Преди 60 години Мария Георгиева е женена за своя съпруг- електротехник, съоветно на 22 и 26 години. Всеки път елетротехникът отпускал от склада материали на републиканския шампион по бокс Захари Захариев, но след това от заплатата си покривал липсите. Решил, че това трябва да престане и отказал.Отказал на шампиона и за награда той го ударил със всичка сила с глава в гръдния кош, което довело до смъртта на електротехника. Мария останала вдовица с едно 6-месечно дете на плещите си. Писала до Тодор Живков, но по това време хората на властта били наши хора и не се закачали. В писмо до Мария, големия първи, Тодора отговорил, че смъртта е причинена неволно и без умисъл, тъй като не можело да се намери оръжие за убийството и така ЦК на БКП оправдало убиеца. Той ходел свободно, хранил се добре, живеел си още по-добре, но накрая се разболяло детето му. Явно тогавашните прокурори на ЦК не знаели и не искали да разберат термина непредумишлено убийство, когато става дума за нашите хора. 
Шестмесечното момиченце пораснало и когато станало на 20 научило от пастрока си, че може и не трябва да бъде негова дъщеря, по точно никога няма да бъде дъщеря на новия си баща.Това е точно приказката храни куче да те лае или да не те лае.
Когато си човек на властта си неуязвим. Следователно най-големия затвор за престъпници е там където заседава народното събрание и там където вместо да се обединяват, се разединяват и понеже този надпис за съединението е като трън в очите на политическите мирогледи, съвременните политици решиха да сменят цялото народно събрание, защото не могат да изтрият девиза над вратите на старото Народно събрание.Ето защо не бива д ни учудва, че нашето общество е това на дискриминацията, на разделението, отблъскването, ненавистта, дискриминацията, на негативността и омразата. Общество, чакащо дълго време божието правосъдие, което да замени липсващото човешко правосъдие, то е общество на западането, а не на  Запада, към който така неестествено се стреми.
Двойният аршин - това убива гражданската съвест, това опиянява престъпния разум към повече престъпления и чувството на безнаказаност води към едно диво буренясало битие без възмездие и неверие нито в силата на човешкото възмущение, нито във вярата, че Бог ще въздаде своето правосъдие. И тогава съзнанието на човек е като една празна кутия, над която не съществува суперего, не съществува Бог и тогава комунистическия атеизъм ражда неконтролируемия растеж на бурени в една варваро-езична култура. Това е нечовешки социум, където всяка несправедливост се извинява с решението на другото червено божество - обществената червена партия.
Всъщност социалистическите общества са неморални общества, тъй като за тях няма санкцията на божественото присъствие, няма го страхопочитанието и следователно хората вярват в бъдещи идеали, които никога няма да дойдат и в този случай партийните и социалистическите общества са едни напълно антихуманни общества, където човекк е жертва, абсолютно незначима троха в името на общото комунално благо и живее само чрез благоволението на общественото благо, само ако е роб на вярванията на това общество. Социализмът не казва пълната истина, че работника и пролетарията са роби на невъзможната социална идея на соца, където хората ще бъдат равни, абсолютно самодоволни. и самодостатъчни като само партията ще виси върху главите им като Дамоклев меч.Тя знае всичко, мисли за всичко и може всичко, също както жълтите и крадливи гербери са наследници на червените рози.