:Много плюнки за руската политика има  тук в нета, но тук ще се опитам да говоря само с доказателства. Има и много поплювковци, както безпочвени критикари, така и яростни русофили, на които искам да подрежа крилцата и в чиято величайша чест пиша тези редове.

Путин със своята глупава политика към опозицията привлече изцяло и дълбоко световното обществено мнение и разбира се това няма да е добре нито за неговото управление, нито за народа на Русия.
Но аз не искам да обръщам внимание към настоящата Русия. По-скоро искам да се обърна към нейното наследство и дали то не е провокирало такива изчадия като Путия. Културен фактор ли е Русия в Европа и Азия? Каква е нейната роля в опазването на културата на другите народи, а и на нейния собствен народ?
Донякъде се повтаря историята с България и Русия. И двете страни нехаят за културното си наследство и нетолерират таланта на своето население, независимо, че едни от найталантливите хора се намират на тяхна теритоория. Защо влиянието на Русия се разпростира в пределите на България - вина за това разбира се носи Сталин иЧърчил, като последния продава влиянието си в тази страна. Независимо от тази договорка в последствие Сталин инсталира тоталитарен режим и култ към личността като е строг враг на индивидуализма.
Какви са последиците с конкретни дребни примерчета -
Например Рахманинов  - той е толкова добре гледан от русите, че се налага да избяга и твори в САЩ. Русия е майка за обикновените хора и мащеха за талантите.
Какво правят руснаците в Берлин - крадат цялата културна идентичност на Европа и в частност на германците, лишавайки човеечеството с още непроучени но слава богу запазени в голямата си цялост творби на Йохан Себастиан Бах, Карл Филип Емануел Бах и други немски композитори като краадат архива на Берлинската библиоотека и го превозват в Киев. Там по някакво чудо голяма част от архива се запазва, но и част от него е безвъзвратно загубена.


В контраст ще дам пример, че едни от най-талантливите пианисти са руснаците -
започваме с най-доброто изпълнение на Сицилиана от Аркади Володос, последвано от Сицилиен на Евгени Кисин и едно произведение в изпълнението на Вадим Чамаинов.