Двама българина, които лично познавам, решили да осиновят две холандски бъргарчета с канелен цвят на тена след тежка загуба на едно от двете си биологични деца. Те дори вече имали внуци, но загубата ги тикнала към това благородно решение.
Връщайки се в България техните биологични родители ги изоставили в дом майка и дете. Новите осиновителни родители с цел да предпазят новите си деца ги уведомили, че са осиновени.Ге живеели както в града, така и на село.
След като се прибират за уикенда на село, селските деца съвсем неуч„тиво ги посрещнали с обичайното хапливо отношение, копирано от собстените им родители:
- Не ви ли е срам, че сте цигани, а ви гредат родители българи. 
Тогава момченцето с името Лоренцо, отговорило на нападките така, както възрастен мастит адвокат не би отговорил::
- Аз може да съм циганин, но мен са ме избирали от 1000 деца и така съм специално избран, което ме прави специален за родителите ми. Аз съм задоволил критериите на своите родители, а вие сте се натресли на родителите ви без да могат да ви изберат и затова сте натрапници и никак не сте специални. 
Децата онемели, онемели и техните родители, както и родителите осиновители, защото още веднъж се уверили в умствените способности и в правилния избор на тяхното умно осиновено дете. 
Неведомите са пътищата божии.

Какво да кажа след тази притча. Да кажа, че сме изгубили устоите си и закономерно се топим, защото ни интересува все повече суетата, удоволствията, дрехите, парфюма, нови коли в едно единно унисекс общество, в което нови но не и стари култури имат място за развитие. И тогава няма да ни е мъчно, че се претопяваме. Ще има все повече други общности и етноси в България, защото ние сами капитулирахме. Сами отиваме в Англия, сами не ценим езика си.  
Искам да кажа за себе си - ще се наложи да отида в чужбина за повече пари, ако това неизбежно касае най-крайния етап на безизходицата - превръщането на човек в просяк. Дотогава ще говоря  на български и ще живея в България.

Неведоми са.

да

какво става след притчата обаче

какво става след притчата обаче...ще ни поясниш ли,защото ме заинтригува силно

Нищо хубаво не става - трагедията на живота продължава. След време този циганин ще ти бъде колега и ще има равно на твоето самочуствие. Ще бъде равен на теб. Със същите претенции за граждански права и дори по-силни. Ще изживява синдрома на наранениия гражданин и жъне лаврите на жертвата цял живот. А които са го обиждали ще го направят мъченик в неговото съзнание.
Истината - няма файда от обидите, особено в семейната среда - там където се кове характера на човек.

Така лм - е кво толкова може да трогне студеното ти сърце

тва мойто момиче не е адвокатски казус