Прочетен: 77 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.06 22:59
Без мира 20 юли 2017 г. в 15:09 ч. Не спя и не мечтая,
аз теб в ума чертая,
не ям и нищо не пия,
приемам тая орисия
и спомени не трия.
Този свят е твой,
пазя твоя жребий,
всичко има край,
само ти си като рай.
Колко много дни
изнизаха се
сякаш са последни.
Колко мечти пребъдни
изгубиха се в дън земи.
За духът на лекето 7 юли 2017 г. в 23:55 ч. Лекето днес и утре се повтаря
и в ризница достойно те затваря,
лекето днес и утре те оцапва
и от дрехата не се премахва.
И търси то да бъде твоята емблема
без да става за окото ничия дилема.
Лекето днес и утре не изневерява,
то вярно и лесно служи да те смазва.
Лекето днес и утре проговаря,
че твойта чистота често се окайва.
То ежечасно хората омайва
и ежедневно битието разкрасява.
На художника е то куршума
и алкохолика сеща за рома,
а злорадника изпада в кома.
Лекето днес и утре не остарява
и вярно е до гроб,
макар веднъж да се стоварва.
О не бъди ти негов роб,
и негова любов не ставай,
защото вечна ще е твоята окова.
Човекът без лице 25 юни 2017 г. в 17:44 ч. Човекът без лице
продаваше наетите си маски,
не беше характерен,
не искаше бакшиш.
Човекът без лице
се връщаше пиян,
осъден е самотник,
отвсякъде нещастник.
Човекът без лице
оставаше без глас
и без крака
в работната умора,
но искаше да не е сам.
Човекът без лице
живееше и без крила,
със скромни залци
той си прави пир,
но пак и пак, отново няма мир.
В душата на розата 24 юни 2017 г. в 16:53 ч. В душата на розата диша
любовта,
в нея диша скръбта,
във неземно единство
там живеят два свята,
в окръжност тя раздава
красотата,
в опадващи листа разказва
сагата на любовта.
В душата на розата
остава верността
и вятъра от нея
нищо не остава,
освен спомена
за суетата.
Нежността и грубостта 23 юни 2017 г. в 22:05 ч. Душата ми вълнува се от теб
в този истински живот вертеп
и душата ми бълнува за теб,
в голата и твърда, суха степ.
Душата ми бори се за теб,
а ти нехаеш за унеса ми нелеп.
Душата ми изгаря да те иска,
но твойто чувство все се стиска
и макар то силно навън да плиска,
държиш да бъдеш ти месомелачка.
Цената на живота 21 юни 2017 г. в 05:37 ч. Няма радост без сълзи,
няма слънце без тъма,
няма празник без рози,
няма звук без струна,
няма целувка без обичане,
няма усмивка без тъга.
Няма забава без страдание.
Продажен е светът 21 май 2017 г. в 12:31 ч. През облаци летя,
за да те стигна,
през бурите трептя
за моята мечта.
Танцувам на земята
и бягам от съдбата,
заблудата е сладка
и живота е загадка.
Спомените лъжат,
мислите подвеждат,
думите сковават
и поличбите предават.
Дъждовна сила 26 април 2017 г. в 13:18 ч. Всеки дъжд прочиства
листата и душата,
всяка капка дъжд измива
духове и цветове.
Всеки дъжд заличава
спомените на тъгата
и от капките чиста вода
изгрява светла дъгата.
Всеки дъжд душата освежава
и пренася лошото в забрава.
Моето име и дух 24 март 2017 г. в 10:28 ч. Тук съм,
дишам,
с бъдеще сляпо,
с минало скъпо,
тук съм
и оставам,
храмове аз не строя
и идоли не пазя.
Тук съм,
жив съм
върху родната земя,
на никому ненужен,
имам само теб любима.
Мислите ми
ветровете разпиляват,
името ми
някой ще изтрие,
но духа ми не. За това помежду ни 18 март 2017 г. в 19:04 ч. Нямам думи
за това помежду ни,
то не бяха суми,
то не бе и
миризма на гуми,
но накрая
свършвахме с цуни-гуни.
Ти храниш мисли черни,
но успокой се -
нека сме си верни.
В различната посока 16 март 2017 г. в 07:50 ч. Пречупен
и пленен,
вече в теб
съм влюбен,
разклатен
и объркан,
вървя без посока,
каквото и да кажа,
каквото и да правя,
ти не забеязваш,
но правя го от любов.
Ти ми се присмиваш
и от мене бягаш.
Фантазираш и
мен презираш.
Не виждаш и
разстояния създаваш.
Времето за мене спира
и земята под мен
се разтваря,
защото и двамата
в различната посока
ще поемем. С мен бъди 11 март 2017 г. в 21:30 ч. С мен бъди,
от сън се събуди,
преследвай моите следи,
давам ти хиляди наслади.
С мен бъди,
отърви се от заблуди,
дишай с моите гърди,
дъхът ми в тебе броди.
С мен бъди,
обичам те с погледи,
моля те не се сърди,
искам живота да слади.
Пет катила 11 март 2017 г. в 22:50 ч.
Пет хубави катила
забиха в мен 5 бодила.
Пет хубави катила
природата бе родила.
Живота те ми разкатаха
и радостта ми пропиляха.
В мен бурени засяха
и парите ми окраха.
Но надеждата последна
не загубих дето да погледна
щот природата бе скрила
моите пет катила. Ти си северно сияние 9 март 2017 г. в 13:17 ч. Ти си северно сияние,
което за ред мечтае
и за хаоса нехае.
В кухнята си ти вълнение,
всеки гост върви с опиянение.
В спалнята си ти копнеж,
там е твоя истински рубеж,
там има всичко освен скреж.
Ти си северно сияние,
полъх на най-свеж ветрец.
Животът е сянка 5 март 2017 г. в 07:12 ч. Посветено на Стоянка Дългърска
Животът е сянка,
минава без мярка,
животът е сянка,
като черно-бяла снимка.
Животът е сянка,
като цвят на иглика,
животът е сянка,
със спънки във всяка стъпка.
Животът е сянка,
излита като чучулига,
животът е сянка,
която дава разлъка.
Любовна мъст 1 март 2017 г. в 07:15 ч. Мъстиш ми ти
и поглед не отместваш,
за миналото ми говориш,
но моля ти се разбери,
любовта една и съща не стои.
Мъстиш ми ти
и после ми се мръщиш,
не се ли сещаш,
че на дете приличаш ти.
Не ти ли стигат
хубавите дни,
не те ли греят
истинските спомени,
не блестят ли богаства
зад гърба ти.
Мъстиш ми ти
и сладко ме измъчваш,
за бъдещето нямаш поглед,
но моля ти се разбери,
любовта една и съща не стои.
Нищо не връща любовта 26 февруари 2017 г. в 06:28 ч. Нищо не връща любовта,
щом веднъж избяга тя,
от нея не остава силата,
нито пък дори и аромата.
Като безжизнен дух
ще излети като илюзия,
като прекрасен пух
тя ще броди във мечтите.
Щом си тръгне любовта,
остава само във душата.
На сянката ти сбогом казвам 21 февруари 2017 г. в 07:40 ч. На сянката ти сбогом казвам,
как добро от тебе не остана,
защо в заблудите се озовавам
и откога съм мамен във капана.
Всички спомени прочистих,
въздуха от стаята изгоних
и щом погледна към гърба
виждам само тънка злоба.
На сянката ти сбогом казвам,
аз веч от теб се разтоварвам,
как лъга ме толкова години,
но съм доволен- от мен излетя.
Не заспивам 14 февруари 2017 г. в 12:55 ч. Не заспивам
и за миг не дишам,
ти липсваш ми,
в мисълта гориш ми.
Не заспивам
и за миг жадувам,
обич подари ми,
в очите светиш ми.
До мен си знам
и за миг разбирам,
колко те обичам
и теб прегръщам.
Живот без поезия 9 февруари 2017 г. в 20:51 ч. Животът без поезия,
нима ще има тръпка,
нима ще има обич
и слад със всяка стъпка.
Живот ли е животът
без блян и без поезия.
Живот ли е мигът
без мисъл и без такт.
Самотата 5 февруари 2017 г. в 07:49 ч.
Самотата непродажна е,
тя постоянно вероломна е,
сама илюзиите раздава
и на надеждите е меродавна.
О, страст! 23 януари 2017 г. в 16:59 ч. О, страст велика и жестока,
за тебe губим си дори живота,
не си ти ум или пък мъдрост,
а дива сладост и много горест.
О, страст велика и жестока,
със тебе раждаме децата
и както жаден е за теб порока,
умираме с кинжала на смъртта.
За тебе няма прошка или жал,
оплиташ всеки с твоя чер воал,
за тебе клетника е господар,
а царя по-зле да е и от коняр.
Ти си проклятие или пък дар,
не може никой да те укроти,
и ако огъня ти не гори без жар,
пустиня всекиго ще сполети.
О, страст велика и жестока,
никой не може да ти устои,
любовта пред теб е бледолика
и никой не намира в теб покой.
Студът ме съкрушава 18 януари 2017 г. в 07:34 ч. Студени пориви повяват
играят с мен и подивяват,
затварям очи да забравя,
но мисълта не ме оставя.
Студени тръпки ме побиват,
виелици душата превземат,
безпътицата в преспите е моя
и аз жадувам те там в зноя.
Надеждите полека се стопяват,
но утрините пак ме озаряват,
само ти не преставаш да чакаш
и с усмивки ме прегръщаш.
Опасното слово 13 януари 2017 г. в 07:44 ч. Няма по-объркана душа
от тази на поета.
От всичко тя поема,
на всички данък взема
и всеки е виновен без дилема,
откъсва те със всяка фонема
от истината на реалността.
И тъй неволно всяка лексема
разкашква ти ума,
защото всяка строфа
те носи към поредната мечта.
О, най-опасна за света
е душата на поета.
Вечно тя изисква,
яростно възнегодува,
навсякъде и който иска
тя наред си псува.
И щом с една идея
тя не се добрува,
а от други просто ревнува,
поета революция
ще продиктува
на всяка чиста съвест,
на всеки ред
той ще се опъва
и хаоса ще бъде
неговия боен словоед.
Защото колко е красиво
когато яхне словото поета.
Ах, музо ти продажна,
за всяка езда протяжна
си толкоз алчна, алчна,
ти колко много си дашна.
На родния ми край 11 януари 2017 г. в 09:00 ч. И тук ще бъда кратък,
сабя с брат си не кръстосвам,
затуй потурчиха дедите
на родината земите -
Аварските поля и планините,
на Тракия реките и горите,
на Мизия Балкана и житниците,
на Панония степите,
на Македония езерата и ливадите.
Затуй, че Кайн извади ножа на Авела,
изгубен беше рая що копнея
и няма аз да поведа дуела,
що на моята родина дойде й предела
и потъна в робството на Велзевула.
Не стигнаха парите на Йоана Александра
греховете да изкупи с храмови строежи.
И на Шишмана меча беше къс
да защити Евтима.
И като перлите на огърлица
паднаха във дъното на ада
българските царства -
на Вълкашин и Углеша земите
на Търнов и Никопол твърдините,
на Страцимира чудната държава
и на Добротица калето Калиакра.
А днес законите за брата
не са валидни даже във обрата
и модния живот за всеки е отплата
щом пренебрегнат е завета
и на родината ми идва края.
Хапи, хапи, поете 26 декември 2016 г. в 22:29 ч.
Хапи, хапи, поете,
захапката е твърде лична
и никой с теб
не иска да дели и да споделя.
Хапи, хапи, поете,
затуй ти даде Господ зъби,
по-остри и от вълците дори,
за да пробиеш всяка истина.
Хапи, хапи, поете,
дори когато дамите целуваш ти,
свикнат ли на твоята постеля,
ще видиш как те гложди неприятеля.
Хапи, хапи, поете,
безумие от всеки ъгъл дебне
ако не го подгониш,
то тебе ще влуди. Голи 25 септември 2016 г. в 20:52 ч. Голи пред нищото,
голи пред себе си,
голи пред огледалото,
голи пред очите на другия,
непознати зад себе си.
голи пред природата,
голи пред съвестта,
голи зад фасадата,
невиждащи себе си.
Буря в душата 24 септември 2016 г. в 19:57 ч. Буря във душата ми бушува,
целувка от миналото изплува,
тя никога не избледнява
и цял живот самотен осветява.
Веселата мелничарка 9 септември 2016 г. в 20:56 ч. Ти мелничаря си
хвалиш всяка вечер,
а през деня
пастири със загар срещаш.
С усмивки и вятър
във косите
ти караш овчарите
след теб да тичат
и с геги въздуха да порят.
С твойте песни
овцете радостно пасят
и вълци нощем не сънуват.
Със твойте свирки
кучета каракачански се надбягват
и много пъти стадата обикалят.
Ти като веселата мелничарка
цялата природа съблазняваш
и толкова си игрива,
сякаш си самодива.
Веселата гъсарка 8 септември 2016 г. в 21:22 ч. Моя весела гъсарке,
ти пойна овесарке,
зарад твоята усмивка
ще ти дам целувка,
аз луд лудувам,
а ти си взела мойта свирка
и като весела гъсарка
свириш трели на полянка,
ти моя истинска пастирка,
весела си като музикантка.
Към края на лятото 27 юли 2016 г. в 23:03 ч. Дишам като щурец,
подмамен от последния
топъл полъх на лятото,
живея като затворник,
жаден да види лъчи
през малкия прозорец,
мечтая като дете,
оставено на себе си
на някой празник.
Всеки късмет пада
от бистрото небе,
всеки ден е прегърнат
пореден късмет,
който не бива
да бъде изпуснат.
Да срещнеш любовта 27 юли 2016 г. в 07:24 ч. Не те виждам,
когато най-широко
очите разтварям,
нито те чувам,
когато най-остро
с уши се ослушвам,
не те усещам,
когато по тялото си
най-усърдно търся те.
Не те вкусвам,
когато най-сладко
с теб целувам се,
не те изтръгвам,
когато най-дълго
ровя в твоя извор,
но веднага трепвам,
щом срещна погледа
на обичта.
Човекът и птицата 23 юли 2016 г. в 08:31 ч. Така силна е завистта
на всяко двуного с уста,
че на всяка птица
в небето то завижда,
че дори и когато птицата
незнайно как умира,
всеки гроб й копае
от преклонение.
Готово е без съвестта,
да проклина своята съдба
и тази на всички птици с крила.
Само това е доказателството,
че е паднал ангел.
Толкова човека обича да лети,
че дори крила не са му нужни,
но често се самозабравя
и чупи си краката,
щом ги сметне за крила.
Молитвено 27 юни 2016 г. в 07:51 ч. Господи, помогни ми да догоня залеза
и да спра този вълшебен ден за мен,
спри се и ме чуй, непоколебим си.
Господи, помогни ми да се радвам
на слънчевия ден дар от теб за всеки.
Господи, помогни ми да се кача на слънцето
и да усетя неговия рай,
нима само земни раища ние с братята ми
ще виждаме за цял живот.
Господи, помогни ми да видя светлината на деня
и да не отвръщам лице, криейки се диво в мрака.
Господи, помогни ми вдишам от най-високия въздух
и да продължа да бъда като теб, защото себе си не мога.
Господи, помогни ми да вървя по твоята пътека,
която е невидима и от никъде не се показва.
Господи, помогни ми да усетя присъствието ти,
което реалността с дъх на вятър разваля или точно
ти си самия вятър, който духа сега в лицето ми.
Господи нека по дните ти да вървя, а нощите ми всичките от все сърце да ти ги подаря.
Защо си ме оставил Господи цял живот
в мрак да бъда окичен и светлината нежна
да се крие и бяга от мен, о аз греховний, все
греховний, спри се при сина ти и виж как лукавия
нежно с нокти сърцето ми изпива, погледни ме
със светлия си поглед и ме избави от тази престъпна лудост. аз сина ти, аз твоята плът и кръв и аз твоя дух.
Отнесен от бурята 1 април 2016 г. в 19:38 ч. Не зная коя буря
пред твоите крака
ще ме отнесе.
Не вдигай поглед,
а мен съзри
клетник и сирак.
Виж напред върви
човека, който
срещна преди година.
Той не напразно
покрай теб е,
спри се и го виж,
а погледа казва всичко.
Той обречен е
да бъде твой познат
и верен твой стълб.
Световете на Кенди и Кен 25 март 2016 г. в 00:04 ч. В света на Алисабуди се всяка лиса,
в свят на Херкулес
пули се всеки заплес.
Моля те, подай ми ръка 22 март 2016 г. в 23:19 ч. Моля те - подай ръка,
не падай в бездната река,
всяка пропаст краде живот,
искам да съм твояа лифт.
Не преминавай моста,
не ме поглеждай горда,
аз чакам твойта дума
с празни шепи да те взема.
Да обичаш един път 12 март 2016 г. в 08:57 ч. Как да изгоря душата ти,
която бяга от пръстите ми,
как да забравя образа й,
щом оживяваш в очите ми.
Студени са всички места,
няма място за мен на земята,
само спомени празни пълзят
и безплодни дървета цъфтят.
Затварям очи и мечтая
за нова любов и нов живот,
но обречен с вериги за теб
в дъното на болката аз тлея.
Кой маг за теб ме завеща,
кой зъл магьосник ме ограби
и в тоз мъчителен живот
изпрати ми ориста един път да обичам.
В миг на равносметка 10 февруари 2016 г. в 07:41 ч. Да разперя ръце
към пустошта и
така да посрещна
изгрева на деня.
Да погледна с очи
самотата - моята
кръстница досега.
Да говоря с орлите
над моята орис,
но небето над мен мълчи
и само стъпките по земята
ми напомнят,
че съм неин пленник.
Окъпан в светлина,
чака ме
целия мрак на света.
Осъдени души 22 януари 2016 г. в 14:50 ч.
В един живот
живеем двама,
обсебени
от дръзката мечта
за вечната любов,
но двама с теб
битуваме на бряг
самотен.
Два острова осъдени
да бъдат разделени,
две птици
на двете полукълба.
Две сенки
дето бродят
всеки залез,
два силуета
дето в танц
изгряват.
За камъчетата,
които аз настъпах
и почти не забелязах,
за най-закъснелите
и цъфнали цветове,
които аз не видях.
За протегнатите ръце,
които аз презрях.
За залезите
които аз пропуснах
и за изгревите
дето не посрещнах.
За огревите,
които не запалих.
За въздуха на бориките,
който не помирисах.
За дивите скали,
които не изкачих
и гледките,
които не видях.
О, колко прекрасни
сте мигове изтлели,
как незабелязано
изтичате през пръстите.
За вас аз плача тихо днес.
Като крилата на Икар
губи се всяка любов,
като краката на колар
затъва в кал всеки порив,
като в спокойна нощ
гасне всяка запалена свещ.
Като писък на сова
изчезва всеки спомен,
като цвят на кокиче
изнизва се всяка свян,
като бяла светлина
завършва всеки кръговрат.
О, музо ти сега
почиваш
и с мен се лесно
подиграваш,
като капризната жена
увещания
и дарове отхвърляш.
За нищо на света
пред работохолика
ти глава не свеждаш
и чакаш в своята игра
кръвта да закипи
у хората, които мислят
в стихове,
търпиш отрудения ден
и ден след ден
скучаеш,
но на поет
ръка ти не подаваш.
Ти гордо гледаш
и в калта поваляш,
и щом вулкан изригне
бързо се отдалечаваш
и тайно ти завиждаш
на поета,
който в низост
вижда
свойта божа дарба.
По голите хълмове
из обраслите поля,
блуждае духа ми и
забравям да се моля.
Търся място за покоя
но вятърът гали лицето,
сам не ще открия
пристан за сърцето.
По голите хълмове
хората не търсят съдба,
там все ветровито е,
но свободата ми там снове.
своята си кръв,
и пак със нея
ловим демони на стръв.
Свирим
на своята си струна,
но пак със нея
животът ни се преобърна.
Пълзим
на свойте колена,
и пак със тях
чакаме смърт вярна.
От телата си
имаме нужда,
а душата
пускаме на сметта.
Душа без прозорци 11 октомври 2015 г. в 09:56 ч. Душа без прозорци
Тъмно е във мен,
зазидах се сам -
на стаята в плен,
а денят е там.
Откъснах лист,
прелистих спомен,
живея без вест
в свят тъй сломен.
Само мечтите са живи 26 септември 2015 г. в 23:54 ч. Сънят ме отделя от теб
и целия свят е против мен,
в безвремие пътувам
и празнотата сънувам,
вярата ми в теб загасва
и съня с кошмар започва.
Реките ме разделят с теб
и мостовете се рушат без теб,
само мечтите ни са живи
и с тях се храним в дните сиви.
Сетивност 2 септември 2015 г. в 22:36 ч. Ти стоиш наведена,
не гледаш ни небе, ни земя.
но ти си целия свят,
очите ти нека да изгреят
и сълзи нека да рукнат,
пръстите ти да играят
и косите ти да подивеят.
Аз познавам този свят,
колко е красиво там,
аз искам хляб да ям
и от водата да отпия.
Аз узнах за този свят,
очите ми за него милеят.
Опиянен 19 юли 2015 г. в 00:59 ч. Лунен спомен
за първата ни среща
и прегръдка
за погледа ти нежен
и магнитен,
вятър бурен
в косите ти сплетен,
огън жарък
за ръцете ти студени,
черни нощи
за срама ти червен,
вълци гладни
за страха ти неуверен,
към мене да посегнеш.
И накрая
красивите ти устни
с вкус на бяло вино,
целуват ме опиянен.
Подай ми ръка 3 юли 2015 г. в 18:45 ч.
В затвора на мечти живея
и да те видя силно желая,
моля те подай на мен ръка
и аз ще те даря със ласка.
В любовта аз още вярвам,
макар и да не я разбирам,
не мога без теб да живея,
да дам всичко дано успея.
Целувам те в съня ти 21 юни 2015 г. в 06:55 ч. Целувам те в съня ти,
когато нежно спиш,
всеки път целувам те,
когато ти не знаеш.
Нима не е красиво,
когато не натрапвам се.
Нима не е игриво,
когато с теб развличам се.
Аз с теб съм,
когато ти не подозираш
и пак в теб съм,
когато в мен се взираш.
Обичам те лудо 18 юни 2015 г. в 22:05 ч.
Ела в душата ми
и пир си направи,
дори и бедна тя,
с думи ще те извиси.
Ела в душата ми
и в сълзите ми се виж,
не викай името ми,
тайните ще прошептиш.
Ела в душата ми
и тихо полегни,
чувството е чудо,
обичам те лудо.
Любов и гордост 16 юни 2015 г. в 21:36 ч. Любов и гордост
Любов и гордост
се влюбили веднъж
в полята на ниви с ръж,
щедрост и красота
ги следвали по път.
Любовта даде своето сърце,
а гордостта го взе в ръце,
Оттук насетне,
завинаги и навсякъде,
любовта раздавала,
а гордостта изисквала
и вечно неразделна
е тяхната новела
Защо е дадено
да бъдем горди,
когато от любов
пълзим с гърди.
Пусни ме 1 юни 2015 г. в 01:06 ч. Пусни ме да си тръгна
от сърце с късчета любов,
усетих празнота и лед,
напукани от лъжи безчет.
Пусни ме тихо да си ида
и на самота да се осъдя,
ти си мойта дълга дилема,
напразно давах свойта дума.
Ще бъдеш ти спокойна
със всяка своя измама,
ще изтрия тази поема
и обичта аз ще отнема.
Не казвай сбогом 24 май 2015 г. в 12:46 ч.
Върни ми любовта,
не казвай сбогом,
аз тихо ще обичам,
на теб се обричам.
Върни ми любовта,
аз стоя коленичил,
не бягай в полята,
загубих ти следата.
Върни ми любовта,
не напускай душата,
от тебе няма вест
и аз съм тъй злочест.
Върни ми любовта,
не казвай сбогом,
аз отново изгарям
и в нощта изчезвам.
На теб 8 май 2015 г. в 08:24 ч. Аз дишам с теб
и страдам с теб,
в едно съм с теб
и виждам с теб.
Живея с теб
и пия с теб,
спя с теб и
сънувам теб.
Търся те в мен
и жадувам те в мен,
искам да съм теб
и да приличам на теб.
Отчаяние 3 май 2015 г. в 14:35 ч. Терзание и безборбие, безбожие и безверие, унижение и униние, безволие и съжаление, страдание и мъчение, колебание и безпътие, мълчание и омерзение, предаване и отнемане, безсмислие и безвремие, удушване и изгаряне, безжизненост и сподавеност, ленност и търпимост, жертвеност и безмолитвеност, болезненост и обреченост, слабост и немощ. Отчаяние вие не срещайте и вам аз не желая.
Очакване 29 април 2015 г. в 18:22 ч. Аз искам да те видя
в блясък и тъга,
от устните ти нежни
усмивка да изтръгна.
Тънките ти вежди
весело да вдигна
и твоите рамена
силно да обгърна.
Гасне моя взор,
щом стоя без теб,
целият ми свят
пуст е и е блед.
Без дом 28 април 2015 г. в 16:29 ч. Без дом за душата,
без стоп за мечтата,
безспир за краката,
плод съм на земята.
Без мир на духа,
не зная разтуха
и сърцето бие,
а тялото вие.
Пленник на всемира
аз копнея за рая,
но живота ми е котва
и съдбата е робия.
Вечна инквизиция 18 април 2015 г. в 07:44 ч.
Власт скова ръцете ми
и изтръгна душата ми.
Власт във студ заравя
и талантите сломява.
Черни и злоради хора
бродят във безвремие,
те слънцето заличиха
и истините не разкриха.
Власт завърза гласа ми
и спря ловко мисълта ми,
отекват ударите на сърцето
и съвестта ми вие в телцето.
Власт спира мойта сянка,
иска от мен всякаква сметка
и храня аз душата със огризки,
сякаш нищий съм в небитието.
Животът всичко би могъл да разбере,
ако всеки от плода му сладък събере.
Обран от всички лъскави богатства,
той само своето сурово лице показва.
Животът всичко би могъл да отговори,
ако не криехме се в нашите затвори,
всеки цирей и съвест да отвори,
ако не газехме в гнусните коптори.
Без теб 15 април 2015 г. в 14:59 ч. Без твоя огън аз
се губя във нощта
и няма друго освен
теб и твоя смях.
Без твоя ден
не следва сън
и няма друго освен
спомен омаен.
Без твоя лик
не следва весел миг
и няма друго освен
да се усмихна на теб.
Далечно небе 4 април 2015 г. в 12:12 ч. Небето не за мен и теб е,
недостижима е синевата
и на гърба ги няма крилата,
някой осакати ни в греха ни
и свободата с разума сплете.
Земята не за мен и теб е,
но притегля ни пръстта,
някой тук ни закова бездомни
и затвора с бунта очерта.
В два свята в безтегловност
ний живеем без насита,
без да знаем за баща си
и за дома си роден и свиден.
Мартини 30 март 2015 г. в 21:01 ч.
Мартини с маслинка
съм аз за теб.
Защо съм ти кажи,
моля те не лъжи?
Нима съм твойта истинска любов
или съм само твой показ нов.
Нима не съм заблуда,
щом изпиваш ме за една беседа.
Аз бях за теб
една прашинка
в играта ти тежка и подмолна,
бях средство за отмора и наслада.
Но ето, че в заблуда си била
за света ти хубав и бленуван.
Струвах за теб
точно колкото една маслинка.
Но завидя ти приятелка
за доброто мартини.
Дразги и клюки
разядоха сърцето ти.
И повече от мен
изпиваше без мярка,
и насладата от мен
оставаше те в сянка.
Докато не те отрових
с твоя собствен блян.
Мъжете често плащат
сметката с напитки и неволи,
но аз не знаех, че за теб
съм просто едно мартини.
Прошка 29 март 2015 г. в 21:32 ч. О, стихове,
простете ми,
че аз във вас
изливах си
душата.
И пак на вас
разказвах
всеки неин
спомен.
И всяко чувство
беше там,
и всяка тръпка,
и болките,
и радостите,
и неусетните
желания.
О стихове, простете,
че аз не казах всичко
в най-добрата форма
и чувствата във тях
не струват никак
най-добрата рима.
Простете ми,
че думите употребих
като един голям лаик
и не успях с тях да кажа,
това, което мисълта
подбужда и разпалва.
О, стихове накрай простете,
задето ползвах ви безогледно
и с вас почивах
и се влюбвах,
със вас желаех
и нехаех,
с дрехата ви се обличах
и събличах,
със музиката ви
опиянявах
и после пак тъй лесно
изтрезнявах,
с вас дишах
и се смях.
Добре, че стихове ви има
във сивото и страшно,
студено битие.
Тон след тон 25 март 2015 г. в 14:42 ч.
Тон след тон се разбиват в душата ми,
като в бурно, кънтящо море,
желание след желание превземат
цялото мое тяло,
мисъл след мисъл преследват те,
за да мога да кажа обичам те.
Стъпка след стъпка от теб
отдалечавам се,
но спомен след спомен
връщат ме пленен.
Тон след тон се сливат
в моето сърце
и аз забравям, че съм сам.
Полъх след полъх
аз отпускам тяло
върху горски мъх.
Дъх след дъх
ще достигна края.
Окъсани във ежедневието 24 март 2015 г. в 23:36 ч. Окъсани във ежедневието,ограбени от битието,
затрупани от работа,
ние нещастни вървим
по пътеки, в които се губим.
Няма кой да ни намери,
щом счупихме всички земемери.
Хванат в капана времето 20 март 2015 г. в 09:23 ч. Хванат в капана на времето,
нямам нужда от затвори,
нито изкусители са нужни,
нито демони лукави и продажни.
Съдбата затваря ни
в капана на времето.
През всички бури ни завърта тя
и през всички грехове изпитва.
Затворен в капана на времето
искам с криле да летя над морето.
За денят на разплата 16 март 2015 г. в 09:10 ч.
И за просяците добрите хора,
намират от хляба си трохи,
и за душите бедни пастора,
намира сили словото да нареди,
и за народа разен и отруден,
ще дойдат властници да го ограбят,
и за нивите изпълнени със плод,
ще тръгнат буреносни облаци и град.
И за грешниците идва ден за разплата,
и за достойния смъртта е цяла награда.
тичат по пианото на пролетта,
закъсняват всички
влюбени сърца,
за да кажат, че обичат.
Закъснява всеки ценен миг,
дълго чакан и обичан.
Закъснявам аз
и закъсняваш ти,
за срещата ни
толкова желана.
Взаимна клопка 7 март 2015 г. в 14:02 ч.
Душата ми
търси те
ден подир ден,
спомени тичат лудо
и играят със мен.
Вечно в плен
стоя сломен
в твоята сянка,
но докрай
прилепен съм
за твойта осанка.
Идват, изнизват се
дните свободни,
а в капан любовен
двамата тлеем.
Белезници сами
изковахме
и посоките ний
разделихме.
Сънуваш
без мен да живееш,
но се събуждаш
от мисъл по мен
да копнееш.
Нищо не застава между нас освен ти и аз 27 февруари 2015 г. в 22:22 ч. Ни въздух,
ни вода,
не може между нас
да застава.
Ни река,
ни море,
не може нас двамата
да раздели.
Ни мъгла,
ни луна,
не може душата ни
да обзема.
Само огънят
и жарта,
могат двама ни
да изгарят.
Най-красивата дума 19 февруари 2015 г. в 07:47 ч. Най-красивата дума за теб е,
аз рисувам с нея наш"та раздяла,
най-красивата дума без нас е
невъзможна, дори немислима.
Но сами сме понесли
живота на рамо
и в деня му ний търсим
най-близкия ближен.
И с другаря си най подир сетне
живота ревнив търси разлъка.
Невъзможно двамина
да тръгнат по пътя след есен,
един на друг другарите
казват си "Сбогом".
Свят на полутонове 6 февруари 2015 г. в 07:29 ч.
Полутонове сиви
отброяват очите ни
тъжни, човешки.
Полутонове сини
играят прокудени в небето
с ангели земни.
Полутонове зелени
пленяват очите ми
пъстри.
Полутоновете всички
нишки на живота
оцветяват,
само някой хищник хапва
полутоновете бели
и оставя да вилнеят краски черни,
без нюанси да оставят.
Омразата 29 януари 2015 г. в 07:52 ч. Без тлен и дух
пустее тя във мрака,
без вик и дъх
живее тя живота,
ни лъч надежда,
ни помощ я спохожда,
във този свят жесток
тя има болка едноока.
В свят на обич 16 януари 2015 г. в 19:59 ч. В любовта си без любов,
аз скитам се в живота празен,
макар красив и тюркоазен
и с образи пълен и ужасен.
В свят на обич без любов
вървя прегърбен от любов
и жаден за нечия обич.
Снежинки по лицето 12 декември 2014 г. в 15:23 ч.
Снежинки по лицето ми топят се,
а ти си толкова отвъд далече,
самотата сърцето ми разтресе
и от зимния студ опияни се.
Сега се чувствам като в зимен сън,
като шут на ледена кралица в плен.
Аз исках да ти кажа 19 октомври 2014 г. в 23:02 ч. Аз исках да ти кажа само дума
като един недоиздишан дъх,
като лъч погалил леко душата,
като въздух от студения полъх.
Аз исках всичко да направя
без тъга в мрака да оставя
и копнеех да ти кажа само дума,
но мълчание живота ми отравя.
И ето, че ми каза ти две думи
и ме нахрани с радости големи,
не вярвах, че мълчанието е сила,
но вече знам- речта е несломима.
Демонът на любовта 14 септември 2014 г. в 00:12 ч. Демонът на любовта изгаря
струните и цветовете на страстта
и на кокала виси месото,
докато хубаво
не се опуши
от демона на обичта.
Обича той
и верен е защитник,
осигурява сладост и нега,
но най обича да предава любовта,
когато тя за вярата си мисли
и със надежда
уповава се на греха.
Демонът на любовта
на вярата не плаща,
отрича се от нея,
когато в най-горещ момент
доверието предава
на сладката игра.
Демонът на любовта
е безнадежден,
допира до смъртта
и най-желания живот.
Усмихнат той
през сладки плодове
минава
и плаче горестно,
когато вярата
преследвана е от любов.
Заблудените овце 12 септември 2014 г. в 20:49 ч. Заблудените овце
в църкви не влизат,
те дебрите прохождат
и в кръчмите не стъпват
противно на людете
праведни и честни.
Заблудените овце
умират със отворени очи,
те търсят нови светове
или от днешните такива
нищо не разбират.
И никой не знае мечтаят
или пък бъркат те,
но винаги за тях е
трудно да живеят
и търсят те спасение
във брод опустошителен
и морен.
Безлетно безгодие 11 август 2014 г. в 21:54 ч. Безгодие безлетно,
не ме достигай ти,
капан си ти на времето,
не искам те пред челото,
не търся твоя шепот,
не диря твойта сянка,
не търся твоя грохот,
нито твойта дрямка.
Безлетие несгодно,
не идвай ти при мен,
така съдбовно отреден
аз дишам огнетен
и тъй копнея
да съм обновен
със късчетата вяра
разпръсната пред мен
от ведър вятър.
Времето спира,
то не лети,
всичко замира
сякаш дявол
дарява мира
и Господа
не се намира,
макар да търся
със надежда.
Отплатата на съвестта 28 юни 2014 г. в 18:53 ч.
Невиждани гости
по време на пости,
оставих ги вътре,
а брат ми
врати не залости.
Съвестни бяха
и вино не пиха,
а нощта бе тиха,
те силно душата
ми крехка смутиха.
Бирници търсеха
дълговете
дето ме боляха
и времената скриха,
които в живите изтляха,
а ветровете пепелта отвяха.
Аз примирен чаках
тяхната отплата.
Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.
Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.
Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.
Ти си като нежен полъх
от сутрешна роса
на цветя с най-меден дъх.
Ти си като мека постеля
от дивите горски поля.
Ти си като ручей
и мойта жажда утолей.
Ти си като пролетен цвят
и в теб събирам целия свят.
Ти си като свеж планински връх
и да те изкача оставам без дъх.
Ти си като слънчев ден
и от теб съм аз озарен.
Ти си като сладко докосване,
от което застивам в омайване.
Ти си малката моя приятелка,
истинска моя пленителка.
Сълзите на земята
обливат моята обвивка,
оставих всичко, но запазих
само една усмивка
от любов.
Вятърът сълзите изпари
и в мен остана да зари
и пари твоята усмивка
от любов.
Небето сърдито,
цялото излято
върху мен
и в мен
остана да живее
само спомен
за усмивка
от любов.
Не предизвиквай ме,
не съм от твойто
племе на огнена стихия
бреме, готова да запали
всяко стреме.
Ти клада си,
аз съм снегът.
Не ще се слее
нашто време,
защото ти си там,
а аз съм тук.
Не предизвиквай, не,
моите коне,
ще бъде бурен,
яростен галоп
и нашта драма
ще е цял потоп.
виждам душата
на целия свят,
но свойта душа
аз не виждам.
Не смея да не дишам,
за да видя
повече цвят.
Не смея да мечтая,
за да жъна
повече плод.
Аз виждам лицето
на целия свят,
но за своето
само гадая,
сякаш съм сляп,
познавам за всекиго
нещо поне,
но за себе си
съм непознат.
И за всеки случай
с хиляди маски богат
аз не знам коя
да захвана.
Искам образа свой
да позная
и за него повече
да не вещая,
издигнал се
нагоре по
пътя
и отново
не виждам
светлина.
Своята душа
монада
нося като сляп
монах. Страстта 24 май 2014 г. в 14:28 ч.
Страстта е бурна чаша,
изпива се до края
и от нея не остава капка,
нито спомен,
нито жажда,
нито мъка,
само нега и тръпка
сладка,
като един пресъхнал извор.
Безумна е съдбата,
и сляпа, и нелепа.
Безумна е страстта,
и скъпа, и горчива.
И като тигър може
страстта да е опитомена,
да бъде тиха и вярна.
да бъде нежна и красива,
утолена и мила,
жадна и игрива.
Как лаете вий, глутница,
как лаете,
как хапете вий, глутница,
как скърцате със зъби,
знаят само
потърпевши.
Как виете,
как чудно виете.
И песните на корифеи
не струват
пред хора ви
хилядолетен.
Тя само жертвата
оценя вашта сила
на вашта дарба
отдава тя поклон,
коленичила за милост.
И лаят, и скърцането на емайл
и воят буреносен,
природната симфония съставят,
а във екстаз и жертвата е оглушала.
Без вашия аудиториум не става
ничия творба.
Дайте ми огледала
да се огледам
и да видя хиляди
мои същности,
дайте ми очите си,
за да потъна
или извися
и да видя
моите неподозирани
образи.
Дайте ми огньове,
за да огрея
най-тъмните
кътове
на душата си.
Живот и смърт
редуват се в захлас,
след всеки екстаз
преливат в нас
студ и мраз.
И всяка жива твар
е апотеоз,
надвиваща с движение
мъртвата природа
и ражда всеки път
милиардния въпрос.
Единствен гения на любовта
спасява и лекува,
и на ничий тиран не робува.
Единствен пламъкът на любовта
разтапя и изгаря
суетата ненужна в забвение
и душата закалена минава
през огъня.
На теб,
която мисълта ми спираш
и жадното сърце обръщаш,
която погледа ми осветяваш
и блясъка му ти засилваш,
аз давам втори шанс.
Забравям за теб
през деня,
но те бленувам
в съня,
отричам те
за мига,
но пак си спомням
за теб веднага.
Най-силната радост
за теб е
и пак за теб
най-силната болка
избирам.
Изгарям -
сърцето ми се моли,
изгарям -
падам на колене,
горя -
сам пристъпил
и на кладата непоносима
съм на върха,
не можейки да гледам
аз света.
Но ти ме виж,
пред тебе аз горя,
дори без клада аз димя,
виж ме
с очите на целия свят
и ми кажи,
все още ли намираш смисъл
да тичаш по безумника
горящ.
Все още ли намираш смелост
със смелите да тичаш във галоп.
Не се ли измори?
Спри- ти мене остави,
а в мен винаги ще оживява,
твоя образ
с разпилените от вятъра коси.
Не се възхищавай на това, което ти харесва, защото то може да те убие. Защото колко хора са умрели от възхищение към своите страсти.
На нежните в краката
сипваш нежност,
на силните в сърцата
носиш слабост,
всяко живо същество
владееш и объркваш,
всеки пред теб
е роб без дързост.
Как може да си цвят
ароматен
и блясък необхватен,
как сърцето ти е песен
от никой неизпята
и лицето ти е сън
от никой несънуван.
Как на красивите
красота даряваш,
а на грозните
чар предлагаш.
На съблазните
и ласките
си ти царица,
на сърца пленени
ти си птица.
От изворите
свежест носиш,
от урвите планински
хлад и тръпки,
от поляните -
цветя и алени шипки,
от морето - бриз
чист и здравоносен,
от слънцето -
безмерна топлина
и блясък.
В приятен унес
всеки до теб заспива
и спомня си за теб
като мечта крилата.
Повярвах, че истински те имам,
но сега отново силно страдам,
как жадувах за твоята целувка,
но получих от теб подигравка.
Сега ти си в мълчание,
виж ме, обърни ми внимание,
не ме обричай на страдание,
ти си моето упование.
Но ще те пусна някой ден
като лист да паднеш от мен.
Обвързах те силно в сърцето,
но свободна си от днес като морето.
Мъж добър за шипки тръгнал,
но съвсем по път замръкнал,
а жена му за мляко поела
и от кмета с литър се сдобила.
Мъж добър поел за шипки,
а жена му не затваря клепки,
в кочината гладно е прасето,
а жената вие от мазето.
Нужна ми е сянка,
за да погледна в небето
и нежен полъх,
за да се усмихна в лицето.
Нужна ми е стрела,
за да я запратя в полето
и моя цел,
за да мечтая в сърцето.
Нужна е опора,
за да стоя след умора
и една добра дума,
за да вървя без дилема.
Избодох всичките
очи на любовта,
страстта изяде
всичкото месо на есента
и аз останах слаб
стожер на съблазънта
с оръфано тяло
и жалка суета.
Отиде си и спомена
за тебе тлъст
и прясно топъл.
Прелитаха и гъските
на любовта,
сякаш бяха наши деца.
Окапаха илюзии
назрели,
тях дъвчихме ги
като кокали на съвестта.
Но таз невинност твоя -
пазя и досега,
тя опият достоен
на сърцето ми е
и възкресител на страстта.
Проф. Близнашки за опасността от Радевия...
Връзката между Дуло, Тангра и Розетата
2 април 2016 г. в 00:11 ч.
Несигурна,
невиждаща
и двоумяща,
презираща
и горяща,
като богиня на
съдбата,
виновен мен
намираш с лекота.
Ти искаш тишина
в сигурността
и бурята в сърцето ти,
всеки път да ме помита.
Безгласен,
непитан,
безправен,
несигурен в съдбата,
аз чудя се
как всеки заповядва
сигурно на ориста.
