Стилът и наборът от изразни средства са подписа на твореца - без тях той е неразпознаваем, той губи идентичността си,  подписа, печата си, щампата си. Без тях той е голо зимно дърво. Затова през живота си един автор или никога не се осмелява да сменя стила си, или го прави само веднъж и никога не е сигурно дали не е сбъркал, но със сигурност показва дали  е бил достатъчно смел да се себеотрече.
Можем да наречем Леон Бабачев абстракционист, влюбен в клишето на квадрата и правоъгълника, вещ познавач на остриетата, диагоналите и дъгите.Геометричните форми са като подпис и градивен елемент на композициите.

Интересно е с амплитудите и остриетата какт автора успява да изрази агресията на рисуване като плода на неговата собствена мъжка природа.Композиците му са своебразна граница на съзиданието и разрухата, реалното и свръхестественото..Стилът във тях е от типа на кресчендото, егото е максимално проявено, претенцията е уравновесена, но и някак подчертана.
Особени теми вълнуват твореца и те са кодирани думите на душевната му борба - кръстопът, икар, пробуждане, утро, музика, прибой, прилив, баланс, хълм,  фрагмент, улов, град,  зима, джаз,  танц, форма, посока,  натюрморт, кръст, настроение и др.
Пластиките на твореца са уникални, модерни, екскавирани, дисоцииращи, фокусиращи.

И двете под него - сякаш земята се е смалила и продължава. Какво ли ще излезе от това? И кой ще остане в шепата къщи на нея? Картини като по допирателна - на земята, облаците и незримото.
Символно много смислени пластики.
Беше ми приятно да се вгледам в поднесеното. Благодаря!

Благодаря ти Емелке, колко си хубава в мислите си.