".. Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил.
И за царските палати
не бих те сменил."
Ран Босилек

Къщичката ме посреща с тайните си знаци.
Борила се славно с  ветрове - юнаци.
Борила се, милата и ги победила,
нищо, че в борбата с белег се сдобила.
Явно много загрубяла е била играта - 
ангели подпирали със крила вратата -
ветровете смъмрили на ангелски езици:
"Бързо да се махате! Тук живеят птици!"
Тихо, кротко и зелено е сега у нас,
и на пейката от жица пеят Юлето и Спас.
Щъркел е настъпил гордо покрива отсреща.
Жабите не си ги давам, черпя го с череши.
Котките се изживяват като Павароти 
и на кучето улучват класиката в нотите. 
Я, умората задрямала вече във хамака...
Тъй де.. Поигра доволно, няма да ме чака... 

2021г.