Спомням си двора на началното училище. Поляната на задния вход на училището бе обрасла с бучиниш, висок като косите на самодива, разцъфнал като цвете на задушница в най-големите летни горещини, когато той споделяше поляните с децата във ваканция и с онази непоносимо характерна миризна на умрели гълъби, а според някой на миша урина, а според други като миризмата на бунищата в цяла България. Миризмата просто показваше, че растението е отровно. Така ме предупреждаваше и баба ми Данка, с която често минавахме през тези прерийни гори от бучиниш, за да отидем в къщата на средната й дъщеря.
Но когато човек е дете той не чува предупрежденията, не приема на сериозно приказките на възрастните, всички морета му са до колене и сякаш цялата му свобода се изсипва от гърлото на един широк чувал, където се е побрал целия негов свят с цялата му свобода.
Винаги от най-ранна възраст съм чувствал принадлежностата си към царството на растенията. Бях като някаква двукрака пчела за цветовете им и всеки растящ субект за мен беше като нещо непознато, но интересно. Още от времето когато нижех като малък тютюн и той полепваше по дрехите и кожата ми така, сякаш аз трябваше да се наситя на неговата миризма и лепкавост и да станем такива врагове, че никога повече да не сме приятели с това растение. А неговата миризма беше толкова дълбока, че от белия ми дроб достигаше директно до костите ми, като ги правеше тежки като олово. Но нека се върнем към миризмата на неговия събратим бучииниша. Нищо по-нечистоплътно не съществуваше на света освен миризмата на бучиниш и на неговия събратим тютюна. И като изключим тютюна на Колумб неприветливата миризма на бучуниш тровеше от десетилетия античните жители на Сардиния, полиса на Атина и цяла Магна Греция. ТМиризмата на бучиниш е миризмата на смърт, миризмата на другите светове, които очакваха човек в неговите преселения, както и миризмата на всички благородни престъпници, които трябваше да запазят достойнство и благоприличие пред лицето на смъртта, носейки петел за Персофона и Хадес с цел умилостивяване, дар от техните близки.
И тогава в летните горещини, когато всяко едно дете изпитва делириума на своята скука и го носи безумно на свойте плещи, най неочаквано други луди и делирозни деца другари ме научиха да правя пищялки от стъблата на бучиниш и заедно с мен всички мои другари установихме, че бучиниша е отровен само за престъпниците, но не и за децата, въпреки че  издавахме звуци от тези отровни тръби, подобно на освирепели индианци от джунглата на Амазония.  Само дето при нас липсваха отровни стрели и отровни жаби, но ситуацията в която се намирахме беше абсолютно същата с цялата й екзистенциална криза. И тогава за първи път разбрах, че бучиниша не е отровен от собствения ми опит на дете със свободно детство. Възрастните хора знаеха, че нито една коза или овца не пасеше и не ядеше от частите на растенията, но аз от малкия си детски опит на невръстен хлапак, вече знаех, че не трябва да ползваш бучиниша за ядене и само при това условияяе той не е отровен.  И това беше момчешка работа, детска работа , непонятна и недостижима за възрастните. Оказа се, че бучиниша е приятел на децата когато си играят и когато не го сдъвкват, но е безпощаден, когато децата не са предупредени, че той е опасен. Една тънко нюансирана разлика, когато децата хем трябва да слушат възрастните, хем да правят и своите си детски занимания.

Има и една друга истина, която възрастните знаят. Няма растение на земята, което самостоятелно да лекува всички видове рак на земята. Такова чудодейно биле не съществува. Но въпреки всичко вкички възрастни се надяват да открият такова растение. Това прилича на историята на първия китайски император Цин Ши Хуан, на който Китай  носи името като  В човешкото си безумия да остане безсмъртен той наредил на всички провинции да търсят билето на безсмъртието и след като всички провинции му отговорили официално, че са се провалили в това търсене, той решил приживе да се довери на китайската алхемична школа и да погълне големи количества живак от цинобър, което довело до смъртта му, съвсем преждевременна. Не е ясно колко билкари са били екзекутирани, защото той бил драстично зъл човек и може би товй променил хода на историята за цялата жълта раса като я капсулирал и подвел под фанатичното следване на философията на будизма и конфуцианството.
Да се върнем на един прехвален метод на  един украински изследовател:
източник -
https://dnesplus.bg/lyubopitno/celebni-rasteniya-buchinishat-chudodeyna-bilka-sreshtu-rak_721354

Метод на В.В. Тищенко за лечение на рак

Бучинишът има много силно обезболяващо действие и се използва за лечение на рак.

Стимулира работата на кръвотворните органи и ле­кува левкемия. Когато ле­чението се провежда с уме­рени дози, здравите клет­ки на организма се прис­пособяват, а раковите клетки умират. Ето защо се използва при безнадеждно болни с рак на млечната жлеза, хранопровода, сто­маха, черния дроб.

Предлагаме ви най-лес­но осъществимата, безо­пасна и ефикасна рецепта за получаване на екстракт от бучиниш. Съберете све­жи съцветия, наситнете и напълнете догоре съд по ваш избор (вместимостта на съда е без значение). Залейте догоре с водка. Затворете херметически съда и оставете за 18 дни в хладилник. Накрая пре­цедете.

Могат да се използват и младите филизи на бучи-ниша. Те не дразнят организма и имат силно болкоуспокояващо действие при рак. Нарежете на ситно младите филизи и напълне­те 1 /3 от съда. Залейте до­горе с водка и затворете. Оставете съда на тъмно и хладно място за 18 дни, ка­то периодично разклащате. При критичен случай прие­мът може да започне от тре­тия ден.

Екстрактът се приема по следната схема: Сутрин на гладно 1 час преди хра­нене се изпива 1 капка в 1/2 чаша вода. Следващия ден се приемат 2 капки и така, докато дозата стане 40 капки. След това всеки ден се намаля с 1 капка, до­като достигне до 1 капка. Лечението се повтаря 2-3 пъти, за което време тумо­рът изчезва напълно и се засилва имунната система на организма.
Ето каква е реалността:

Методът на В.В. Тищенко с Conium maculatum (бучиниш) за лечение на рак – има ли научна основа?

🔬 Факти за Conium maculatum

Това е силно токсично растение, съдържащо пиперидинови алкалоиди (кониин, конхидрин, N-метилкониин), които предизвикват:

• Парализа на нервната система (подобно на кураре) – високи дози водят до смърт от затруднено дишане.

• Историческо използване: В древността е използван за екзекуции (напр. смъртта на философа Сократ).

• В народната медицина се споменава за "противораково действие", но няма сериозни клинични доказателства.

⚠️ Методът на Тищенко – критичен анализ

1. Научна основа:

   • Нулеви клинични изследвания на хора, доказващи ефективност при рак.

   • Лабораторни експерименти (in vitro) показват, че алкалоидите могат да убиват ракови клетки, но това не се пренася в реална терапия.

   • Няма механизъм за селективно унищожаване само на тумори – здравословните клетки също са засегнати.

2. Смъртоносни рискове:

   • Дозите са критични – грешка в приготвянето или приемане води до:

     • Остра интоксикация (повръщане, гърчове, парализа).

     • Угнетение на дишането и смърт.

   • Алкохолният екстракт увеличава абсорбцията на отровите.

3. Защо методът е опасна илюзия?

   • Анекдотични "изцеления" се обясняват с:

     • Плацебо ефект или спонтанна ремисия (рядко, но възможна при някои видове рак).

     • Едновременното използване на конвенционална терапия.

   • Туморите не "изчезват" от капки отрова – това противоречи на всички познати биологични механизми.

📉 Мнение на медицинската общност

• Световната здравна организация (WHO) и FDA не признават Conium като лечение за рак.

• Онколозите предупреждават, че подобни методи забавят достъпа до доказано ефективна терапия.

• В България и ЕС няма регистрирани лекарства с Conium за онкология.

💡 Какво да направите, ако имате рак?

1. Консултирайте се с онколог – модерната медицина предлага:

   • Имунотерапия, таргетна терапия, химиотерапия с доказана ефективност.

   • Участие в клинични изследвания (ако стандартните методи не работят).

2. Ако искате комплементарна медицина:

   • Използвайте нетоксични варианти (напр. мелатонин, витамин D, куркумин – под наблюдение на лекар).

3. Избягвайте самолечение – дори "природните" отрови са смъртоносни.

✅ Заключение

Методът на Тищенко с Conium maculatum няма научна основа, но има документиран смъртоносен риск. Лечението на рак изисква персонализирана, доказана терапия, а не експерименти с отрови. Същите заключения важат и за змийското мляко като въпреки антитуморния ефект на растението, съотношение по високи рискове за токсичност към по-скромни ползи правят растението практически неизползваемо за вътрешна употреба. Веднъж срещнах объркана баба, която го слагаше върху клепачите си, за да пребори пердета в очите като външния й вид беше неузнаваем и психиката й бе на наркоман с халюцинации.Слагането на сок или растителни части от змийзско мляко в очите предизвиква моментално химическо възпаление на външните части на окото и е непрепоръчително.

Изход при сдъвкване на растителни части в устата на човек  и поглъщане - внезапна и смърт от парализа на мускулите и дишането с паралитично действие като на курарето.