Насладете се на правдивостта и чара на френската поезия в блестящите преводи на български от средновековния поет от 14 век Йосташ Дeшан /1346 - 1406/, участвал в битката при Никопол точно една година след обезглавяването на цар Иван Шишман през 1395. "Балада за войната" е най-пацифистичното произведение, писано някога с огромна доза натурализъм, семплота и невероятна поанта, която съкаш звучи като обвинение към господарите и дявола в духа на средновековната религиозност и схоластизъм на Homo medievale. "Баладата за Париж" включително и днес обосновава глобализацията на жителите на планетата да се стичат към световното урбанистично чудо на Париж, което засенчва това на Рим. Очаквайте още две прекрасни творби на теми свързани директно с България.

Балада

Да се издигне всеки се стреми –

желае мощ, имущество и слава,

да завладее хора и земи

и почести светът да му отдава.

Това е чест, която уморява,

затуй отбягвам всякаква интрига.

Животът нека ден за ден минава.

Да нямам ядове - това ми стига

 

А хората си пакостят сами –

един богатство чуждо пожелава,

съседски огън по-добре гори

и до убийства стига се тогава,

а друг лъжец или ласкател става,

докато трети с подлост се издига,

а суетата пушек представлява.

Да нямам ядове - това ми стига.

 

Смъртта кого ли няма да сломи –

Природата пощада не познава.

С куршуми, подлости или ками

във гроба всяка страст се прекратява.

Защо е нужна пламенност такава,

когато краят всекиго достига?

Човек дори душата си продава!

Да нямам ядове - това ми стига.

 

Приятелю, в света е тъй: ръми,

а после грее – всичко приеми

без гняв – като безгрижна чучулига!

Не съм завистник, алчността не ми

внушава "Чуждия имот вземи".

Да нямам ядове - това ми стига.

Превод от френски Пенчо Симов, 1978 Балада за Париж

Обиколих земята, бях из нея

навред — обходих суша и море;

Ерусалим, Египет, Галилея

и Сирия съм опознал добре,

и Кайро; споменът ми ще сбере

пристанища, где всеки бива,

изпълнени със стока най-красива,

а платовете — като ги сравниш,

ще видиш: френските не са такива,

но няма нищо равно на Париж.

Над всички градове ще го възпея,

 

с възхита всеки в него ще се спре,

развлича го на Сена водолея

и птичка тук гнездото си ще свре,

и плодове човек ще набере,

а пътникът от мъка жива

е завладян, когато си отива…

Огледай се и ще се съгласиш:

да се отрича чуждото не бива,

но няма нищо равно на Париж.

 

Като че надарен от чудна фея,

успява всичко той да побере:

и знатния със замък, и плебея;

дете се ражда, щом старик умре;

в пресита как човек да избере

кое изкуство тук надвива?

Обилие в съзвучие прелива,

повторих го и ще го кажа триж:

навред съм виждал жар трудолюбива,

но няма нищо равно на Париж.

Превод от френски Пенчо Симов, 1978
Балада за войната

Света и свойствата му опознах,

изучих всякакви неща докрая,

но толкова съм уморен от тях,

че само за спокойствие мечтая.

А сред злините няма като тая,

която всичко разрушава с бяс,

от нея по-голямо зло не зная,

войната е проклятие за нас.

 

При други занимания без страх

човек се труди, свързва двата края

и не посреща дните с трепет плах,

а старостта дочаква в топла стая,

не си завиждат хората за пая,

не се ограбват, всеки ден и час

законите се спазват както в рая:

войната е проклятие за нас.

 

При нея вършим всеки смъртен грях

така усърдно, трябва да призная,

че храмове превръщаме във прах,

рушим, отвличаме, като в омая,

която нямам власт да разгадая,

погубваме се… Чуйте моя глас:

за да ни пречи, дяволът избра я,

войната е проклятие за нас.

 

Владетелю, за в бъдеще желая

спокойно да отглеждам житен клас

и без война да чакам урожая —

войната е проклятие за нас.

Пенчо Симов

Рондо DCVI

 

Теб моля, Господи, спаси

Главата ми от косопад.

 

Как без коса да съм щастлив,

Теб моля, Господи, спаси.

 

Ужасно е да съм плешив

И да приличам на глупак.

 

Теб моля, Господи, спаси

Главата ми от косопад.

 

Рондо DCXXXIII

 

В просията не съм умел:

Не знам да искам втори път.

 

Дори при най-интимна цел

В просията не съм умел.

 

Опре ли се, ни дал, ни взел

Сбогувам се и прав й път.

 

В просията не съм умел:

Не знам да искам втори път.

първото стихотворение е балада за примиреността.Минус,макар и талантливо написано.
Второто е патриотизъм,свещено състояние-плюс!
Третото е с насоченост против войната.Плюс,но е доста беззъбо.
Другото е лично,талантливо но лично.

Напълно съм съгласен с анализа -за второто беззъб може би е превода, но само представи колко звучи на родния му език, където транслитерацията не оказва осакатяващ ефект върху думите и смисъла.

Очаквам ако имаш по-добро стихотворение да го предложиш, за да възхитя и иза на твоя вкус. искането ми не е егоистично надявам се.

"Приятелю, в света е тъй: ръми,
а после грее – всичко приеми
без гняв – като безгрижна чучулига!"

Мъдростта наднича от всеки стих.

Изненадан съм - прекрасни коментари и нищо не бих добавил

Поздрави на всички с един час музика

https://www.youtube/watch?v=yVdqw0ZmvvE

Много,много сложно предложение правиш приятелю.. на един..критик,при това дорожелателен.Всъщност,ти не обсъждаш коментара ми,а ме караш да предложа по-добро.И ако не съм поет,а аз не съм,което не значи,че нямам школа,образование и естетически и други предпочитания,ме вкарваш в девета глуха,където да скимтя от безпомощност. Шекспир е преведен на български от Валери Петров и няма този вид недостатъци,каквито сочиш за извинителни! Може би съм хаплив,но така схващам репликата ти. Аз наистина пиша..когато ми дойде музата..но сега това не е за тук,прекалено лично е...

Хапи, хапи, поете,
захапката е твърде лична
и никой с теб
не иска да дели и да споделя.

Хапи, хапи, поете,
затуй ти даде Господ зъби,
по-остри и от вълците дори,
за да пробиеш всяка истина.

Хапи, хапи, поете,
дори когато дамите целуваш ти,
свикнат ли на твоята постеля,
ще видиш как те гложди неприятеля.


Хапи, хапи, поете,
безумие от всеки ъгъл дебне
ако не го подгониш,
то тебе ще влуди.

Когато нещо не разбираш,
естествено е да интерпретираш
и разлика ти да не правиш
кой е поет и кой
не му се нравиш!
А, в същност аз,
талант не атакувам,
а теми,светоглед,
благодарение които,
тоз свят,върви напред!
А стиховете са прекрасни,
тъй, как прекрасен е сънят
на похода към мирове всевластни,
но идва и денят,а с него..
съзнал, какво си пил
опитай се да разбереш,
пиян какво си бил!

С това аз мечът не кръстосвам,
със българина брат
и не пустосвам животът му,
кой,като собствен ми е драг!

И тук ще бъда кратък,
сабя с брат си не кръстосвам,
затуй потурчиха дедите
на родината земите -
Аварските поля и планините,
на Тракия реките и горите,
на Мизия Балкана и житниците,
на Панония степите,
на Македония езерата и ливадите.
Затуй, че Кайн извади ножа на Авела,
изгубен беше рая що копнея
и няма аз да поведа дуела,
що на моята родина дойде й предела
и потъна в робството на Велзевула.
Не стигнаха парите на Йоана Александра
греховете да изкупи с храмови строежи.
И на Шишмана меча беше къс
да защити Евтима.
И като перлите на огърлица
паднаха във дъното на ада
българските царства -
на Вълкашин и Углеша земите
на Търнов и Никопол твърдините,
на Страцимира чудната държава
и на Добротица калето Калиакра.
А днес законите за брата,
не са валидни даже във обрата
и модния живот за всеки е отплата
щом пренебрегнат е завета
и на родината ми идва края.

Добре,да спрем до тук,
Ний нямаме различия
И като братя българи,
Да спазиме обичая
Да подадем ръце,
От мене туй и от сърце!

Чудесно брат,
да спрем до тук,
за да не станем като
Цанев или Стрийп.
;)