Разказ за Клувията

Скитът на Бачковския манастир е един eдинствен. Намира се в местността Клувията, в землището на село Бачково. Ето защо се нарича скит "Клувията" с аязмения параклис "Покров Богородичен". Скитът е обител на монах или монаси. Отшелниците,живеещи в скита, сами приемат своите усърдни задължения за дълги молитви, пост, затворничество, мълчание и др. Скитът обикновено е затворен за посетители, без в това число да влизат служещите в манастира. 
Монашеският живот във всички времена е най-трудния. От всички монаси само най-смелите избирали живота в скита. Те не само трябвали да се грижат за насъщния, но трябвало да изпълняват най-строго религиозните обреди, обричайки се сами на лишения и нерадости. Монахът в скита нямал право на радост. Вместо това той имал строги и многобройни задължения. 
Скитът на Бачковския манастир е обител само за един монах. Тъй като задълженията на монаха били свързани с опазването, укриването и охраната на чудотворната икона на Света Богородица, монаха бил избиран като най-достоен сред по-младите богослужители от всички останали. 
Вероятно скитът възникнал след много опожарявания на манастира от времето на кърджалиите. Парите и богатствата на манастира впечатлявали всички алчни душмани от империята.
Всички по-близки или по-далечни църкви извършвали своите богослужения с помощта на монасите от Бачковския манастир. Така всяка селска църква била част от манастира. Често монасите били харизани деца на манастира и те вярвали, че са родени, за да служат на Бог в манастира.
Защо местността на скита се нарича Клувия. Тъй като в голяма част от времето на своето съществуване манастира е под гръцка религиозна власт, логично е да се допусне, че думата е гръцка. Тя произлиза от κλωβος-клетка за птици, произнасяна често и като клубос. Това понятие е сходно по значение с ср.-греч. κελλίον "манастирска ккилия";.
Walde 1910 to the Ancient Greek words κλίβανος (klнbanos, “baker"s oven; pan with a lid for baking bread”) and κλιβανίτης (klibanнtēs, “bread baked in a κλίβανος”),
Повечето хора не виждат връзката между името на местността и споменатата дума. Те предполагат, че става дума за формата на местността или скалите около нея, които са с формата на клетка, но това съвсем не е вярно предположение. По-скоро става дума за религиозен термин, употребяван от самите гръцки монаси за скита, обитаван от единствен монах, като в последствие това име се е прехвърлило върху името и на местността. Монасите просто наричали скита с името "килията", където монаха се затварял молейки се дълго и усилено,вероятно и в мълчание, в резултат на практикувания в Бачковския манастир исихазъм. Самият патриарт Евтимий Търновски бил исихаст. Така в крайна сметка става ясно, че монашеската килия  на скита била наричана със старогръцкото име за клетка. Оттук и местността започнала да се нарича "местността на монашеската килия" или "клетката", тоест Клувията. 
От своя страна пък селото Бачково се нарича така, не защото било гранично между България и Византия, а защото всеки който искал да търгува на църковния пазар, от който се издържал манастира, плащал пазарна такса с арабското име "бадж". Така село Баджково или днешно Бачково, се наименовало така, заради събираните средства от пазара пред манастира, с който той се издържал. Традицията на търговците извън храма и днес може да се види пред Бачковския манастир, където съвременните търговци продължават да практикуват един най-старите занаяти на света. По сходен начин възникват имената на селата Бачиново и Баджаково, тъй като край тях са съществували пазари, на които също се е плащала пазарна такса - бадж.
Съдейки по солидната възраст на чинарите, засадени специално за целта в двора на скита, можем да мислим, че скита води своето начало най-рано от времето на заточение на патриарх Евтимий Търновски, а най-късно и може би най-реалистично от 16 век - времето на строежа на вътрешната манастирска църква.
Автор: Димитър Гергиев-Даков

Bulgarian orthodox medieval church from XII century in Patalenitza



Българска средновековна църква "Свети Димитър" от 12 век в Паталеница

През 1911 г. църквата е изписана с блажни бои от двама мародери: пловдивчанина Балтов и паталенчанина Кърпелов. Голяма част от стенописите са завинаги унищожени.
Нищо не е известно за ктитора на църквата Gregory Curcua, освен, че от няколко оловни печата е пловдивския дукс за периода 1080-1095 и че е с арменски произход. 
Тук представям канонически изображения на светците Димитър и Георги, изрисувани с естествени бои. Малкото останали човешки лица на светци пресъздават смиреността на християнството. Едни отминали аскетични изображения, изпълнени с очовечност - субстанция, която е на изчезване.

Крайпътен таралеж

Общ изглед

Свети Георги на бял кон с копие в ръка

Свети Димитър

Розета на пода

Света Богородица с младенеца

Сценя от дясно над олтара с Дванадесетте апостоли

Свети Антоний Пустинник

Сцена от Възкресяването на Лазар в Новия Завет

Свети Теодосий Велики

Олтар

Свети Ахил Лариски

Сцена от Преображение Господне в която Иисус е изрисуван в червена капсула

Крайпътен вековен дъб с обгорял от барбекютата ствол




Изображение на Свети Георги с копие, пронизващо дракон



Изображение на Свети Димитър отдясно на колоната до олтара



Света Богородица с младенеца

Картина на Дванадесетте апостоли - фрагмент от купола в дясно на олтара

Вероятно Свети Антоний Пустинник

Сцена от Новия завет - възкресението на Лазар


Свети Теодосий Велики

Олтар

Свети Ахил Лариски

Свети Николай



Вероятно Свети Димитър 

Крайпътен таралеж

Общ изглед на църквата

Корубата на дървото е прекрасен кош за отпадъци.

Дъбът е пострадал при пожари от барбекюта -той е вековно дърво и никой не го защитава. Въпреки всичко дървото се приспособява.

Няма дори табелка вековно дърво. Обикновено табелките се зачукват в ствола на дървото и като цивилизовано обществото всички вековни дървета в България имат табелки с пирони за вековност.

Виждат ли се качените снимки?