш, че била си жива
и този спомен лесно заминава,
когато роб окован си ти вече
и от жена, превърна се в момиче.
Недей си сваля очилата,
защото може би си непозната.
Задгробните поети 27 април 2012 г. в 21:46 ч. Задгробните поети,
злощастните кадети,
седят напети
с черни еполети,
те живи са и мислят
стихове, куплети
за световете клети,
за сълзите неизлети,
о, как нещастни са
задгробните поети,
макар и живи да са
с думите зарити.
Къде за мен родена е звезда 13 април 2012 г. в 18:25 ч. Някъде за мен родена е звезда,
аз не виждам образа в прахта,
Някъде за мен блести една,
ще я настигна ли в нощта?
Сякаш съм със завързани очи,
нищо аз не виждам толкова лета.
Някъде за мен родена е звезда,
няма да я видя за беда,
съдба.
Светлините угасват 23 февруари 2012 г. в 13:31 ч. Една е любовта,
няма на света
друг живот извън
жарта на обичта.
Една е суетата,
крехка е горката,
щом запали обичта,
изгаря в пепелта.
Устните твои ми липсват
и светлините угасват,
мислите ми не престават,
където очите ми остават.
Умиращи стихове 29 януари 2012 г. в 12:00 ч. Поезията увяхна с теб,
отрекла се в живота си нелеп
и дири своя поетичен мед
във куция увяхнал словоред.
И дълго търси тя опора,
но намери тягостна умора,
стигна всеки праг с безсилие
и моли тя за нечие примирие.
Посланника у нея се стопи
и свойта муза тя пропи,
използваната стишна дреха,
от тялото й те без жал одраха.
Ще забравя що е грях 1 януари 2012 г. в 21:44 ч. Един прекрасен ден от мен
с мигове от листите на цвете,
в усмивката ти озарен,
с глъчка на весело дете,
ще дойде този ден заплетен
в аромата на щастлива утрин,
а аз ще гледам твоя смях
и ще забравя що е грях.
Безмълвно 24 декември 2011 г. в 00:19 ч. Не се моля да бъда обичан,
дори когато жадувам за обич,
макар да не искам да мразя,
на зли оброци съм обричан.
Макар с душа за обич да ридая
и все така укрилян
в бога си аз да мечтая,
не се моля да бъда обичан,
както никого аз не мразя.
О, не молитвите за друг,
а за живота си мечтан пазете.
Не прави кражбата крадеца цар,
не прави лъжата лъжеца лихвар,
нито злото прави някой господар,
на него робите са вечен дар.
С теб бях 19 май 2012 г. в 20:55 ч. С теб бях в ден прекрасен,
но раздели ни облак буреносен,
видях в очите ти топли сълзи
и мен ти нежно ме преобрази,
как само мила си и нежна
във всяка моя вечер свидна.
И облаците даже против нас са,
но дори тъгата за нас е украса.
Отнета от мен 13 май 2012 г. в 22:23 ч. Отне те вятъра от мен
и вече си ти само спомен.
Отне те света
и даде те на смъртта.
А ти безропотна робиня,
предаде се на своята пустиня,
облечена в безумие
бодеш очите ми в полувидение.
За престъпника 29 август 2011 г. в 01:28 ч. Каторгата за него е лечение
и дявола за него е спасение,
не мислеше, когато бе щастлив,
на чужда радост той крадлив,
с лъжовно хитрост той игрив,
живя живота си измамлив и мъглив.
Манастирът Куклен 5 август 2011 г. в 20:32 ч. Манастирът
извисен над Куклен
днес е оживен
и от турците опазен
днес той е просветлен.
Грее таз светиня
сред горската пустиня,
със вода целебен
манастира е потребен.
Щастливо женена съпруга 14 юли 2011 г. в 23:37 ч. Щом мамиш двама,
ще мамиш трима,
а може и петима,
тя твоята измама,
перфектна е за нежна дама.
От всяка моя дума
се правиш на ранима,
а благоверната любима
съпруга си оставила е мнима.
Ти си една емблема
на моята дилема
дали наивник съм нима,
че твоя плод аз ядох цяла зима.
Артишоков Вавилон 8 юли 2011 г. в 00:15 ч. Виолетовите артишоци
ядат крале кралици като смоци
и газове летят на облаци
от тези пренаситени стомаси.
Уви и благородните простаци
за простолюдието точат си мустаци.
О колко сполучливи са лъжци
за свойте крастави мераци,
тез неразумни храненици
не подбират от моралните уроци.
Виолетовите артишоци
пълнят кралските търбуси
и като грешните смешници
цапат най-невинно своите ръчици.
Една безсрамна мята сочните си цици,
а друга вдига най-високо
тлъстите си кървавици.
За този Вавилон не дръзват и персийци
и пазят те от див разврат бойните редици.
Несбътнати мечти на страст
у мръсници и женици
Ви чакат вам достойните критици
да бъде свежа кръвта на вас кръвопийци.
Мечтай приятелю за свежи птици
само копней да си от скромните практици.
Да питам кой даде
на бездарните комици
безбройните и гнусни окаляни жълтици,
а кой на бедните раздаде като трици
ненужните таланти и сухите трохици.
Опитай ти от подлост на лъжци,
дай пребогато на алчните крадци,
но чест и истина не сменяй за парици,
защото ще увисне твойто тяло на конци
и няма да изпиташ радост и пориви стотици.
Прилив и отлив 30 юни 2011 г. в 18:12 ч. Любов към любовта върви
и смърт към смъртните отива,
тях двете сили нищо не закрепва,
едната как гради,
другата световете срива.
Любов и смърт делят прегради,
тях двете всеки жив отпива
от чашата изящна, но горчива.
Където свърши любовта,
там започва тя смъртта.
Любов към любовта отива
и смърт към смъртните върви.
Вятър 28 юни 2011 г. в 00:18 ч. Вятър духовете пази,
страх, прохлада и зарази,
той тъй грижовно носи.
Вятърът - той злите търси,
като възмездие виси,
о, как невидимо мъсти.
Вятърът - на бесовете цар
и на злодеите заслужен дар,
на отегчените добър другар,
на замечтаните с дъх минзухар
и за девойките с копнежен чар.
Дисекция на една умряла жаба 23 юни 2011 г. в 17:06 ч. В минутите преди да затъне в лепкавата си смърт, жабата мислеше за словашките си мечти и когато разбра, че са суета, времето за живот и беше свършило. Душата й бе сбръчкана от омраза,завист и несподелена обич, също като кожата й. Искаше да пропее, да бъде прима със своята тоналност, искаше и балет да играе, но мечтите й бяха по големи от нейния интелект и късмет. Докато беше жива, тя се опитваше да бъде актуална, забавна, модерна, стараеше се да бъде по човешки разбираща, не не можа. Дойде щъркела, който цял живот не можеше една жаба да улови и я глътна по юношески.
Подухва в косата ти ветреца 23 юни 2011 г. в 03:15 ч.
Подухва в косата ти ветреца,
искам да съм в теб твореца,
да бъда в теб сега живеца,
не стига избора че съм жребеца.
---------------------25 март 2009 г. в 19:38 ч.
Кажи ми къде се понесе?
Пораждаш ти мойта страст,
във висини ме поднесе,
жадувам те пласт по пласт.
Къде си мой ангел!
Ела при мен мила ти днес
и като силен орел
да летя край тебе с финес.
На високи токчета ти стъпваш
и от земята се отдалечаваш,
лесно от мене се отдръпваш
и кълнеш се, че изтръпваш
от обич дето с мен изпитваш.
Я поспри да се залъгваш
и с мене спри да се забъркваш,
знам как отлично се целуваш.
Убий ме -
любовта ми
няма да те стигне,
ще носиш хлад
в тоз самотен свят.
Убий ме
и смъртта ще се надигне
да те следва,
в този къс живот изпят.
Нима не знаеш да обичаш
и по пагубните стъпки тичаш.
Eres como un soplo de la camelia,
Eres como la magnolia de color
el cielo azul mirу a tu alrededor,
y mi sonrisa era tan pбlida,
vieron petrificado por el miedo -
Yo- la imбgen vнvida de sarcasmo.
Y en vez de sentir alegrнa,
Yo estaba barrera para tu.
Eres como una bocanada de camelia,
Eres como una flor de magnolia.
Стъпвам през полета непребродени,
нагазвам извори отровни,
без да знам съдбите на тези пред мен,
виждам живота прекъснат на дънери стожери,
стъпвам през полета изнасилени
и виждам как пият пиявици мъртва вода
без да знам съдбата на тези след мен.
Ти си като полъх от камелия,
ти си като цвят на магнолия,
и синевата във теб се огледа,
и усмивката моя беше тъй бледа,
зърнах те вкаменен от боязън,
аз жив образ на смешен сарказъм.
И вместо да чувствам наслада,
аз бях за теб жива преграда.
ти си като полъх от камелия,
ти си като цвете магнолия.
която бясно иска свойта рента,
откъсва се и иска да се скита,
там где няма никаква насита.
Живота ми минава като лента
лъжата не понася да е скрита,
все търси сам своята реликва
и не понася нищо да изпъква.
Дори когато живота се обърква
той не понася да се мръква,
живота ми минава като лента,
аз чакам тихо свойта рента.
I love you without words 28 май 2011 г. в 22:23 ч.
I love you without epithets,
roughly and simply,
I love you without words,
traitorous and truthless.
I love you without I want
nothing in return,
there after the naked nights,
with empty hands and mouth,
where I breathe from your breath
and I eat from your soul.
I love you without synonyms,
entangling and vague.
I love you without say-
"I love you".
Когато те видя до мен,
ще ти вярвам пленен
от всяка твоя дума.
Когато те няма
смутено ще искам
всеки път да си до мен.
И мога ли аз някой ден
да те забравя наранен
щом в мен спомен вечен
живее и мори ме бледен.
Хубаво е, когато
с теб не желаем нищо,
хубаво e, когато
знаем как само любовта
значи всичко.
И може би
омразата от всички чувства
е най-безплодния ни дар.
Не искам любовта
с жарта да гасне
от егоизма на страстта.
Човече стар и грозен днес,
държиш очите ми с ръце -
отворени пред залез,
за да будувам,
без миг покой във твоя ад красив.
Държиш със свойта грижа вярна
всеки цвят от бог създаден
в прахта на гроба да положиш
и върху всяка чужда радост
да се надсмееш ти наволя,
с едничка жажда да рушиш,
любов, отплата, невинност, вяра
и честност, преданност
във всеки дръзнал жив човек.
Без теб не може даже светлината,
ти брънка си от този кръговрат.
И днес будувам в свят свиреп
с очи отворени от самия теб.
И както в нашта младост,
във старостта си ти си неразумен,
така в нашта зрялост
идва закъсняла мъдростта.
В любовта 13 май 2011 г. в 00:56 ч. В любовта си без любов,
аз скитам се в живота празен,
макар красив и тюркоазен
и с образи пълен и ужасен.
В свят на обич без любов
вървя прегърбен от любов
и жаден за нечия обич.
Образи на желанието 2 април 2011 г. в 12:52 ч. Нощ
с гола жена,
свещ
с оскъдна светлина,
дъжд
в студената тъмнина,
аз съм твоя мъж
с гореща топлина,
нима е ад студен
твоето желание към мен
и моята любов към теб.
Сладки плодове 25 март 2011 г. в 00:53 ч. Колко сладки
са плодовете на земята
и как горчиви
са даровете на съдбата,
един ли дваж
опиташ ли таз сладост
горчиш, гориш
за цял един живот.
И няма я утехата,
че невинността ти бе малка,
има я само тежестта,
за твоята поквара сладка.
Сладки плодове 25 март 2011 г. в 00:53 ч. Колко сладки
са плодовете на земята
и как горчиви
са даровете на съдбата,
един ли дваж
опиташ ли таз сладост
горчиш, гориш
за цял един живот.
И няма я утехата,
че невинността ти бе малка,
има я само тежестта,
за твоята поквара сладка.
Единствено със теб 18 март 2011 г. в 18:04 ч. Единствено за да живея
нужно е да срещам погледа ти,
но теб те няма,
Единствено за да съм жив
нужен ми е твоя порив,
но ти изчезна.
Единствено за да остана
нужна ми е твойта дума,
но тя отсъства.
Единствено за да съм тук
е нужна твоята усмивка,
но тя помръкна.
Единствено за да обичам,
нужна ми е твоята душа,
но тя предава и изменя.
Единствено за да те искам
ми трябва спомена за обичта,
която чезне в паметта.
Като истина 15 март 2011 г. в 16:14 ч. Не ме чакай за вечеря -
продажна е нощта,
както и аз неверен съм
и грешен в своята природа,
и в сянката се крия
копнейки за светлина.
Не бива да ме чакаш за вечеря,
аз не вечерям в часовете на страстта,
опитай да забравиш моята осанка,
колко ли след мен
ще тропат върху твоята врата,
където входът води в самота.
От паметта изтрий ме,
от себе си измий ме,
не ще да страдам аз
в тишината на нощта.
Помириши ти друго цвете в мрака
и спомена за мен не ще те чака.
Напразно да обичаш 8 март 2011 г. в 14:45 ч. Напразно да обичаш
е вятър да те гали
и сам след себе си
в нощите да тичаш,
ще тръпнеш в зли талази.
Напразно да обичаш
е вода да те намокри,
но пак във себе си
препълнено ще бликаш,
тъй както на земята
е нямало богат човек.
Напразно да обичаш
е все безспир да тичаш
и винаги се вричаш
в това, което ти
не притежаваш.
На Сервантеса страната 6 март 2011 г. в 12:29 ч. Сатирична поезия
Вониш, вониш,
Испанио родино мила, втора,
на финки, на меса и животинска тор,
като за последен пир
е твоята земя готова
и всяка миризма
е тук сурова.
Преди пришествие
вонят полята,
вонят селата,
а градовете чисти
пазят свойта смрад
за сетния си час.
А в родината юнашка,
в моята страна от немотия
глад се сипе кат градушка.
На Сервантеса страната
пълен иска да е стомаха
и досущ на Санчо Панса
иска всекиго да мяза,
никой не харесва
Дон Кихота от Ла Манча,
без печал, тъга и смешка,
всеки иска свойта манджа.
Васко терсенето 5 март 2011 г. в 23:21 ч. Васко терсенето
гони го шубето,
иска да е пръв,
за всичко да е лъв.
Бърз му е рефлекса,
но голям му е комплекса.
Иска да е първенец
и все живота е ядец,
а той е твърдо заядливец.
Васко терсенето,
все го стяга портмонето,
но да се покаже той богато
нахлузва си бомбето
и се тупа по шкембето.
Васко терсенето
гони го шубето,
иска да е пръв,
за всичко да е лъв.
Бърз му е рефлекса,
но голям му е комплекса.
Какво ще бъда аз за теб 2 1 март 2011 г. в 17:00 ч. Какво ще бъда аз за теб
когато времето
с мене се позабавлява
и тъй невинно ме оставя
на своята поляна в края.
Какво ще бъда аз за теб
когато живота
все по-тихо отминава.
Какво съм аз във теб,
не мога даже да гадая,
в душата ти, която се променя.
И за напред не зная,
какво от мене в тебе
ще остане
и колко обичта от нас
ще бъде споделена.
Три разръгани жени 1 март 2011 г. в 14:00 ч. На Малина, Галина и Емилия
Три разръгани жени
за секс запалени,
от страст погалени,
вият те прокажени.
Три разръгани жени,
за срам и свян непитани,
от пороци тъмно алени,
от славата пометени.
Три разръгани жени,
чакат те наежени,
да ги убодат ръжени
и да плачат съкрушени.
Чезнеща обич 24 февруари 2011 г. в 10:49 ч. Плаче разумът на лудостта,
влаче смисъла на верността,
та нали е лудост любовта,
кой не иска смел
да бъде в страстта.
Всяка лудост носи и утеха,
унес, опият, учуден автомат,
тихо е след всеки вик
и пак утеха следва през деня.
Плаче разумът на лудостта,
чезне обичта в света.„
В тъгата на трепета 24 февруари 2011 г. в 00:33 ч. В тъгата на трепета
мълчим двама в дъжда,
ти нямаш думи за деня,
аз нямам думи за съня.
В тъгата на трепета,
копнея за твоята уста,
тя да стопли моята душа,
аз да те стопля в студа.
В тъгата на трепета,
искам да остане любовта,
ти ще носиш спомена,
аз ще следвам те в съня.
В тъгата на трепета,
кой убива обичта?
Ний изпихме ли страстта
или тя изгаряше душата.
В тъгата на трепета 24 февруари 2011 г. в 00:33 ч. В тъгата на трепета
мълчим двама в дъжда,
ти нямаш думи за деня,
аз нямам думи за съня.
В тъгата на трепета,
копнея за твоята уста,
тя да стопли моята душа,
аз да те стопля в студа.
В тъгата на трепета,
искам да остане любовта,
ти ще носиш спомена,
аз ще следвам те в съня.
В тъгата на трепета,
кой убива обичта?
Ний изпихме ли страстта
или тя изгаряше душата.
Там 22 февруари 2011 г. в 12:22 ч. Там, където думите са свършили,
не могат и не искат да бъдат изричани,
Там, където дъжда вали безшумно,
за да чуе магията на чудните моменти,
за да проникне в притъпените тонове
на две нуждаещи се от луда взаимност сърца -
Там плаче разумът на лудостта.
Нека само сърцата да чувстват
и да танцуват в своя единствен -
неповторим танц.
Червената църква 16 февруари 2011 г. в 00:53 ч. Червена моя църкво,
ти пазиш паметта ми,
духовете на народи ми събрала
и твойте руини възмездие са
за мечтите отлетели
на мойто древно племе.
Безмълвна си,
ти пак стърчиш сред мъртвите поля,
сега си паметник на моите деди
и в тебе от небето се оглеждат
хиляди разпънати души.
Червената боя на твойта снага
е кръв невинна
и по-нелепа е съдбата,
че грешници се молят
в теб за прошка.
Червена си за римляни и беси,
червена си за българи и турци,
но в твоя цвят червен никой не вярва,
както убиеца за жертвата не мисли,
че пурпурът във ней отвътре плува.
Пирът и бурята в човешките стомаси
разпалва бунта на греха
и за възмездие не проумява,
а всеки гледа апетита
без да съжалява,
защото той е извор на насита.
Смехът на душите не е твоята награда,
а стонове хилядолетни
и тъгата непрогледна,
задето останала сама си
сред пустошта, дъжда,
сред вятъра,
жертва горка на бездушие,
стоиш опълчена на времето,
сега преграда си за вятъра продажен.
В тебе се оглеждам за живот,
никой в теб не уповава,
но в тебе моята душа се вглежда
и опора намира.
Сърцето се опива 24 януари 2011 г. в 02:39 ч. Сърцето римата убива
и чувството така загива,
когато празно става
в главата
щом живото в неживо
преминава,
сърцето смисъла
понякога преследва
на своя жизнен пулс.
Клокоти и пей душата
когато смисъл не вижда се
в житата.
Сърцето смисъла убива,
опиянено лази по баира
и всичко лесно си отива,
когато улучи се
чудна година.
Сърцето целта и римата убива,
а душата пий в молитва
и богатството живот разлива.
Любовно ухание 19 януари 2011 г. в 01:10 ч. Ти си любовно ухание,
истинско мое мечтание,
как обзе ме вълнение,
че си безумно мълчание.
Ти си ухание от любов
и сега съм огън готов,
където с порив игрив,
обичам с жар горделив.
Кръвта и любовта 6 януари 2011 г. в 23:51 ч. Любовта кръвта вълнува,
в невидимата синева
сърцето клето отпътува
и чувството ти колко струва
несметно е сега това,
докато кръв не бликне дива
от рани дето никой не лекува.
Когато си бездомник 19 декември 2010 г. в 02:44 ч. Когато си бездомник
и в зимен студ и сняг
ти си просто пътник
и твоята душа е зимник,
не се моли ти на човек,
а да не бъдеш сам самотник.
Когато си бездомник -
ти не си престъпник.
Много лесно ти омръзнах 19 декември 2010 г. в 02:38 ч. Много лесно ти омръзнах,
много бързо ме забрави,
скуката за теб превърнах
в страст и спомен болнави.
Ти сега за друг мечтаеш
и мен захвърли в битието,
как от теб ще ме изтръгнеш,
щом заби в гърдите острието.
Обичам те 7 октомври 2010 г. в 00:44 ч. Обичам те,
за повече
не мога да мечтая,
Обичам те
и в бъдеще
това не е края.
И как сега
ти мислиш ме,
не мога да позная,
и всяка светла
мисъл твоя,
за мен е ден във рая,
а всяка черна мисъл
е като облак
в мойта орисия.
Обичам те,
за повече
не мога да мечтая.
Летене върху земята 6 октомври 2010 г. в 18:22 ч. Най-трудно се лети върху земята
и често върху нея кръв е пролята,
опитай се да гледаш във небесата
и в теб ще тръпне завист проклета.
Най-трудно се лети върху земята,
дори навярно това да ти е занаята
и благородник дал дума на честта,
не би разперил волно ти крилата.
Желая ти всичко, което обичаш. 5 октомври 2010 г. в 00:14 ч. Желая това, за което мечтаеш,
желая в небето простора да видиш
и чистия въздух със мене да дишаш,
желая ти всичко, което обичаш.
Желая страстта да не забравяш
и любовта си нивга да оставяш,
желая това, което ти поискаш,
желая ти всичко, което обичаш.
Като светулка 30 септември 2010 г. в 00:39 ч. Страхуваш се да блеснеш,
с крила да литнеш
и мен да забележиш,
страхуваш се да кажеш
и обичта си да покажеш,
страхуваш се да видиш
и света да опознаеш,
страхуваш се от себе си
горите с жар да не запалиш.
Аз искам да си с мене сега 29 септември 2010 г. в 22:46 ч. Аз искам да си с мене сега
всеки миг да протягам ръка
и да гледам с обич лицето,
което рисувам в небето.
Аз искам да дойдеш сега
и отварям врати веднага,
после с теб да обходя света
и да видя красота в красота.
Аз искам да си с мене сега 29 септември 2010 г. в 22:46 ч. Аз искам да си с мене сега
всеки миг да протягам ръка
и да гледам с обич лицето,
което рисувам в небето.
Аз искам да дойдеш сега
и отварям врати веднага,
после с теб да обходя света
и да видя красота в красота.
Отдадена 20 септември 2010 г. в 21:21 ч. В края на вечерта,
причини ми красота,
в края на мисълта,
отдаде ми страстта.
Как да те забравя,
оставила следи
и щом очи затворя
оживяваш само ти.
Незавидна е съдбата на поета 19 септември 2010 г. в 12:15 ч. Незавидна е съдбата на поета,
намерил в словото искрица
и посял във мъката пшеница,
сам изяжда хляба до трохица.
Днес ще бъда с теб 19 септември 2010 г. в 00:55 ч. Днес ще бъда с теб,
а утре ще ме няма,
искай ме само днес
за последно любима,
не застивай в унес,
бъди с мен неустоима,
нека бъда само днес
цел за тебе достижима
и с целия твой финес
вземи страстта неукротима.
Днес ще бъда с теб,
а утре ще ме няма.
Имена 15 септември 2010 г. в 13:13 ч. Имената отлетели
като есенни листи,
колко те са изморени
от грешните сърца.
Носят те човека
чак до края на века,
искат мъничко утеха,
че се помнят
на света.
Полиамория 14 септември 2010 г. в 23:36 ч. Полиамория
е твоята истерия,
за ранено его
копнее тя,
за вечерна фея,
която с теб заспива
и за сутрешна нимфа,
която цял ден те преследва.
Полъх 11 септември 2010 г. в 16:50 ч. Ще се превърна в полъх,
по кожата ти ще се плъзна,
ти вечер само с моя дъх
ще стигаш сладко своя връх.
Нощем нежно ще те галя,
луд копнеж в тебе ще запаля,
сетивата твои няма да пожаля,
ще бъда вятър аз, любима моя.
Като светулка 30 септември 2010 г. в 00:39 ч. Страхуваш се да блеснеш,
с крила да литнеш
и мен да забележиш,
страхуваш се да кажеш
и обичта си да покажеш,
страхуваш се да видиш
и света да опознаеш,
страхуваш се от себе си
горите с жар да не запалиш.
Пред ада 10 септември 2010 г. в 17:45 ч. Мъртъв ден пред мен стои,
мъртъв ден и мъртви хора,
без дъх и даже без копнеж,
чакам залеза потънал в ръж,
Тягостни минути и застой,
срещнах този спрял покой,
нито искам да сънувам,
нито дните да бленувам.
Пред ада на земята съм изправен
и от бога на небето съм забравен.
Прегръдка 29 август 2010 г. в 11:00 ч. Искам да прегърна,
но не мога,
най-любимите неща
на този свят,
как да стигна там,
където да остана,
в тази въртележка от
лъжа и двойнствен свят.
Никъде не мога
себе си да зърна,
сянка съм от тоз живот.
Искам да прегърна
в сетната прегръдка
най-любимите неща
на този свят.
Високото летене на поета 21 август 2010 г. в 00:24 ч. Високото летене на поета
е полета на падаща комета,
горд и сам той своя свят гради
и в бездни без пощада броди.
Като бунтовен син той негодува
на законите незнайни дето слугува
и като падаща звезда той блясва,
а всъщност падащ ангел там угасва,
забленувал горда суета и слава.
Стремежът на поета към небето
е като падането на Икар в морето.
Понякога 12 август 2010 г. в 18:48 ч. Понякога си златна,
друг път от платина,
но винаги човечна
топла и невинна,
винаги истинска,
нежна и вярна.
Понякога сребро си,
друг път от коприна,
но винаги копнея,
за обичта, която не
отмина.
Небесно земно 10 август 2010 г. в 20:47 ч.
Лебеда и луната,
лирата и нивята,
слънцето и цветята,
вечна гонитба
в деня и мрака,
спомени от радост
тичат да догонят
тъгата.
Нимфата от Крит - Помодиана 10 август 2010 г. в 20:46 ч.
Скрити на остров Крит,
феи шепнеха твоя мит,
а името звучно за теб
пази сам Аполон-феб,
бе богиня ти на нара,
който ти издаде чара.
Толкова красива дама
има в свитата на Диана.
От нар амброзия се пие
и от любов свят се вие.
Другото аз 2 август 2010 г. в 00:50 ч.
Здравей друго аз,
нима си в час,
ела при нас
и намери ме тогаз,
дали ще бъдеш с моя глас,
ще ме гледаш ли в захлас
или скука те сковава в мраз.
Здравей "друго аз",
сега съм друг, а ти си аз,
ще бъдем винаги в дисонанс.
Искам да те мразя без да мога 19 юли 2010 г. в 02:52 ч. Искам да те мразя,
но не мога,
как от теб да изляза,
щом не мога да се отделя,
как от тебе да се пазя,
щом душата ми с теб се сля.
Искам да съм сам,
но пак без теб не мога.
В мрака искам да пълзя,
но как щом ти си светлина.
След тебе тичам 18 юли 2010 г. в 21:43 ч. Аз съм полъха на вятъра вълшебен,
който всичко граби и нищичко не взима,
ти извика ме с душата си и аз се появих,
тук до теб съм и сърцето ми се пръска,
сякаш чува тътена на жаждата от кръв
на твоето сърце-гепард, любима.
Аз съм силата на вятъра прохладен,
искам да обичам без да знам какво е зима.
Любов и суета 5 юли 2010 г. в 14:02 ч. Една е любовта,
няма на света
друг живот извън
жарта на обичта.
Една е суетата,
крехка е горката,
щом запали обичта,
изгаря в пепелта.
Съвсем физически 4 юли 2010 г. в 23:48 ч. Устните твои ми липсват,
уличните лампи загасват,
мислите ми не престават,
където очите ми остават.
Кутията Пандора 1 юли 2010 г. в 17:39 ч. Всеки ден един човек
отключва кутията Пандора
и без да спира го страха,
готов е да рискува в миг
да понесе на себе си
шествието на хиляди
злини.
Кутията Пандора 1 юли 2010 г. в 17:39 ч. Всеки ден един човек
отключва кутията Пандора
и без да спира го страха,
готов е да рискува в миг
да понесе на себе си
шествието на хиляди
злини.
Искрата в теб 1 юли 2010 г. в 15:28 ч. Знаеш ли колко е приятна
от двама споделената зора,
с нас там всяка утрина
магична си остана
и веч от днес
различен е света.
Ела до мен сияйна,
ще те покрия с рамена
и в росата нощна,
ще те облея с топлина.
с очите черни ме поглеждай,
да губя разум и тъга,
със устни ме целувай
да тлея в жарката искра.
Знаеш ли колко е приятна
споделената от двама ни луна,
ще изпариш ти цялата моя вина,
отново ще е твоя цялата зора.
Жената демон 23 юни 2010 г. в 01:20 ч. Жената демон,
която обичам,
жената демон,
която събличам
и пред себе си свличам,
жената демон,
на никого не препоръчвам.
Жената демон
от себе си отричам,
но пак при нея
безсилен тичам.
Подлуди ме, разби ме,
но нямам сили да кажа
пусни ме,
когато дори
жената демон в теб
обичам.
Събуждане 19 юни 2010 г. в 11:13 ч. Образът ти сутрин ме събужда,
плува в моите очи надежда
и погледа ми в устните се впива,
аз още гасна в твойта жажда
живота незнайно нас повежда
и всеки ден с теб ми той отрежда.
Как искам да те помня? 19 юни 2010 г. в 10:48 ч. Тъгата ти не мога да премахна,
болката в очите не мога да изтръгна,
яростта ти аз не мога да пресъхна.
И да викам срещу вятъра,
промяната пречупена не ще настъпи,
ти ще бъдеш гневна,
ти ще бъдеш яростна,
но аз такава няма да те помня,
в себе си ще нося
твоята усмивка,
твоята целувка
и твойта скрита добрина.
Любов без думи 16 юни 2010 г. в 23:07 ч. Бях хлапак,
обричах с думи
себе си на любовта,
гладна тя отнесе нейде
цялата ми суета.
Днес любов
единствено споделям нямо
и колкото не ме разбират,
по-щастлив ме те намират.
Мълчание и обида 14 юни 2010 г. в 20:44 ч. Мълчание и после обида,
вълнение и после отрова,
понякога живота е корида
и лесно щастието изтрива.
Не помня да нанесох рана,
но мен раняваха от злоба,
не бих останал за мишена,
щом познавам твоята особа.
I can"t reach you 12 юни 2010 г. в 18:48 ч. I drew you wings
to fly with them
unruly to the infinity.
I drew you a heart,
to beat free with it,
I drew you a face
to embrace it, honey,
when now
I can"t reach to you.
I drew you hands,
which I"ll take one day.
I drew you
and I don"t forget you.
My words were my paintbrushes,
my soul was my colours.
Българи, надежда забравете 10 юни 2010 г. в 16:43 ч. Българи, надежда забравете -
гробарят парите ви ще вземе
и мафиотът с чаша ще поеме,
това, което за сеира ще платите.
За ръцете 10 юни 2010 г. в 12:06 ч. Нека не бъдат студени
ръцете за прошка,
колкото да е смущаваща
на ближния всяка грешка -
пропадането няма мяра,
и само протегната ръка
полета в пропастта спасява.
Нека не бъде къса ръката,
протегната за да спаси цената
на всяка наша ценност
и всяка човешка взаимност,
и да спаси залитането в бездната.
Хищен живот 6 юни 2010 г. в 17:40 ч.
Нападат ме сенките в нощта
жадни за красота,
нападат ме демони в мъглата,
жадни за духа,
нападат ме свирепи сирени,
жадни за очите,
нападат ме грозни хиени,
жадни за ръцете,
нападат ме кротки девици
жадни за ласки,
а аз - безвкусника -
не желая да нападам
никого.
Целта е всичко да се хапне,
на леш месото да не стане,
докато си жив и плана за курбан
не ще пропадне.
Да запалиш човека със слово 6 юни 2010 г. в 13:25 ч. Изгорели са след мен мечтите,
полудели са по тях един ли два,
думите горят душите,
думите са пагубни слова,
моля, затворете си ушите,
колко са запалените от това.
Думите окови са на мисълта,
с тях горим преди запалените клади,
думите гориво са за гибелта,
колко ще е хубаво да бъдем неми.
Битието на скръбта 3 юни 2010 г. в 10:30 ч. Не заслужава
дълбокия поклон скръбта,
не заслужава ни часовете,
ни мисълта безкрила,
не струва нейната награда,
къде са нейните утехи и блага,
не може тя - скръбта,
да чува и да вижда,
като една безжизнена монада,
спира тя живота пълнокръвен
и в мрачната си баня го изкъпва,
когато светлият ден очаква
скръбното сърце да излекува.
Роден бях в утрото на зноя 3 юни 2010 г. в 10:17 ч. Роден бях в утрото на зноя,
аз цял живот горях в покоя,
където страсти палеха живота
и живота ми се палеше в боя,
така запален трупах свойта клада,
на която щях да изгоря накрая.
Такава притча има да:
огнените хора огън ги поваля,
ледените люде сковава ги леда.
Измъчена взаимност 27 май 2010 г. в 00:14 ч. Измъчваш се
и мен измъчваш,
без жал за двама,
без миг покой,
кому е нужна
твоята награда
от сълзи порой,
от угризения безброй.
Измъчваш ти,
измъчих се и аз
и бих ти казал днес
на добър час.
Сънят 24 май 2010 г. в 11:20 ч. Сънят е малка жива смърт,
той спуска се в нощта
и всяка дневна твар
отнася в тъжен път,
това е неговия дар,
той е спомен за живота
и напомняне за смърт и лед.
Марица 20 май 2010 г. в 09:58 ч. Река Марица като птица
небето отразява в своето око,
в извитата й водна ивица,
поглед вперват хиляди лица.
Обичам те (2) 18 май 2010 г. в 00:35 ч. Обичам те до края
на простора,
обичам те отвъд
края на взора
и даже веч да не живея
и да умра за теб,
ще съм щастлив,
че мога да докажа,
своята любов към теб.
Не мога да те стигна 16 май 2010 г. в 13:29 ч. Нарисувах ти криле,
с тях да литнеш до
безкрая непокорна,
нарисувах ти сърце,
с него да туптиш на воля,
нарисувах ти лице,
него да прегърна мила,
щом сега до тебе
не мога аз да стигна.
Нарисувах ти ръце,
които някой ден да хвана.
Нарисувах те
и пак не те забравих,
четките ми бяха думите,
а душата ми бе багрите.
Красотата ти 14 май 2010 г. в 23:30 ч. Красотата ще ме омилостиви,
тя грее в твоите очи игриви
и всеки ден в мен взривява
душата пълна с топли чувства.
Силиконови студентки 2 май 2010 г. в 22:30 ч. Тез колежки,
с тез гърди подложки,
крякат кат кокошки,
сочни кат пирожки,
бързат кат стоножки
да си купят секси прашки.
Забравили себе си 30 април 2010 г. в 00:23 ч. Забрави мен,
забрави себе си
устремена
в света беден,
дай ми този ден,
ще бъда твой елен
и живота ни ще мине
като песен.
Лъжец и измама 27 април 2010 г. в 01:21 ч. Остави ме да те лъжа,
остави се да бъдеш измамена
и ще излезе от нас невинността като дете,
защото ще родим лъжата и невинността ще дойде,
защото истината само е виновна,
а после ще се зачудим как така светът е толкова химерен.
Лъжеца иска воля, истината е безсилна и се крие
той винаги е болен, оттук със болката лъжата е безмерна,
и щом си болен си невинен,
Остави ме да те мамя и ти да бъдеш лъгана.
Не ще се спрат тогава в бясна надпревара наште силни болки
и нашата полулъжлива невиновност.
Да заместиш любовта 27 април 2010 г. в 00:25 ч. Заместих те от обич,
изпълних сърцето си
с кални порои,
заместих кръвта
с вледенена вода,
пуснах да излети на воля
изживяното щастие с теб.
Заместих те с бодливи рози
в моята ваза,
Заместих те
с картини по стената,
Заместих гласа ти
с песента на птици,
Заместих образа ти
с блед спомен,
Заместих ръцете ти
с пълзящи по мен пепелянки,
и изтрих всяка памет за тебе.
Но леда се стопи, а калта ме изцапа.
Тръгнах и разперил криле излетях,
упоен от студа,
като жертва на жена с каменно сърце
и така те заместих от любов.
Отдай се на мига 21 април 2010 г. в 23:29 ч. Искам устните ти върху моята шия,
полегнала на моите бедра,
по теб аз дълго и бурно да тлея,
като мокър огрев върху жарава,
ти диво караш ме по теб да мечтая,
гали ме с пръсти до безкрая,
отдай се нежно цяла на мига
в устните ни винен сок да блика
и желание горещо нас да изпива.
Антична любов 20 април 2010 г. в 23:59 ч. Искам Коара върху моята шия,
а тебе Домея на мойте бедра,
по вас аз дълго и бурно да тлея,
като мокър огрев върху жарава,
Сира, карай ме по теб да мечтая,
гали ме с пръсти до безкрая,
а Береника нека не ми намига
и чашата ми плодов сок да блика,
Бризея нека устните ми да изпива,
а Диора нека очите ми целува.
Само теб Тея по-късно ще прегърна.
Вълнообразно
ЗАКОН ЗА ДАРИТЕЛСТВОТО - ЗАЩО Е НЕОБХОДИ...
Има и такава любов...
Обвиняемият Стоян Мавродиев е на свобода...
Има и такава любов...
Обвиняемият Стоян Мавродиев е на свобода...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
