Събират се 1 кофа ( 5 кг) борови шишарки и борови връхчета като малко по-малко са боровите връхчета. Слага се вода в по-голяма тенджера в приблизително отношение 1 към 1 и1/2 - бор къмто вода. Може да се прибави към отварата жълт кантарион и иглика като отварата ври около час и половина. Прецежда се отварата и на 1 литър отвара се слагат 800 грама захар и отново завира до половин един час за сгъстяване на захарния сироп, сбед което се бутилира.
Двете словесни  съкровища са по-ценни от  злато. Докато разказваше за рецептата тя спомена  думата грастъл или грастали, съответно връхни клонки, израстъци, говорейки за борови връхчета. И второто съкровище, което случайно подметна е думата за щурче - джире. Названието е българско, а не бългжаромохамеданско или турско и произлиза от звука, издаван от щуреца - чир-чир и оттук чире или джире.Оттук и прозводния глагол джирам - издавам звук, подобен на щурец, Това е звуконаподобителен механизъм за словообразуване. Подобен звуконаподобителен глагол е чирикам - за птица, която издава звуци. Оттук  произлиза и диалектния глагол цирикам - викам, пискам, издавам пронизителен звук.

За сравнение някои ракитовски диалектни думи - 
джурек - щурец
стѐрве пчела работничка
 ко̀ло̀пентъ̀р бръмбар  дрѐнка водно конче 
съ̀по̀л  - орел от глагола сполитам, заради реенето на птицата.

Всъщност истинските вкусови подобрители, които максимално усилват крайния продукт са стръковете от иглика и жълтия кантарион и така вкуса става ненадминат, но това е известно само на местните, които при правенето на меда, използват билките, които растат в съседство на боровете.