Когато Гавраил душата взима 17 януари 2026 г. в 11:07 ч.

Безплътни сенки в мрака
докосват тялото и душата,
лазят като полъх в нощта
и зли духове бързо бягат.

Бездимни огнени езици
плезят се на мрака,
искри от ярост пращат
по кожата на сатаната.

И там на кладата на телесата,
в миризмата на кръвта,
страст и злоба режат
късовете на плътта.

Зачатие 18 декември 2025 г. в 00:05 ч.

Роден бях в утробата на горска нимфа
в шестнадесетата година на живота
и бях оставен да раста в бърлогата
на сурови женски зверове
и вместо да ме кърмят с майчина кърма,
като капитолийските вълчици,
мокреха устните ми с кръв от гръдта,
така израснах хранен от вълчици
като в същински Лупанарий на Помпей
и ближеха ме жадно те по моето лице
и милваха ме с лапите на своето сърце,
а аз изтривах бузи с дъбови листа
и криех се в най-недостъпни букови хралупи,
докато вият като демони на вечерта.
И ненадейно всичките прокоби върху мен
се сипеха като дъжда студен в нощта.
И всеки негативен стон на зълвите вълчици
отекваше в главата ми като леплив рефрен.
Докато всичките не ги погълна тяхната съдба
и те останаха да вият в Лупанария на Ада.

Когато душата си загубиш 17 декември 2025 г. в 00:51 ч.

Когато душата си загубиш,
излишно е раните да броиш,
човеци без души ще виждаш
и те ще са компасът за разкош.

Когато всеки ден ти ближеш рани,
какво ще каже душата ти за тях.
- Аз искам най-сетне да кръвна,
за да знам, че не съм кутия гробна.

Когато духът пирува без свян и срам,
стене и се гърчи тялото във своя храм.
Защо ти трябва рани да броиш,
когато духът ти с тях се храни и гориш.

Семейство присмехулници 13 декември 2025 г. в 19:22 ч.

Те бяха семейство присмехулници
и живяха като бедни отшелници,
отлични бяха те от род отлъчници,
не искаха да чуят те за покаяние,
а водени бяха от високомерие,
от силна гордост и неверие,
от низки страсти и надсмешие
и стигнаха нечакано опропастение.
Дори за собственото погребение
посрещнаха ги с безчовечие.
„
Моя Самота 29 ноември 2025 г. в 21:37 ч.

О, моя Самота -
далечна и близка,
утрешна и днешна,
облечена и гола,
пред теб
тълпите са ненужен пир,
от който дълго време
света се чувства във харем
и колкото да искам
да те величая,
аз зная как
затваряш всекиго
във неговата клетка
оставен сам себе си
на свойто естество
и свойто его.
И колкото да искам
да те величая,
най-понасяш се
другарко нежелана
едва когат си споделена.
Споделяме за теб
еднички и сами
своята единствена трапеза.

Безумието на свободата 9 ноември 2025 г. в 14:43 ч.

Какво да сторя
в недостойнството роден
и после чест и истината придобил
след първородния за всички грях.
Какво да кажа потънал в страх и рани
изпитал най-тежките предателства,
ограничен от въздух, земя, огън и вода.
Не мога нищо да копнея и да искам
освен безумната си свобода
дори във най-нещастната своя съдба,
защото дори да нямам нищо да направя,
тя остава в мен,
в безумието силна
и горда и надменна, над мен се извисява
дамоклев меч на моето сапуку.
„
Птицата и свободата 24 октомври 2025 г. в 21:03 ч.

Една самотна птица
лети в безкрая без посока
и диря не оставя
освен в моята душа,
гледам волния й полет,
политат в мен мечтите ми,
макар илюзии - излитат те на воля,
една самотна птица
лети в безкрая без посока,
лети и в душата е ранима,
защото буря е и зима.

Разногледата смърт 16 октомври 2025 г. в 15:51 ч.

Смърт крехка, смърт невинна,
като отказана любов
и отхврлено причастие,
невидимо спохождаш всички хора,
ти просто си непобедима,
неизбежна, безвъзвратна,
ти си зеещата рана
на всякоя човешка драма,
ти нито светлина си, нито радост,
а тъга безмерно безпощадна.
Смърт тиха, смърт спокойна,
нима блажена си
за всеки твой следовник.
Смърт бурна и смърт жалка,
утеха ли си или присъда безконечна.

Ще бъда 22 септември 2025 г. в 18:53 ч.

Ще бъда безплътен нежен танц,
в нощта престъпна, черногледа,
пред погледи ужасно любопитни,
ще чакам обичта да бъде миг блажен..

Ще бъда безплътен нежен полъх
през устните потънал в теб докрай,
пред хиляди въздишки на копнежа,
ще се опитам любовта да бъде мир.

Ще бъда безплътна нежна светлина,
през очите ти със твоята фантазия
ще се разхождам в световете идни,
ще се опитам любовта да бъде жар.

Верую на рицар и престъпник 28 юни 2025 г. в 19:59 ч.

Кръв безследна не оставяй,
следа, обет, перо и клетва,
печат, мастило, огън и катран,
наследство си и камък на Сизифа,
безкраен хумор и съдба тъй крехка,
любов и на живота безконечна нишка.
кръв безследна не оставяй,
от престъпления растеш и бликаш,
от добродетели туптиш и вриш.

В ръцете на любовта 21 юни 2025 г. в 22:11 ч. В ръцете на любовта,
кой може да се противи,
кой може да принизи,
в ръцете на любовта
всичко блести,
в тези ръце
целия свят се върти.

Сянката 13 юни 2025 г. в 00:26 ч. Колко е хубаво да обитавам сянката ти,
Без да съм в сянка от теб Господи,
колко е хубаво да ходя по сенките ти
и да пия от водите ти и дишам от въздуха ти,
сам той светлина разпръсква,
но най-подхожда му отъня божествен -
съзидаващ и разрушаващ,
дори врага си небесен той приземява и подслонява,
Колко е прохладна и приятна сянката ти „Господи,
на теб уповавам аз и целия свят.
Ако мирозданието беше с две слънца,
колко обгорен щеше да е Луцифер.



За Тракия 15 март 2025 г. в 20:05 ч. Никой не нарича България Тракия,
никой не разбира, че Мизия е Тракия,
никой не говори че Мизия е средната земя
между Карпатите и Балкана,
никой не споменава, че траките са териаки, диви, свирепи ижестоки
и че само това е причината да не се подчинят на старите гърци и ромеи.
Никой не казва, че Тесалия и Епир са в Тракия,
че Пелопонесия и Пеласгия са в Тракия и че Сърбия е Тракия.




Красива си когато си сама 25 февруари 2025 г. в 20:22 ч. Красива си когато си сама,
силна в личната си драма,
усмихната в огледалото и няма,
бъзмълвна мигове броиш за двама,
самотността ти най отива
и тя дори се радва с теб.
Красива си когато си сама
и нека всякога да си неустоима.

защото няма как да си картинка споделена,
освен ако сестриците са ти дружина.

Тишината на сеира 2 февруари 2025 г. в 14:12 ч. Сред блата от лицемерие аз крача,
навред из жабокряка се влача,
хапвайки от своята погача,
ох как ми иде да заплача,,
но най-добре да помълча,
сълзите ще стоплят сърцето на палача.

Кой безумен открадва и продава любовта? 27 август 2024 г. в 01:09 ч. Кой безумен открадва любовта,
кой може бог да сложи в джоба си,
кой може чистотата да замърси,
освен ако не е престъпник.

Кой безумен продава любовта,
сякаш тяя е къшей хляб или
трапеза от най-вкусни ястия,
вместо горчиво вино с безброй сълзи.

Пасторално 18 август 2024 г. в 13:43 ч. В страната на белите облаци
ме чака мила и честна жена,
тя с нежен поглед ме гали,
с топли устни ме докосва,
с красиви ръце ме прегръща
и ме отнася в оазиса на рая,
там някъде в небитието.
В страната на белите облаци
мил и честен човек ме очаква.

Утеха 18 август 2024 г. в 13:21 ч.
Човек е дете в ръцете на Бог,
дори когато е на деветдесет,
а Бог се чуди какво да стори с него
и избира най-болезнения път да прибере
своето чедоп ри себе си,
сякаш негодуващ от творението си,
избрало за апотеоз свободната си воля
на смокиновия лист.


,Безпомощен да си,
какво по хубаво на този свят,
освен безпомощно да чакаш своя край,
нима безпомощен да си
не е най-човешкото присъщо у човека,
нима да дойде краят бърз или пък дълъг,
не е копнеж за всяко живо същество,
което знае и осъзнава вървежа на логиката.
Безпомощен да си,
дори и в любовта,
не е ли истински човешко чувство,
когато гледаш твойте близки в очите
и всичките прозорци се затварят,
а зад тях остава само вятър и мъгла.
Безпомощен да си,
дори и пред смъртта,
нима това е най-човешко чувство,
дори от първия ти дъх,
дори до сетния ти издъх.


Не заспивай от тревоги,
не заспивай от болки,
няма как да спра реката на времето,
няма как да предпазя от потока на бурята
и от пороя на дъжда,
но заспивай тогава, когато
всеки път моята ръка те погали
и те втурне в покоя на реката на сънищата.

Всеизплъзваща за всеки 12 август 2024 г. в 20:13 ч. Изгубената любов е първата
и пак-изгубена е последната,
изгубената любов е невъзможната,
изгубена е всяка мечта,
изгубена е всяка жажда,,
изгубено е всяко желание
и всяко немеродавно щение,
изгубена в бъдещето е всяка любов,
защото тленна е тя,
но навеки остава нейната чистота, ако я има.

В ада на думите 9 август 2024 г. в 18:53 ч. В ада на думите
Понякога се случвало така,
че думата била паролата на Ада,
че рана тя отваряла в плътта
и не се свени да хапва от месата,
че сърцето можела да пали тя
и никога във студ то да не попада,
дори и мозъка можала да влуди-
една едничка с няколкото звуци.
И язвен бил езика, който раждал
дуумите по-остри от бръснач.
Така се раждал ада на земята,
яхнал юздите на думите.

Жива сянка - процесът на живеене 9 август 2024 г. в 18:32 ч.
Умирам всяка минута
и тъжа за всеки миг,
тлея като вечерна клада
и копнея за всеки мил вик,
там където очите ми мечтаха,
никога няма да се върна пак,
там където мечтите ми спяха,
никога няма да се срещна с тях.
Умирам всяка минута,
без дори да има шанс
нещо да те възражда,
освен само може би истината.

Нищета, погнуса и позор 17 май 2024 г. в 22:48 ч. Посветено на Николо МАкиавели - първия християнски протестант
Почудила се мерзосстта ,
колко дъщери да народи
и без да мисли в лудостта,
родила първо нищетата
направо в лепкавата кал,
без мъка родила погнусата
и без срам дала дъх на позора.
Те поискали сестриче
и в умиление родила подлостта.
Така живяла мерзостта -
без смисъл в мизерия и гадост,
скръб, безчестие и суета.

Аз ще дойда 13 юли 2023 г. в 21:52 ч.
Eдна далемна забравена позната казваше - Който не ме харесва да ме вземе на квартира Аз ще дойда днес
и няма да си тръгна утре,
ако сърцето не е разбито вътре,
ти ще дойдеш утре,
но вече няма да си тръгнеш,
ти, ти, ти, ти,
в живота щом ми влезеш,
никога не ще излееш,
с друг не може да си вече,
няма как разбери.

Свободният човек 4 юни 2022 г. в 12:25 ч. Свободният човек, живее сам
прегърнал своето адамово ребро,
оковава своята любима
и съжителства с жената във окови,
да я следи той се готви
в обятията й готови,
но накрая той разбира,
че сам на себе си поставил е вериги
без дори да има нужда от интриги.


Нима дървото не е кръст,
на който съхнат листата
и се разпъват дървесните съдби
на отсечените му братя.
Нима дървото не е страдалец
на подла болест или измръзнал човечец,
нима не е жертва на окаяната човешка съдба,
нима от него не правят истински дървени кръстове,
на които разпъват дори богове.
Нима дървото не е орис,
която кълне от малкото семе,
после пои гората, зверищата и хората,
която пази дори от слънцето,
а накрая увисва изсъхнало от болки,
запалено от мълнии, съборено от бури
и пресекнато от човешка ръка,
нима то не привлича яда и ударите на съдбата,
досущ като човешката съдба.
Затова хора, когато се сетите, че сте безкрайно нещастни,
помислете и за дърветата, които са ви по-големи другари по съдба от вашите най-големи собствени приятели.
Нима дървото не прилича на човешкото тяло
и също като него тлее в небитието.
Нима не виждате неговите ръце, крака, глава, коса, колена, глезени, шия и всичко, което Господ е създал за човека не е чуждо и на дървото.
Нима дървото не диша, не говори, не търси близост, не пие, не се храни Нима не страда, нима не мисли, нима не чувства. Свободният човек, живее сам
прегърнал своето адамово ребро,
оковава своята любима
и съжителства с жената във окови,
да я следи той се готви
в обятията й готови,
но накрая той разбира,
че сам на себе си поставил е вериги
без дори да има нужда от интриги.


Нима дървото не е кръст,
на който съхнат листата
и се разпъват дървесните съдби
на отсечените му братя.
Нима дървото не е страдалец
на подла болест или измръзнал човечец,
нима не е жертва на окаяната човешка съдба,
нима от него не правят истински дървени кръстове,
на които разпъват дори богове.
Нима дървото не е орис,
която кълне от малкото семе,
после пои гтората, зверищата и хората,
която пази дори от слънцето,
а накрая увисва изсъхнало от болки,
запалено от мълнии, съборено от бури
и пресечено от човешка ръка,
нима то не привлича яда и ударите на съдбата,
досущ като човешката съдба.
Затова хора, когато се сетите, че сте безкрайно нещастни,
помислете и за дърветата, които са ви по-големи другари по съдба от вашите най-големи собствени приятели.
Нима дървото не прилича на човешкото тяло
и също като него тлее в небитието.
Нима не виждате неговите ръце, крака, глава, коса, колена, глезени, шия и всичко, което Господ е създал за човека не е чуждо и на дървото.
Нима дървото не диша, не говори, не търси близост, не пие, не се храни Нима не страда, нима не мисли, нима не чувства.

Да допуснеш любовта 29 април 2022 г. в 22:29 ч. Аз допусках любовта,
тя се лъзгаше от моята ръка,
аз я канех във полята,
тя катереше планината,
аз я пусках по водата,
а тя си връщаше бутилката с писмата.
Накрая аз й казах да се полекува,
а тя ми каза, че желае да почива.
Няма как, любовта капризна
трябва яко да се връзва.

Аз моята любов
на никой поп не изповядах,
не знам дали бе свята
или дяволска бе светлината,
затуй аз нея никога не изповядах. Пазете сълзите си 21 януари 2022 г. в 09:55 ч. Не трогвайте Бог със сълзите,
защото и крадците, и блудците,
и престъпниците, и убийците,
и жестоките, и лъжците,
и алчниците, и мързеливците,
и хулителите, и празнословоците,
и завистливците, и ядовитите,
и похотливците, и горделивците,
и злоядите, и тлъстите,
също плачат с горчиви сълзи.
Разкаянието и молитвата
са на рая ключ за вратата.

Пазете сълзите си - те са божествено оръжие

Невидимите нишки на житейската паяжина 28 декември 2021 г. в 14:49 ч. Дали животът някой ти плете
или ти със разума си го помете,
таз истина сега не ще узнаете.
И тук, и там, истина разделят те,
тосподар зъл стиска тайните,
а тосподар добър показва явните.
И сякаш от два свята нишките
на живите эпротичат.
Едни живеят за отвъдното,
а мъртвите за живите копнеят.


Ако страдаш, че ме няма 24 октомври 2021 г. в 10:27 ч. Ако страдаш, че ме няма
и че тихо е без мен,
тогава обърни се
и ме обичай.
Защото тихо е без теб,
като една притихнала
и недовършена приказка.

Остави се на Господ 25 януари 2021 г. в 12:48 ч. Ако видиш болка,
остави я на Господ,
Ако чуеш обида,
остави я на Господ.
Ако видиш престъпление,
остави го само на Господ.
Ако видиш сълза,
постави я в душата си.

Брак 27 декември 2020 г. в 22:41 ч. Цял живот влачи ме
и най-накрая оплачи ме,
а не може ли преди това-
един живот люби ме
и после изгони ме.

Магията по време на мъгла 26 декември 2020 г. в 13:31 ч. Няма истинска магия,
освен едничка любовта,
привързана на патерица за съдбата,
останалото плува в дим, мъгла и суета.

Гостенин 26 декември 2020 г. в 13:28 ч. Омръзна ми да бъда гостенин на този свят,
където да отида, където да присъствам,
аз гост съм в този мрак,
дори лъчите не греят даром,
дори водата жаждите не утолява,
дори илюзиите надежди не продават,
защото тровен е света от вечните лъжи.
Обичам е тъй крехка дума,
тъй нетрайна, тъй слаба и
появява се за малко във живота
Омръзна ми да бъда гостенин на този свят,
но и за собственик имотен аз не бих се заменил.

Омръзна ми да бъда гост на всеки враг
и като неканеник да стоя на всеки праг.
Омръзна ми да бъда роб на
самозван или избран от бога цар
и мен да получават като жертвен дар.

Не искам да те лъжа 5 декември 2020 г. в 00:49 ч. Не искам да те лъжа,
че те обичам,
защото ако ти кажа за обичта си,
тя няма да бъде същата.
не искам да те лъжа,
че ще литна,
защото съм вперил поглед в теб.
Не искам да те лъжа,
че ще съм близо до теб,
защото няма да бъде истина,
ако ти си отидеш от мен.




Нeсподелено 26 ноември 2020 г. в 01:46 ч. Нима не виждаш
сълзата ми от мъката по теб,
нима си безразлична
към копнежа ми по теб,
да те докосна,
да те погаля,
да те целуна
и по стъпките на стълба
да пристъпвам
към красивата ти крепост.
Нима не забелязваш глупостта,
обзела ме пред твойто божество.
Уви, принцеса вирва си носа
и принцове превръща в профани.

Каква е обичта, която свършва? 26 ноември 2020 г. в 01:39 ч. Аз няма да повярвам,
че обичта изчерпва?
Аз нямам вяра,
в обичта, която свършва.
Аз не разбирам,
обичащи, които се разделят,
макар, че във живота,
кипи от примери със тях.
Щом веднъж се ражда обичта,
тя оставя невидима следа.

Житейска притча 12 ноември 2020 г. в 21:39 ч. Господ не е длъжник никому,

както бащата не е длъжник на сина,

той дава, преценява и решава колко да даде

върху даденото и колко да вземе.

от предходното, настоящето и предстоящето.





Иронията на съдбата 8 ноември 2020 г. в 12:34 ч. Най-добрите ми приятели
са най-големите ми врагове.
Най-голямото добро
може да е най-голямо зло.
Затова всяко зло за добро.

Най-близките ми хора
са най-големи предатели.
Твоята жена често
не е твоята жена.
Защото времето изменя
на човешката воля.

Амбиция и конформизъм 8 ноември 2020 г. в 12:28 ч. Ако разпънеш мечтите си,
обади ми се да те поздравя,
ако се напъваш от инат,
седни и си налей един чай,
а ако се опъваш на всичко -
ти нямаш цена.

Сълзи или молитви 12 септември 2020 г. в 19:48 ч. Не трогвайте Бог със сълзите,
защото и престъпниците
също плачат с горчиви сълзи.
Разкаянието и молитвата
са на рая ключ за вратата.

Великото благо 22 август 2020 г. в 12:14 ч. Животът е велико благо, не му е нужно много живей сега и само днес, за вчера не мисли, отминало е вече. Животът е велико благо, не иска той от тебе друго, освен ти честен да си с него.

Против изтока 15 август 2020 г. в 17:18 ч. Всички посоки на света са красиви,
но когато няма спасение те са клопка.
Всички посоки на света са пълни с живот,
но навсякъде могат да носят и смърт.
Всички посоки на света са безизходица.
Всички посоки на земята са грешни,
защото тя е чистилището на душите.

Житейски летеж 28 юли 2020 г. в 07:33 ч. Когато дишам - летя,
когато мисля - летя,
когато гледам- летя,
когато ходя -летя,
макар нито за миг
да не се отделям
от моята земя.

Просто желание 2 юли 2020 г. в 06:35 ч. Желанието ми остави кървави следи,
нищо не е както беше преди,
даже най-големите лъжи
не позволяват шоуто да продължи.
Жадно ме разсичат хиляди ками,
когато чертая края и не сме сами.


  Господен ред 29 юни 2020 г. в 15:36 ч. Господ обича творенията си мълчаливи,
със скромността краси труда си,
Господ обича творенията си забравени,
за да може само той първи да ги оплаче.
Господ обича творенията си мъртви,
за да може само той да ги възкреси.

А творенията обичат шума,
те не обичат забвението,
нито жадуват смъртта,
но такъв е редът господен.
Когато цъфнат тучните ливади 23 юни 2020 г. в 08:40 ч. Когато цъфнат тучните ливади,
тогава времето ще мине неусетно
и красивото ще бъде вече спомен,
а реалното ще бъде непоонятно.

Когато цъфнат тучните ливади,
оловните тела ще бъдат леки,
всички грехове ще бъдат опростени,
Когато цъфнат тучните ливади.

Децата на Мамона 20 юни 2020 г. в 16:34 ч. И днес както от памтивека
раждат се деца с измама
и носят своята съдба подобно примка,
споделят те вината на невинната родилка
и на баща си правят път по сmирките на ада.

И днес както преди век
израждат се децата в грях,
но няма как да вдишат въздух на земята,
ако във топла плът и със греховната наслада
не пусне корен човешката измама.


English translation:

Mammon"s children

And today as from time immemorial
children are born with deception
and bear their destiny like a snare,
they share the guilt of the innocent mother
and they make their way to the father
in the gates of hell.

And today as a century ago
children are born in sin,
but they cannot breathe air on the Earth,
if in warm flesh and with sinful delight
do not take root human deception.

Раждането на думите 24 май 2020 г. в 17:00 ч. Когато нямаше понятие за нищо, 
род след род измисляха богатства
и всеки жив човек наследи злато,
което изпаряваше се като мъгла над блато,
но като ген оставаше и с кръвта бе слято.

Когато нямаше понятие за нищо, 
черноризците със свещи премисляха богато
и за всяка вещ и чудо наричаха те имената
и тъй свещен остана езика на живота. 

Когато нямаше понятие за нищо, 
писатели с пера рисуваха битието
и като Дедал строиха думи на зло и на доброто,
за да разцъфнат царствата в истина и светлина. 

Днес продаваме се за едничка чужда дума,
която плява е за тучната реколта,
а тя изхрани езиците на племето словенско. 

Сменихме нашите думи с чужди,
разбрахме чуждите езици,
а нашия език заключихме във тъмнината. 


Надменност 23 октомври 2019 г. в 08:31 ч. Един живот от мен
изтръгнат,
не струва ни най-малко
твоята цена,
един стон от мен извлечен,
не струва нито цент
пред твоя дивидент,
един поглед от ъгълчето
на окото,
не струва даже маниер
от твоя твърд репертоар.



Прегръдката 18 октомври 2019 г. в 08:31 ч. Най-скъпата прегръдка
е невидимата,
най-добрата прегръдка 
е неочакваната,
най-гореща е
нетърпеливата прегръдка,
най-красивата прегръдка 
е всеотдайната.

Къде си ти? 17 септември 2019 г. в 19:47 ч. Къде си ти,
прозорецо на моята душа, 
която все жадува блага
и вечно жадна е за светлина,
за изворна вода,
за свежест ранобудна,
за гласове премъдри, 
за книги разноцветни
и думи благородни?
Къде си ти,
о, дух на моята душа,
който носиш 
вярата, надеждата и
любовта?

До мен остани 2 септември 2019 г. в 18:32 ч. Защо си тръгваш, остани,
не преминавай тези стени,
защо бягаш, престани,
ти сърцето ми силно рани.

Очи 30 август 2019 г. в 08:20 ч. Очите ти поглъщат светлина,
те вземат даже топлина,
очите ти поглъщат добрина,
нямаш милост, ни вина,
очите ти светят през деня
а през нощта са преизподня,
очите ти поглъщат спомени,
ти никак нрава си не промени. Реката на светлината 12 юли 2019 г. в 21:06 ч. Ти стъпваш
в реката на светлината
и аз се усмихвам,
ти вървиш към мен
и аз се вълнувам,
ти ме целуваш
и аз се стопявам
под нозете ти
и реката на светлината
ме взима със себе си,
до момента когато
отново се  срещнем,
там близо,
до реката на светлината.



Нежна любов 8 юли 2019 г. в 07:41 ч. Лекувай ме с поглед,
целувай ме с поглед,
докосвай ме с поглед,
нека гледаш само напред.
Лекувай ме с поглед,
целувай ме с поглед,
докосвай ме с поглед,
нека не съм твоя номер поред.





Всичко прави любовта 5 май 2019 г. в 08:28 ч. Всичко любовта прощава,
всичко тя спестява,
всичко тя раздава,
всичко любовта обединява,
всичко любовта спасява,
всичко одобрява,
никого не критикува,
никого не наранява,
всичко любовта отминава,
всичко любовта стопява,
всичко изиграва,
всичко изтърпява,
всичко любовта издължава,
Всичко любовта нарушава,
всичко опознава,
всичко оправдава.




Никога неродена 17 април 2019 г. в 13:51 ч. Дори непомислена,
дори неживяла,
дори сляпа,
дори саката,
дори неродена,
дори разплакана,
дори нещастна
дори невдишала земен въздух, обичам те моя любов неродена.
Ледено студена 3 март 2019 г. в 09:40 ч. Ако кажа, че те искам,
ще се смееш
ако кажа, че се вълнувам,
ще нехаеш,
нищо не е в сила да стопли
твоето предадено сърце.
Нищо не може да трогне
твоите излъгани очи.
Ни красота, ни нежност,
нито ласка или поглед мил
ще стопят твоя леден къс
и твоята ледена мисъл.


Сърдечна сага 25 февруари 2019 г. в 06:10 ч. Сърцата разпътни са,
не ценят те небеса. 
Сърцата са окови - 
делви за омрази и любови.






Last love 6 февруари 2019 г. в 09:42 ч. I follow you along the way
without knowing that from the embrace with you
it split me only a moment,
I do not see you,
without knowing that every time
staring at me.
I do not hear you,
and you feel every stroke of my heart.
I do not think of you,
and every day you plan our meetings,
I do not wait you,
but you endlessly yearn.
I can not see the stars,
but you own the whole world.
How seemingly I am free,
until you finally kiss me quietly.


Последна любов 24 януари 2019 г. в 22:00 ч. Аз те следвам по пътя
без да знам, че от прегръдката с теб
ме дели само миг,
аз не те виждам,
без да знам, че всеки момент
вперила си поглед  в мен.
Аз не те чувам,
а ти усещаш всеки удар на сърцето ми.
Аз не мисля за теб,
а ти всеки ден планираш нашите срещи,
Аз не чакам,
но ти неспирно копнееш.
Унесен не виждам звездите,
а ти притежаваш целия свят.
Колко лъжливо съм свободен,
докато накрая тихо не ме целунеш.

Любовник на лъжата 1 януари 2019 г. в 14:18 ч. Той дух е сред нивята,
съвсем тъй неприветлив,
на никого приятел,
дори сърцето му не бие.
Любовникът неспирно лъже
и цели светове съгражда
изпаднали в небитието.
Но щом лъжата хване,
той хиляди деца изражда.
Защото най-трудно за лъжеца
е да носи истина в сърцето.
Той дух е сред нивята,
съвсем тъй неприветлив,
на никому приятел,
дори сърцето му не бие.

Тихите ангели 23 декември 2018 г. в 16:44 ч. Тихите ангели умират,
без никой да знае,
тихите ангели виждат,
без да бъдат видяни,
тихите ангели летят
без дъх и покой,
тихите ангели пазят
с пръсти посинели от студ,
за нас, неоценилите живота,
те страдат.




Докрай неразбиращи 28 ноември 2018 г. в 11:38 ч. Аз не разбирам,
защо точно тук
сърцето ми зарида,
защо с теб
съдбата не полетя
и времето спря,
аз не разбирам,
защо любовта изгоря,
а студа се множи и множи.

Разумът не позволява 22 август 2018 г. в 07:53 ч. Разумът не позволява
никаква любов,
сърцето без любов
пулсира празно в кръв,
душата търси
своя взаимен зов,
спомени за обич
са вечния покров,
думите лъжливи
са металния обков,
някога за малко
обичал си в света нов.



Дъждовно 1 август 2018 г. в 16:32 ч. Не отваряй очи когато
сънуваш мечти,
не заспивай когато
сърцето тупти.
Не мисли за преди,
за живот изтлял без следи,
не заглушавай уши
и чуй звуците на любовта.
Не затваряй очи когато
дъжд вали.
там виждаш истината
през мрежата на
любов от капещи стрели.




Спри се, моме Сапринке 11 юли 2018 г. в 18:58 ч. Сапри са, моме Сапринко, мила,
дето си първо мене видяла,
запей ми песна, дето не си пяла,
поглей ме с очи, дето не си плакала,
попей ми либе за обичта ми бяла,
попей ми слънце, ненагледна цяла. 



---------------
Името Сапринка българските майки са използвали в случаите на  множество предходни спонтанни аборти и чрез това име са се опитвали да задържат до себе си здрава и жизнеспособна рожба. Същите закономерности важат и за името Запринка.

Костурът, дамите и рибаря 10 юли 2018 г. в 07:36 ч. Всички рибки плуват - само пържените ...?

Костур със мен не яж,
кокал заядлив съм, даже дваж,
със мен е нужно повече кураж,
не ти е нужен даже антураж,
затуй прибирай своя багаж,
вдигни очи на по-висок етаж,
бодливата ми перка с камуфлаж,
ще се промъкне пеш 
на твоя рунтав и самотен плаж
и там със мен ще блееш,
докато не влезеш във колеж
и се замислиш за годеж.
Тогаз костура на твоята младеж,
ще вдигне перка по напреж
и на момата с големия сърбеж,
ще й разкаже за поредния копнеж,
докато рибаря не стъкне някоя пещ
и костура се пече одран в тиган горещ.

Жената Богиня 24 юни 2018 г. в 16:40 ч. Дори лъжите са чаровни
във очите ти невинни,
аз вързан съм с окови вековни,
за всеки жест или усмивка,
на колене пред твоя култ,
застанал съм във вечен смут,
бягствата са невъзможни
и разделите са баснословни.

Миниатюра 30 април 2018 г. в 19:08 ч. Стои една самотна кула край морето,
като слепец пред бурята тя стени издига,
като безумен старец,
вперил поглед в бъдещето тя стои.
Като самотна стълба в небесата тя се извисява
и преповтаря миналите мигове на слава.
Стои пред всичките стихии тя,
докато съдбата на домино не я сполетя.

Време мое 17 април 2018 г. в 07:38 ч. О как неспирно 
времето през мен минава,
превива ме, набръчква ме
и ме осакатява 
като камъче на пясъчния бряг,
а времевото колело
неделимо и безспирно е,
премачкващо и отнемащо.
В него тлее нашата свещица,
чакаме го щом желаем
и скучаем щом нехаем.


  Сатирикон 13 април 2018 г. в 18:59 ч. Ах, вие мои родни говеда,
как красиво пасете на стада
и колко тучно хрупате тревата,
но мозъка ви не идва до главата,
защото земята ни ражда из полята,
както тикви, така и вързани в краката,
безличници с професии от занаята,
вестникари, текстописци,
на които им леви двете ръчици,
и шофьори, и таксита,
на които повече сърби ги устата,
празнословци, празнодушци,
людоеди, блюдолизци, тарикати,
които за своите комати,
души убиват с "автомати".
Отминаваща любов 4 март 2018 г. в 00:45 ч. Отминават снеговете, духат ветровете, измиват дъждовете нашата любов  и дните преминават като тежки листи от календара чер, само огънят свисти и напомня за последната топла вечер. Незабравими спомени 2 февруари 2018 г. в 07:02 ч. Не спирам
да се взирам
и на теб се опирам,
аз не разбирам
защо теб предавам.
Думите събирам, 
от миражите лавирам,
в мълчание потъвам,
аз миговете умолявам
и за живота с теб аз чакам.
Усмивките ти аз копирам,
от спомените с теб пулсирам,
но не разбирам,
защо не те забравям.


Една любов 25 януари 2018 г. в 07:42 ч. Една сълза,
една дъждовна капка,
една река,
една усмивка,
една надежда,
една следа,
една преграда, 
една раздяла,
една прегръдка,
една ръка,
една свобода.

Ничия любов 8 декември 2017 г. в 07:21 ч. Аз всяка вечер
моля се да не заспиш,
бъди ти
вечно жива,
Всеки ден неспирно
в спомените оцеляваш,
моля се да не чезнеш,
нито да бягаш,
невярна моя,
посветена на ничията земя,
родена от несъзнавана любов.
Вълнуваш се като море,
дишаш като буря,
ходиш като гръмотрън,
ти моя ничия любов.

Улавя се ловеца във капана свой 28 ноември 2017 г. в 19:20 ч. Откакто свят светува,
човекът на злини робува
и даже той да умува,
в капана свой се залоства.

Той роб е на хиляди чувства
и от неправдата се бунтува,
но главата си бързо заравя,
щом злото свое той създава.
Танцът на дявола 7 ноември 2017 г. в 04:46 ч. Танцът на дявола
в нас дреме,
от раните на тялото
той зее и се смее,
и казва ни сега
"горко ти бреме".
Ничий маг
не ще го спре,
танца на дявола
в нас пуска семе,
достопочтено зрее
и пръска той реколта
като весело си пее.
Танцът на дявол
вихри се без стреме,
отнася той със своя валс
душите грешни и опиянени.
Безумно той се смее,
че живота наш ще отвее,
в танц един единствен
на заблуди и надежди.
Танцува цял живот
единосъщния ни дявол
за първи и последен път.
И лудостта си пръска
като семките на тиква.
Каква красива лудост
в костите ни дреме.
Танцът на дявола
в самото време,
роден от неговото виме,
изпива всеки сладък разум
и носи той безумна горест.
Колелата дяволски
завъртат всеки жест
и всяка смела стъпка
и се оказват в началото
на началата.
Лудостта е нужна на живота,
тъй както себе си с финес
той пропилява.
И ако срещнете вий утре луд,
простете на мига този абсурд.

Прошепвам ти мечти 6 ноември 2017 г. в 06:39 ч. Прошепвам ти мечти,
нима земята се върти,
сърцето не тупти,
световете ни спря ти.

Прошепвам ти мечти,
смразявам се почти
в свят облят със звезди,
забрави ти за преди.

Прошепвам ти мечти,
отварям хиляди врати,
унесени в студени нощи,
обич ти ми изпрати.


  Стреляш ме с очи 24 октомври 2017 г. в 06:58 ч. Стреляш ме с очи,
спираш ми дъха,
тръгваш си сега
и оставам с твоята тъга.
Стреляш ме с очи,
сякаш пръста ти ме сочи,
спираш ми дъха,
как лъха ме студа.
Стреляш ме с очи,
не разбираш ти,
хиляди пъти
сърцето ми скочи.
Стреляш ме с очи,
ревността бучи
и ти не се научи,
как да любиш без очи.
Вятърът 9 октомври 2017 г. в 22:27 ч. Вятърът във тебе вее
и жадува твойта душа,
в небето облаци рее
и владее цялата суша.

Вятърът със тебе пее,
но да флиртува с теб не смее,
защото си моя богиня,
която нехае за милостиня.

Непреднамереност 8 октомври 2017 г. в 14:34 ч. Не гледай в очите ми,
те не искат тъми,
не виждай сълзите ми,
сякаш, че дъжд вали.

Не срещай лицето ми,
сякаш силата ми се сломи,
не хващай ръцете ми,
колко искам да сме сами.

Не залоствай душата ми,
пусни я да отлети.

Не отваряй очи, когато сънуваш мечти 4 октомври 2017 г. в 06:30 ч.

Не отваряй очи, когато
сънуваш мечти.

Не почивай, когато
сърцето тупти.

Не мисли за преди,
за живот без следи,

Не заглушавай уши 
и чуй любовните звуци.

Не заспивай
без усмивка на лице,

в нас дълбоко света се върти
и отблизо съдбата ни следи.

Светът във теб 26 септември 2017 г. в 16:09 ч. Светът във теб изгрява,
чарът облаците разслоява,
погледът сърцето стопля
и лицето ти любов споделя.

Светът във теб залязва,
бурята в теб се показва,
всичко в теб разкъсва
и аз съм твоята жертва.

В твоята любов 3 септември 2017 г. в 10:06 ч. Вълнуваш ме
и мен изгаряш,
Променяш ме
и мен разтваряш
в твоята любов.
Оставяш ме
и мен раняваш,
докосваш ме
и мен преобразяваш
в твоята любов.

Пепеляшка 21 август 2017 г. в 06:22 ч. Тя не можеше рано да ляга,
за соаре цяла вечност се стяга
и вместо да тръгне с обувки,
пепеляшка обу си галоши.

От мисли за принца тя не спи
и семки със книга залюспи.
На коя дама той меча си слага,
туй е нейната вечна тревога.

И запретна ръкави и затрака налъми,
това дете на природата без приьоми
и вместо да хване меча на принца,
хукна тя за гозба и бутна кюнеца.

Обичам те отвъд сетивата 20 август 2017 г. в 14:10 ч. Обичам те, повече отколкото виждаш,
Обичам те, повече отколкото мислиш,
Обичам те, повече отколкото мечтаеш,
нима възможно е да не разбираш.

Обичам те, повече отколкото показвам,
Обичам те, повече отколкото казвам,
обичам те, повече отколкото мисля,
нима възможно е да не усещаш. Благодаря, че дишах с теб 20 август 2017 г. в 08:14 ч. Благодаря, че дишах с теб
и с теб въртеше се земята,
благодаря, че мислих с теб
и с теб люлееха ми се краката.

Но ето че накрая аз успях
очи да вдигна и не ослепях,
възможно е било без тебе
да се живее сам на туй небе.

Благодаря, че раснах с теб
и не повяхнах, нито клюмнах,
и много мигове с теб закопах,
но себе си аз не предадох.


  Ще те чакам да се върнеш 19 август 2017 г. в 17:29 ч. Ще те чакам да се върнеш
и мен отдалеко да зърнеш,
ще си спомням всеки миг,
застанал до вратата пак.

Аз няма да изгубя воля
и всеки ден аз ще се моля
за този наш чакан момент,
за който сърцето е в бунт.

Ще те чакам да се върнеш,
като на родна къща да седнеш,
ще те чакам да ме целунеш,
както за най-ближен копнееш.

Капанът на времето и на душата
19 ноември 2017 г. в 07:49 ч.



Човек всеки ден продава душата си. Малко по малко, прашинка по прашинка, стъпка по стъпка, дъх след дъх. Човек всеки ден попада в капана на провидението, на съдбата, на кармата, на собствените си слабости, на слабостите на другите. Дори да живее в мир със себе си, това не би му попречило с лекота да попадне в ада на другите. Ако той приема или дори не приема, но търпи ада на другите, той попада в ада на своя ближен или съсед, или колега, или на молещия го чужд. Човек влиза в капана и попада в него с финеса на страдалец и на безобиден наивник. Веднъж влизайки в чуждите капани, на него му трябва доста време, сили и средства, за да излезе оттам и да възвърне свободата си. Компромисът е вид продажба. Живот без компромиси е невъзможен. Животът е времето, за което си затворен в капана на времето и душата. А изкуството на живота е времето, за което се чувстваш щастлив с илюзията за свобода докато си затворен в капана.