Тя чакаше на пощата на непознат за мен град, изпълнена с вълнение, което я задавя със собствената й слюнка. Тя беше отчаяна, искаше превратна промяна и беше готова на всичко да се спаси от рутината. Беше с най-хубавата притеснена усмивка на света. Тя беше слънце, готово да изгрее, но не със силна светлина, за да не изгори късмета си. Тя беше кълбо от нерви, което аз разплитах със шишвове. И във всичко имаше тръпка, в погледите, ръцете, в косите, в разходката ни по улиците на непознатия град. Сякаш бях съществувал хиляди години там, не обръщах внимание на обстоятелствата, обръщах само внимание на жената до мен.  Тя беше моя с поглед, моя с мислите и моя с дълбоко съкровените си желание да бъде моя и да й принадлежа. Едно предварително желание, огромно сбъднало се желание, едно високоскоростно притежание, в което времето и мястото нямат значение.Тя беше пред мен като жертвоприношение. Желанието й надминаваше всичко предвидимоо и жадувано. Тя беше сияние от сексуалност, излъчваше положително напрегнато настроение и ме изпиваше с поглед. Тя не стъпваше по земята.
Не се интересувахме от времето - то бе спряло за околните и течеше само за нас двамата, ние се движехме и всичко останало бе спряло.
Толкова е страшно хората да не обичат и само да мразят, да ненавиждат. Няма нищо по-благословено от любовта в първия поглед - тя е съдбовна, учудваща е, незаменима и несравнима е. А какво да кажем за силата й. Няма нищо по-силно от нея- Пронизваща е, привличаща, всеобземаща, отдаваща и предаваща те в други измерения.Само искрените хора мога да се влюбват от пръв поглед. Само честните хора могат да го правят и нищо не може да ги спре. Това е като едно отдаване на човешкия чар, на една безумна и неконтролирана смелост, на едно пълно престъпване на боичайните норми.
Любовта от пръв поглед те променя, тоози поглед те разгражда, за да те съгради наново, но вече по нов различен начин.Ти не можеш да бъдеш този, който си бил миналото, ти си изцяло обновен
И дарбата да се влюбваш от пръв поглед е рядка дарба€ За нея се иска безумие, смелост, решимост, импулсивност, бунт и свобода. Това е онази детска дарба в играта, в която

Тя нямаше грим, нито аромат, защото аромата на вишневите цветове бе попил в кажата й. Тя беше жената, която караже нозете ми да не стъпват на земята и нервите ми да произвеждат по хода си множество токови импулси, които ме караха да летя живеейки.  Един огромен трансформатор на енергия, който ме караше да настръхвам с погледа си.
Две не много щастливи създания, които се радваха на собственото си присъствие и не можеша да изразят радостта си от срещата с любовта от пръв поглед.
Тя го чакаше повече от стандартните 15 минути, защото той идваше от друга далечна земя, прекосяваше планини и тя не искаше да рискува размиране,з ащото уговорката ббеше сигурна като техен личен договор на справедливостта, защото целия им живот зависеше от тази среща. А и живота след нея нямаше да бъде вече така скучен, навъсен, рутинен, а щеше да стане жив, оптимистичен,ентусиазиран и весел.
След тази среща всеки ден тя сящдаше на чСамоводната алея и се мъчеше да си представи как по тази улица е вървял нейния любим, който безвъзратно си беше отишъл от нейния живот, но оживяваше в спомените й, които непрекъснато повтаряха този съкровен за нея момент. Нищо не можеше да се върне, събитията не биха се повторили, само нейната носталгия връщаше този момент и една отдавна отминала сянка на любовта от първия поглед. Всеки ден с кафето, тя въстановяваше отново момента на първата среща и първата разходка на двамата влюбени.
Тя беше загубила своето име, защото принадлежеше на друг и продължаваше да копнее за своя любим. Тя загуби себе си.