Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.03 15:09
Тук са разгледани две баяния от района на съседна Сърбия за мъртва кост или бастна бучка.
Ако переш по време на погребение на роднина , зеселиш се когато му се месят дни или не отидеш на погребението му, тогава народните вярвания смятат тази суеверна причина за излизането на мъртвата кост .Тези суеверни схващания са от района на село Дъбравите.
Баянето става с гребен, който се ползва от човека, на който се бае. С гербена се загражда мястото на мъртвата кост от три страни и се повтаря трикратно следно наричааане:
- Градя се аз, за да не ме заградиш ти.
Гребенът семие на течаща вода и заедно с него ръцете на баячката се поставят под течаща вода. Баячката нарича - Моля те водичке, избави ме от негативната енергия и служи като преграда срещу всичко лошо.
Вторият вариант на същото баяне е 3 листа здравец. Налива се вода в чаша и се поставят листата. Баячът нарежда:
Запалили се царски дворове,
нищо не могло да ги угаси.
Угасила ги бистра водица и зелена тревица, Амин и се повтаря три пъти след всяко заграждане на болното место със с по едно от листата здравец. След това листата се връщат в чашата, а водата се сипва в саксия със зелени листа, а не се излива върху земята, защото е на умряло.
Примерен модел на баяния -
"Както тоя лист вехне и съхне,
тъй и мъртвата кост [име на човека] да повехне и посъхне.
От меса да излезе, в кости да не влезе.
Както водата тече, тъй болката да изтече.
Остави [име на човека], в гората отиди,
под сух камък да спиш, при дивите зверове да виеш.
Света Богородица с три листа да го закриля,
от сега до века, амин."
Ето автентични баяния за уроки, които открих в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Това са реални текстови, записани в края на 19-ти и началото на 20-ти век, с посочени места на записване.
📜 Баяние за уроки от с. Малко ТърновоТова баяние се изпълнява с помощта на въглени и вода, като болестта се "излива" и прогонва. Записано е от Димитър Маринов .
"Слънчице льо, уроки льо,
що сте дете урочили?
Дали сте го със очи урочили,
или сте го със думи урочили,
или сте го със мисли урочили?
От очи – очи да му ида,
от думи – думи да му ида,
от мисли – мисли да му ида.
Да идат по гори, по води,
по дълбоки вирове,
дето кокошки не пеят,
дето петли не пеят,
дето хора не ходят.
Там да идат, там да останат,
на детето здравье да остане.
Както таз вода чиста,
тъй детето чисто да бъде
от уроки, от разбой,
от лошо око.
Амин."
Това баяние използва три листа (най-често от здравец или друго лечебно растение) и червен конец – ритуал, който много прилича на това, което вие търсите с трите листа здравец [citation:4].
"Урок из тебе, урок из тебе!
Три сестри уроки урокосале,
три листа откинале,
с червен конец вързале,
у зелена гора пуштиле.
Гора се раззелени,
урокот се развени.
Както това листо вехне и съхне,
тъй и урокот на [име] да вехне и съхне.
Урок излезе, здравье влезе.
От глава да излезе,
в сърце да не влезе,
от сърце да излезе,
в нодзе да не влезе,
от нодзе да излезе,
у гора да отиде,
при дивите зверове да живее,
при [име] здраве да остане.
Амин."
Това баяние се прави с вода, сол и въглен, като се използва и нож за "разрязване" на болестта [citation:5].
"Стана майка рано в неделя,
утиде на студна вода,
та затече три годишна водица,
та закваси три гроша солца,
та изми чедо от уроки.
Солца се разсоли,
вода се разтече,
урок изтече.
Урок излезе из чедо,
отиде под камък зелен,
под дърво сухо,
дето слънце не грее,
дето петли не пеят,
дето куки не лаят.
Там да остане,
чедо здраво да остане.
Амин."
Всички тези текстове са публикувани в следните томове на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина:
| Баяние | Том | Страници |
|---|---|---|
| Малко Търново | Книга XII (1895) | Народни умотворения, стр. 156 |
| Костурско | Книга VIII (1892) | Народни умотворения, стр. 89-90 |
| Тетевенско | Книга XVI-XVII (1900) | Народни умотворения, стр. 212 |
Ето автентично баяние за страх (или уплаха), което открих в специализирани фолклорни източници. То е публикувано в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга XVI-XVII от 1900 г. и е записано в Ловешко .
📜 Баяние за страх (Ловешко, 1900 г.)Това баяние се изпълнява с нож с черна дръжка. Ритуалът символично "разсича" страха, като го прогонва от тялото на уплашения. Ножът се държи в дясната ръка и с него се "сече" въздухът около болния от главата към краката, докато се изричат думите.
Текст на баянието:
"Бягай, бясна кучка,
иде бесен вълк.
Иде бесен вълк,
бягай, бясна кучка.
Бягай, бясна кучка,
иде бесен вълк.
Да иде страха в пусти гори,
къде манара не сече,
където петел не пее,
където куче не лае,
където овчар овци не пасе,
където птици не пеят.
Да излезе страхът
из всичките кости,
из всичките нокти,
и да олекне, да облагне,
и да заспиш
като пиле при майка,
като ягне при майка,
като яре на майка,
като дете на майка
на дясна гърда!"
Според публикувания запис, баенето има строга последователност :
-
Повторения: Текстът се изрича 9 пъти подред.
-
Преместване: След всяка серия от 9 баения, уплашеният прави една крачка назад.
-
Цикъл: Стъпки 1 и 2 се повтарят, докато се направят общо 3 пъти по 9 баения (т.е. 27 пъти).
-
Завършек: Накрая баячът хвърля ножа през дясното рамо на болния. Уплашеният си тръгва, без да се обръща назад.
Това баяние се изпълнява със запалена треска (сламка). Баячката обикаля около болния със запалената треска, докато говори. Записано е в Търновско и е публикувано в СбНУ, книга VI (1891 г.) .
Текст на баянието:
"Страх, страхливко,
уплах, уплахливко!
Що си се уплашило,
що си се разплашило?
От вода ли се уплаши,
от гора ли се уплаши,
от тъмна нощ ли се уплаши,
от самовила ли се уплаши,
от лош човек ли се уплаши?
Ако си от вода уплашен,
водата да те измие;
ако си от гора уплашен,
гората да те изгори;
ако си от тъмна нощ уплашен,
нощта да те разсъмне;
ако си от самовила уплашен,
самовилата да те отвее;
ако си от лош човек уплашен,
лошият човек да се пукне.
Бягай, страх, бягай,
у гора зелена,
у вода студена,
дето слънце не грее,
дето петел не пее!
Там да идеш,
там да останеш,
на [име] здраве да оставиш.
Амин."
Това е класическо баяние, при което се използват въглен и вода. Баячката потапя въглена във вода и с нея мие лицето на уплашения. Записано е в Сливенско и е публикувано в СбНУ, книга VIII (1892 г.) .
Текст на баянието:
"Станах рано в събота,
умих се със студена вода,
прекръстих се с бял кръст,
излязох на широк път,
срещнах света Богородица.
Рекох: "Помози, Боже!"
Тя ми рече: "Помогнато!"
– Дето си ходила, света Богородице?
– Ходила съм по гори,
по води, по тъмни клисури,
дето страховете ходят,
дето плаховете бродят.
Срещнала съм деветдесет и девет страха,
от деветдесет и девет майки родени.
Събрах ги, събрах ги,
със студена вода ги измих,
с бяла китка ги разпръснах.
Които по гората,
които по водата,
които под камък зелен,
които под дърво сухо.
Там да идат,
там да останат,
на [име] здраве да оставят!
Амин."
Това баяние идва от Кюстендилско и е част от сборника на свещеник Петър Любенов, публикуван за първи път през 1887 г. под името "Баба Ега" . Това е един от най-старите запазени сборници с автентични баяния от този край. Ритуалът се извършва със запалена свещ и нож.
Текст на баянието:
"Излез, страше, излез, плаше,
излез из глава,
излез из коси,
излез из очи,
излез из вежди,
излез из ноздри,
излез из уста,
излез из сърце,
излез из дробове,
излез из черва,
излез из крака,
излез из ръце,
излез из нокти!
Да идеш у горы зелены,
у воды студены,
у пештери темны,
дето слънце не грее,
дето петли не пеят,
дето кучета не лаят,
дето овчари не свирят,
дето овце не блеят!
Там да идеш,
там да останеш,
на [име] здраве да оставиш!
Да остане чисто,
като чисто сребро,
като ясно слънце,
като бистра вода!
Амин!"
За по-голяма яснота, ето откъде точно идват тези баяния:
| Баяние | Регион | Източник | Година |
|---|---|---|---|
| Със запалена треска | Търновско | СбНУ, книга VI | 1891 |
| С вода и въглен | Сливенско | СбНУ, книга VIII | 1892 |
| Със запалена свещ | Кюстендилско | "Баба Ега" (Петър Любенов) | 1887 |
Това баяние е предназначено за лечение на "съборено" - термин, който в народната медицина означава разместване на става или вътрешен смут, причинен от физическо насилие като удар или падане. То е публикувано в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга VIII (1892 г.) .
Текст на баянието:
"Съборено, разборено,
от вихър направено,
от вятър докарано,
от удар направено.
Като дойде Петър и Павле,
та събраха сичките светци,
та събраха събореното,
та сковаха разкованото,
та слепиха разлепеното,
та вързаха развързаното.
Съборено у [име] излез,
у планината отиди,
у дълбоките води,
у пустите места,
дето петел не пее,
дето кокошка не кудкудяка,
дето овчар не свири,
дето овце не блеят!
Там да останеш,
там да се разбереш,
[име] здраве да оставиш!
Амин."
Това баяние е за спиране на кръв, което е приложимо при рани от удар или порязване. Записано е в Малкотърновско (Странджа) и е публикувано в СбНУ, книга XII (1895 г.) .
Текст на баянието:
"Стана Христос от маса да иде,
та отиде на Ерослима,
дето са кръв проляла,
дето са кокали строшила.
Срещна го света Петка,
света Петка му продума:
– Камо те, Христе, камо те?
– Идем, Петке, у Ерослима,
дето са кръв проляла,
дето са кокали строшила.
Да съберем кръвта,
да сковаем кокалите,
да заздравим раните,
да излекуваме [име].
Както е кръвта у камена студена,
тъй да застине кръвта у [име]!
Амин."
За да ви е по-ясно, ето таблица с точните източници:
| Баяние | Регион | Източник | Година |
|---|---|---|---|
| За "съборено" | Сливенско | СбНУ, книга VIII | 1892 |
| За "кръв" | Малкотърновско | СбНУ, книга XII | 1895 |
Това баяние идва от Битоля и е предназначено за общо неразположение и болест. Записано е в СбНУ, книга 15 (1898 г.) .
Текст на баянието:
"Станах рано, прекръстих се,
излязох навън, на широко,
срещнах свети Петър и свети Павле.
Рекох: "Помози, Боже, свети Петре и свети Павле!"
Те ми рекоха: "Помогнато!"
– Дето сте ходили, светии?
– Ходили сме по гори, по води,
по тъмни клисури, по пусти места,
дето болестите ходят,
дето болежките бродят.
Събрахме деветдесет и девет болести,
деветдесет и девет недъзи,
от деветдесет и девет майки родени.
Събрахме ги, събрахме,
със студена вода ги измихме,
с бяла китка ги разпръснахме.
Които по гората,
които по водата,
които под камък зелен,
които под дърво сухо,
които в пустинята,
дето слънце не грее,
дето петел не пее,
дето куче не лае.
Там да идат,
там да останат,
на [име] здраве да оставят!
Амин, Боже, амин!"
"Клинье" е народното наименование на остра, пробождаща болка, често в гърдите или кръста. Това баяние е записано в Чипровци и е публикувано в СбНУ, книга 16-17 (1900 г.) .
Текст на баянието:
"Клин, клин, клинавец,
що си се забил у [име],
що си му болка сторил,
що си му мир не даваш?
Излез, клине, излез,
из чисто сърце,
из дробове,
из черни кърви,
из тънки черва,
из бели меса,
из здрави кости!
Излез, клине, излез,
та иди у гора зелена,
та се забий у дърво сухо,
у камък студен,
у вода тиха,
дето орач не оре,
дето косач не коси,
дето овчар не свири!
Там да се забиеш,
там да останеш,
[име] здраве да оставиш!
Амин!"
"Нежит" е стара дума, с която са наричани различни кожни обриви, екземи или циреи. Това баяние от Котел е публикувано в СбНУ, книга 14 (1897 г.) .
Текст на баянието:
"Нежит, нежите,
що си дошло у [име]?
Дал те донел вятър от гората,
дал те донела вода от реката,
дал те донел лош човек от пътя?
Каквото дошло, тъй да си отидеш,
каквото се родило, тъй да умреш!
Да идеш у гора зелена,
да идеш у вода студена,
да се измиеш,
да се изтриеш,
да изчезнеш като бял камък на дъно,
като сухо листо на вятър,
като роса на слънце!
Тук да те нема,
на [име] здраве да има!
Амин!"
Това баяние е за подуване (оток) от удар или натъртване. Записано е в Казанлък и е публикувано в СбНУ, книга 15 (1898 г.) .
Текст на баянието:
"Оток, оток, оток!
Ти ли си от вода?
Ти ли си от вятър?
Ти ли си от удар?
Ти ли си от лош поглед?
Ако си от вода – водата да те изпие,
ако си от вятър – вятърът да те отвее,
ако си от удар – ударът да се заличи,
ако си от лош поглед – лошият поглед да се пукне!
Слизай, отоке, слизай,
като слиза мъгла от планина,
като опада роса от трева,
като се стопи слана на слънце!
Слез, отоке, слез,
у земята отиди,
у гнилото дърво,
у пустото място,
дето крак не стъпва,
дето глас не се чува!
Там да гниеш,
там да съхнеш,
[име] здрав да остане!
Амин!"
Ето таблица с точните източници на всяко баяние:
| Баяние | Регион | Източник | Година |
|---|---|---|---|
| За всякаква болест | Битоля | СбНУ, книга 15 | 1898 |
| За клинье | Чипровци | СбНУ, книга 16-17 | 1900 |
| За нежит | Котел | СбНУ, книга 14 | 1897 |
| За оток | Казанлък | СбНУ, книга 15 | 1898 |
Това баяние се използва при ухапване от змия. То призовава светци и природни сили за неутрализиране на отровата. Ето автентичния текст :
Текст на баянието:
"Стана свети Георги,
та отиде у гора зелена,
у вода студена,
та намери змия люта,
змия рогата,
змия крилата.
Тогава свети Георги
извади нож от пояса,
та преряза змията
на три парчета,
на девет къса.
Тъй да се пререже
отровата у [име],
тъй да се разпръсне,
като змията под камък!
Да иде отровата
у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето кокошка не кудкудяка,
дето овчар не свири,
дето овце не блеят!
Там да остане,
там да изгине,
[име] здрав да остане!
Амин!"
Това баяние от Чипровци е предназначено за ухапване от куче. То е публикувано в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга 16-17 (1900 г.) . При него се използва нож или червен конец, с който се "завързва" раната, за да не се подуе и да не се разболее човек.
Текст на баянието:
"Черно куче, бясно куче,
що ухапа [име]?
От бяс ли ухапа,
от глад ли ухапа,
от злоба ли ухапа?
Ако е от бяс - бесът да излезе,
ако е от глад - гладът да премине,
ако е от злоба - злобата да се пукне!
Излез, отрово, излез,
из чисто сърце,
из бели меса,
из здрави кости,
из черна кръв!
Да идеш у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето куче не лае,
дето овчар не свири,
дето овце не блеят!
Там да останеш,
там да изгинеш,
[име] здрав да остане!
Амин!"
Това баяние от Котел е публикувано в СбНУ, книга 14 (1897 г.) . "Нежит" е стара дума за различни кожни обриви, пришки, пъпки или циреи.
Текст на баянието:
"Нежит, нежите,
що си дошло у [име]?
Дал те донел вятър от гората,
дал те донела вода от реката,
дал те донел лош човек от пътя?
Каквото дошло, тъй да си отидеш,
каквото се родило, тъй да умреш!
Да идеш у гора зелена,
да идеш у вода студена,
да се измиеш,
да се изтриеш,
да изчезнеш като бял камък на дъно,
като сухо листо на вятър,
като роса на слънце!
Тук да те нема,
на [име] здраве да има!
Амин!"
Това баяние от Чипровци е за цирей (гнойна пъпка) и е публикувано в СбНУ, книга 16-17 (1900 г.) .
Текст на баянието:
"Цирей, цирей, циреец,
що си израснал у [име],
що си му гной насбирал,
що си му болка сторил?
Излез, цирею, излез,
из бели меса,
из здрави кости,
из чисто сърце!
Да идеш у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето куче не лае,
дето овчар не свири,
дето овце не блеят!
Там да изсъхнеш,
там да изгниеш,
[име] здрав да остане!
Амин!"
Това баяние идва от Либяхово (днес Илинден) и е публикувано в СбНУ, книга 36 (1926 г.) . То е предназначено за пришки и пъпки по кожата.
Текст на баянието:
"Стана света Петка,
та отиде у гора зелена,
та набра билки,
та набра тревки,
та изми пришките у [име].
Както росата съхне на слънце,
тъй пришките да съхнат у [име]!
Както водата тече,
тъй гнойта да изтече!
Както листото вехне,
тъй пришките да повехнат!
Да идат пришките
у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето кокошка не кудкудяка,
дето овчар не свири,
дето овце не блеят!
Там да останат,
там да изгинат,
[име] чист да остане!
Амин!"
Това баяние от Сливенско е за мокрещи и гноясали рани или пришки и е публикувано в СбНУ, книга 15 (1898 г.) .
Текст на баянието:
"Мокреж, мокреж, мокреж!
Що си мокриш,
що си гноиш,
що си [име] не спокоен?
Изсъхни, мокреж,
като сухо дърво,
като сух камък,
като суха трева!
Да идеш у суха гора,
у суха вода,
у сух камък,
дето роса не пада,
дето дъжд не вали,
дето слънце не грее!
Там да съхнеш,
там да гниеш,
[име] здрав да остане!
Амин!"
Ето таблица с точните източници на всяко баяние:
| Баяние | Регион | Източник | Година |
|---|---|---|---|
| За "нежит" (пришки/пъпки) | Котел | СбНУ, книга 14 | 1897 |
| За "цирей" | Чипровци | СбНУ, книга 16-17 | 1900 |
| За "пришка" | Либяхово | СбНУ, книга 36 | 1926 |
| За "мокреж" (гноясали рани) | Сливенско | СбНУ, книга 15 | 1898 |
Това баяние от Чипровци е предназначено за остра болка и схващане ("клинье"), което може да направи човек "сакат" (невръстен). То е публикувано в СбНУ, книга 16-17 (1900 г.).
Текст на баянието:
"Клин, клин, клинавец,
що си се забил у [име],
що си му сакат направил,
що си му нодзе завързал,
що си му ръце изкривил?
Излез, клине, излез,
из нодзе,
из ръце,
из кръсти,
из врат,
из всички зглобове!
Да идеш у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето куче не лае,
дето овчар не свири,
дето овце не блеят!
Там да се забиеш,
там да останеш,
[име] да развържеш,
[име] да раздвижиш!
Амин!"
Това баяние идва от Либяхово (днес Илинден) и е публикувано в СбНУ, книга 36 (1926 г.). То се използва при парализа или сакатлък, причинени от удар.
Текст на баянието:
"Стана свети Мина,
та отиде у гора зелена,
та намери [име] сакат,
[име] залежал,
[име] ударен.
Тогава свети Мина
извади нож от пояса,
та преряза сакатлъка,
та развърза залежалото,
та изгони удара.
Както свети Мина
по вода оди,
по сухо не оди,
тъй сакатлъка
по [име] да не оди!
Да иде сакатлъка
у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето кокошка не кудкудяка,
дето овчар не свири,
дето овце не блеят!
Там да остане,
там да изгине,
[име] здрав да стане,
[име] да проходи!
Амин!"
Това баяние от Сливенско е за рани от залежаване и е публикувано в СбНУ, книга 15 (1898 г.). То е част от група баения за "мокреж" (гноясали рани).
Текст на баянието:
"Рано, рано, гнойна рано,
що си се разлежала,
що си се разгноила,
що си [име] на легло държиш?
Стани, рано, стани,
отвори се,
изчисти се,
изсъхни!
Както съхне листо на слънце,
тъй ти да съхнеш!
Както тече вода,
тъй гнойта да изтече!
Както пада роса,
тъй ти да паднеш!
Да идеш у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето слънце не грее,
дето роса не пада,
дето дъжд не вали!
Там да съхнеш,
там да гниеш,
[име] от легло да стане,
[име] здрав да ходи!
Амин!"
Ето таблица с точните източници на всяко баяние:
| Баяние | Регион | Източник | Година |
|---|---|---|---|
| За "клинье" (сакат/схванат) | Чипровци | СбНУ, книга 16-17 | 1900 |
| За "сакатлък от удар" | Либяхово | СбНУ, книга 36 | 1926 |
| За залежала рана | Сливенско | СбНУ, книга 15 | 1898 |
"Жура" е стара дума, която най-вероятно означава парене, обрив или ужилване от насекомо (копривка, гъсеница). То е от Либяхово (Илинден) и е публикувано в СбНУ, книга 36 (1926 г.) .
Текст на баянието:
"Стана жура рано в събота,
та отиде у гора зелена,
та намери росен трева,
та се изми,
та се изтри,
та изчезна.
Тъй да изчезне журата у [име],
като росата на слънце,
като дим на вятър,
като пръст на дъжд!
Да иде журата
у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето куче не лае,
дето овчар не свири!
Там да остане,
там да изгине,
[име] чист да остане!
Амин!"
"Скрусване" вероятно се отнася до схващане, изкривяване или внезапна болка в ставите .
Текст на баянието:
"Скрусване, раскрусване,
що си скрускало [име],
що си му кости изкривило,
що си му стави завързало?
Излез, скрусване, излез,
из ръце,
из нодзе,
из кръсти,
из врат,
из всички зглобове!
Да идеш у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето кокошка не кудкудяка!
Там да се скрускаш,
там да останеш,
[име] да развържеш,
[име] да раздвижиш!
Амин!"
"Морава" е стара дума за тежко боледуване, епидемия или "помора" (мор). Това баяние е изключително архаично и рядко срещано .
Текст на баянието:
"Мораво, мораво,
що си дошло у [име],
що си го полягало,
що си го изсушило?
Бягай, мораво, бягай,
у пусти гори,
у дълбоки води,
у високи планини,
дето слънце не грее,
дето вятър не вее,
дето глас не се чува!
Там да идеш,
там да останеш,
[име] да оставиш!
Амин!"
Това баяние е изключително рядко, защото е записано на влашки език от село Делейна, Видинско. То показва етническото разнообразие и взаимното проникване на култури в Северозападна България .
Оригинален текст (влашки диалект):
"Пасарика, пасаря, пика аич, пика коля. Пикъ ън пятра бластамата, крапъ ойки ла строгоайче, ла мороайче, ла деойкятоаре, дакъ ор фи... деойкята дин фатъ дин муере, съй пиче косъца, съй рамъе троака гоала. Дакъ ор фи деойкята дин копил дин ом съй кръпе коаили съй куре пишацъ. Съ съ лилие лумя ши цара де ий, да пе... съ о ласац куратъ, луминатъ, ка стяуа дин черь, ка роо дин къмп ка арджинтул стрикорат, ка Майка Пречеста де а ласат. Ляку дила мине дила Думнезъу, дила Майка Пречеста, къ я щие мъй бине декът мине. Каря а деойкят а крапат, каре а ръгнит а плезнит."
Превод:
"Птиче, птиченце, кацни тук, кацни там. Кацни на прокълнат камък, отвори/цепни очите на стригоите, на вампирите, на урочасващите. Ако е урочасан от момиче, от жена – да ѝ окапе косата, да остане черепът ѝ гол. Да им се чудят хората и царството. Да го оставите чист и светъл като звезда в небето, като роса в полето, като прецедено/чисто сребро, така както го е оставила Богородица. Ако е урочасан от мъж, от момче – да му се сцепят тестисите, да му изтече урината. Да им се чудят хората и царството. Да го оставите чист и светъл като звезда в небето, като роса в полето, като пречистено сребро, така както го е оставила Богородица. Лекът от мен, от Господ, от Богородица, от Дева Мария, че тя знае по-добре от мен. Който е урочасал – да се сцепи, който е завидял – да се спука."
📚 Къде можете да намерите още редки баяния?Въз основа на източниците, най-богатата колекция от редки и автентични баяния се съдържа в следните издания:
| Източник | Описание |
|---|---|
| "Български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания" (Том 3) | Включва текстове от СбНУ, книги 13-42, сред които и баянията от Либяхово (Илинден) – един от най-богатите източници на редки термини като жура, скрусване, морава, урама, дедейко . |
| "Баба Ега" (свещ. Петър Любенов) | Един от първите етнографски сборници (1887 г.) с баяния от Кюстендилско. Съдържа изключително архаични текстове . |
| Теренни изследвания от Видинско | Баянията от с. Делейна (включително влашките текстове) са пример за редки локални традиции, които не са широко публикувани . |
| Сборник за Народни Умотворения (оригинални томове) | Томове като кн. XIV (1897) съдържат баяния от Габрово, Казанлък, Стара Загора, Котленско, които не са преиздавани често . |
"Сбоища" е стара дума за състояние на объркване, главозамайване, когато не можете да си намерите мястото и всичко ви се стоварва на главата. Това е типичен симптом на "лоша участ". Баянието е от Котел и е публикувано в СбНУ, книга 14 (1897 г.) .
Текст на баянието:
"Сбоище, разбоище,
що си се сбоило у [име],
що си му главата замаяло,
що си му мислите разпиляло,
що си му пътя закривило?
Излез, сбоище, излез,
из глава,
из мисли,
из сърце,
из крака!
Да идеш у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето път не води,
дето слънце не грее,
дето хора не ходят!
Там да се сбоиш,
там да останеш,
[име] път да намери,
[име] късмет да види!
Амин!"
"Почудица" е състояние, когато човек е като унесен, вманиачен, не може да се съсредоточи и върви накъдето му видят очите – идеален за несполуки. Баянието е от Чипровци и е публикувано в СбНУ, книга 16-17 (1900 г.) .
Текст на баянието:
"Почудице, по чудице,
що си [име] почудила,
що си го разчудила,
що си го по света разпиляла?
Събери го, почудице,
от изток и запад,
от юг и север,
от гори и води,
от пътища и кръстопътища!
Върни му ума,
върни му мислите,
върни му стъпките,
върни му късмета!
Да иде почудицата
у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето куче не лае!
Там да се чуди,
там да се почуди,
[име] умен да остане,
[име] късметлия да бъде!
Амин!"
"Сирма" е стара дума за магия, направена с цел да се отдели човек от любим, от семейство, от щастие. Това баяние е за разваляне на такава магия идва от Чипровци и е публикувано в СбНУ, книга 16-17 (1900 г.) .
Текст на баянието:
"Сирмо, сирмо, разсирмо,
що си [име] разсирмила,
що си го отделила,
що си го отлъчила
от рода му,
от челядта му,
от щастието му,
от късмета му?
Разсирми се, сирмо,
развържи се,
разпръсни се,
като дим на вятър,
като пръст на дъжд,
като мъгла на слънце!
Да иде сирмата
у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето кокошка не кудкудяка!
Там да остане,
там да изгине,
[име] при рода си да отиде,
[име] при късмета си да застане!
Амин!"
Това е уникален обред за измолване на дъжд при суша. Описан е в СбНУ, книга 42 (1942 г.) от региона на Ряхово.
Описание на обреда:
"Правят фигурка от кал, наречена Герман. Слагат я в ковчеже от дъсчици и я носят около селото с плач и оплаквания. После я заравят до вода (река, кладенец), за да завали дъжд. Ако искат да спре дъждът, правят Герман с метла и го заравят на сухо място."
📜 Баяние за "брадавици" (Казанлък)Това баяние от Казанлък е публикувано в СбНУ, книга 15 (1898 г.). Използва се методът на "завързване" или "зариване".
Текст на баянието:
"Брадавице, брадавице,
що си израсла на [име]?
Дал те е самовила,
дал те е лош човек,
дал те е урок?
Вземам конец червен,
тебе да завържа,
с пръчка ракитова
тебе да зарина.
Както конецът изгние,
тъй ти да изгниеш!
Както пръчката изсъхне,
тъй ти да изсъхнеш!
Да идеш у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето куче не лае!
Там да изгниеш,
там да изсъхнеш,
[име] чист да остане!
Амин!"
Заушките (паротит) са детска болест. Това баяние от Стара Загора е публикувано в СбНУ, книга 17-18 (1900 г.).
Текст на баянието:
"Заушки, заушки,
що сте [име] набъбнали,
що сте му врат подули,
що сте му болка сторили?
Слизайте, заушки, слизайте,
като слиза мъгла от планина,
като опада роса от трева,
като се стопи слана на слънце!
С червено ви мажа,
с червено ви бая,
да паднете,
да изчезнете,
като червеното слънце
зад планина!
Да идете у гора зелена,
у вода студена,
у камък пуст,
дето петел не пее,
дето кокошка не кудкудяка!
Там да останете,
там да изгинете,
[име] здрав да остане!
Амин!"
Това баяние от Битоля е публикувано в СбНУ, книга 16 (1899 г.). Използва се, когато дете не иска да суче, плаче или не се успокоява при майка си.
Текст на баянието:
"Дете, детенце,
що не познаваш майка си,
що се отвръщаш от гръди,
що плачеш, що литнеш?
Майка те родила,
майка те кърмила,
майка те люляла,
майка те приспивала.
Както пиле познава майка си,
както яре познава майка си,
както агънце познава майка си,
тъй и ти, детенце,
да познаваш майка си!
Да се засмееш на майка си,
да заплачеш при майка си,
да заспиш на майчини гръди,
на дясна ръка,
на мека постеля!
Майка те благославя,
майка те прекръства,
от сега до века!
Амин!"
Това е рядко срещано баяние от Казанлък, публикувано в СбНУ, книга 15 (1898 г.). То се използва за предотвратяване на забременяване – тема, която рядко се среща в народната медицина.
Текст на баянието:
"Връзвам възел, завързвам,
на [име] утробата завързвам,
девет ключа завъртам,
девет ключа залоствам.
Както земята не ражда,
дето камък пада,
дето пепел се сипе,
тъй [име] да не ражда,
тъй утробата ѝ
да остане пуста, права,
като път широк,
като камък студен!
Когато дойде време,
когато дойде час,
когато ангел слезе,
тогава възелът да се развърже,
тогава ключовете да се отворят,
тогава [име] да зачене!
Амин!"
