Постинг
08.11.2012 08:20 -
Еленът и сърната като свещенни в култа на Аполон и Артемис
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 12003 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2012 17:30
Прочетен: 12003 Коментари: 12 Гласове:
10
Последна промяна: 22.11.2012 17:30
Еленът и сърната са най-често изобразяваните животни в култа на Аполон и Артемида. Тяхното често присъствие върху древногръцката керамика е доказателство за символното им значение и за съответно рядко изтъкваната страна от проявлението им като горски божества. В представените снимки е показано майсторското и естетизма на произведенията на изкуството от древните майстори из цялото Средиземноморие.
Артемида, Аполон и Лето
Две изображения на Артемида с колесница от елени.
Артемида изпраща елен като примамка срещу двамата гиганти Алаоади като по време на ловуването те се избиват помежду си.
Спорът на Херакъл с Артемида за осквернената от него свещенна киринейска кушута. Атина се застъпва за героя. Сюжет от известен мит.
Артемида при треверите
Артемида, Аполон и Лето
Две изображения на Артемида с колесница от елени.
Артемида изпраща елен като примамка срещу двамата гиганти Алаоади като по време на ловуването те се избиват помежду си.
Спорът на Херакъл с Артемида за осквернената от него свещенна киринейска кушута. Атина се застъпва за героя. Сюжет от известен мит.
Артемида при треверите
Следващ постинг
Предишен постинг
Артемида и Аполон са източни култове, центърът им е Мала Азия .За Артемида едва ли има какво да го доказваме, а за Апалюна като бог в хетските договори с източните части на Мала Азия съм писал още в темата за Илиадата....
Респективно оттам връзката е ясна. Това са боговете "господари на животните", характерни само за "малки" източни центрове, като Египет, Шумер и Акад.
цитирайРеспективно оттам връзката е ясна. Това са боговете "господари на животните", характерни само за "малки" източни центрове, като Египет, Шумер и Акад.
напълно правилно - съгласен съм
пусни линк към публиказията си
цитирайпусни линк към публиказията си
Отдавна беше, а и няма връзка с твоята тема, но ето я.
http://d3bep.blog.bg/history/2010/11/11/troy-is-it-real-istina-li-e-iliada.633026
Текстът договорът между Муватали и източномалоазийско царство, чиито цар носи подозрителното име Алакасанду(Александър?).
По хетски обичай накрая се четат имената на богове - свидетели и на двете държав ии се появява иначе непознатото ми от хетски текстове Апалюна, което оставя у нас впечатление ,че Апалюна е някакъв значим бог в царството на Алакасанду(тъй като фигурира като божество - свидетел едва ли не от негова страна).
цитирайhttp://d3bep.blog.bg/history/2010/11/11/troy-is-it-real-istina-li-e-iliada.633026
Текстът договорът между Муватали и източномалоазийско царство, чиито цар носи подозрителното име Алакасанду(Александър?).
По хетски обичай накрая се четат имената на богове - свидетели и на двете държав ии се появява иначе непознатото ми от хетски текстове Апалюна, което оставя у нас впечатление ,че Апалюна е някакъв значим бог в царството на Алакасанду(тъй като фигурира като божество - свидетел едва ли не от негова страна).
Последно твърдиш, че Илияда не е истинска?
цитирайapollon написа:
Последно твърдиш, че Илияда не е истинска?
Не разбирам много добре всички аспекти на твоето твърдение.
Последно твърдя, че :
1. Илиада НЕ СЕ Е СЛУЧИЛА. Не и по начина, описан в Илиада.
2. Илиада е вярване в древния свят, подобно на Библията в нашия.
3. И пак точно като нея на практика е копирала отделно откъси и идеи от по - стари писания. Аз предлагам доста вероятно писание, от което да е копирано и има всички потенциални възможности. Гигантска битка, подобни народности, поема за битката, широко разпространена даже и до днес, известност от Хетската столица до Южен Егиепт, т.е. позната из целият стар свят история...
Това общо взето, вкратце твърдя.
Дори да е приказка, в този мит има толкова нравоучения и норми, които оказват огромно влияние на хора от различни поколения.
цитирайЕ та тъкмо поради това я нарекох "Библията на древния свят".
цитирайили Василевсомахия на всички времена - почти като второто пришествие. Спокойно може да се каже, че царските армии от двата бряга описани в Предсказанията са сцени случили се вече веднъж в сцени от Илияда.
цитирайТъй като фотосите по темата са ограничени и трудно достъпни, ще взаимствам още от официален сайт.
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=QvrLUpGDX30
цитирайТекстът е публикуван в Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всичкитe родове съчинения, с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите списателе, съставиха И. Вазов и К. Величков. Част ІІ, Поезия. Книжарница на Д. В. Манчов, Пловдив - Свещов - Солун, 1884.
http://theseus.proclassics.org/node/164
Иван Вазов, Омир (преводачески увод)
ОМИР
Неговите безсмъртни произведения, пени по общите места, разгледвани от философите, изучвани от поетите, тълкувани от многобройни поколения критици, запечатаха в умовете удивление към старогръцката литература, пълна с сила и живот.
Двете поеми, които хвърлят такъв непомрачим светлик връз лицето на Омира, са „Илиада“ и „Одисея“. В първата се описва обсадата от гръцките царета на малоазиатский град Троя; а във втората скитането на Одисея подир разорението на казаний град. В них се прославят два идеализирани гръцки типа, които напълно изображават националний характер на елините.
В Ахилеса са олицетворени храбростта, пъргавината, любовта към славата и към войната, която повдигна много високо тоя народ, съединена с любовта към прекрасното му отечество. Одисей е олицетворение на умът, хитростта и прозорливостта.
цитирайhttp://theseus.proclassics.org/node/164
Иван Вазов, Омир (преводачески увод)
ОМИР
Неговите безсмъртни произведения, пени по общите места, разгледвани от философите, изучвани от поетите, тълкувани от многобройни поколения критици, запечатаха в умовете удивление към старогръцката литература, пълна с сила и живот.
Двете поеми, които хвърлят такъв непомрачим светлик връз лицето на Омира, са „Илиада“ и „Одисея“. В първата се описва обсадата от гръцките царета на малоазиатский град Троя; а във втората скитането на Одисея подир разорението на казаний град. В них се прославят два идеализирани гръцки типа, които напълно изображават националний характер на елините.
В Ахилеса са олицетворени храбростта, пъргавината, любовта към славата и към войната, която повдигна много високо тоя народ, съединена с любовта към прекрасното му отечество. Одисей е олицетворение на умът, хитростта и прозорливостта.
Само в последний век се повдигна въпрос за
действителното съществование на Омира и дали наистина поемите – „Илиада“ и „Одисея“ – са дело на един човек, или на целий елинский народ. Твърде са мътни сведенията за Омировото месторождение. Голям брой градове в Гърция и Мала Азия искат да си присвоят тая чест. Истинско или измислено лице, обаче, Омир е име, което ни дава понятие за най-високий поетический гений, който е могла да роди древността.
„Илиада“ и „Одисея“ за елинский мир бяха същото нещо, каквото библията за христяните. Главното място във възпитанието на гъркът принадлежеше Омиру.
Поемите, които се родиха в малоазиатските колонии на ионическото гръцко племе, станаха достояние на цяла Елада. Поетите черпеха от них вдъхновенията си, художниците зимаха сюжети за произведенията си, философите – правила на висока мъдрост, историците и географите се опираха на Омир, като на неопровържим свидетел, дори държавите, в оправдание на своите притязания въз разни местности, отнасяха се към Омировите стихове, и за тая цел ги преправяха.
Великите люде на Гърция се хвалеха със знанието и изучението на тия поеми; стиховете от „Илиада“ и „Одисея“ минаха в пословици. Омир беше идеал на мъдростта, поет, учител и пророк на древний мир. За всичко това той е обязан на чисто человеческото си миросъзерцание; хуманизмът се вижда не само в героите му, но и в боговете, които в „Илиада“ вълнуват същите ония страсти, които вълнуват и човеците: злобата, гневът.
цитирайдействителното съществование на Омира и дали наистина поемите – „Илиада“ и „Одисея“ – са дело на един човек, или на целий елинский народ. Твърде са мътни сведенията за Омировото месторождение. Голям брой градове в Гърция и Мала Азия искат да си присвоят тая чест. Истинско или измислено лице, обаче, Омир е име, което ни дава понятие за най-високий поетический гений, който е могла да роди древността.
„Илиада“ и „Одисея“ за елинский мир бяха същото нещо, каквото библията за христяните. Главното място във възпитанието на гъркът принадлежеше Омиру.
Поемите, които се родиха в малоазиатските колонии на ионическото гръцко племе, станаха достояние на цяла Елада. Поетите черпеха от них вдъхновенията си, художниците зимаха сюжети за произведенията си, философите – правила на висока мъдрост, историците и географите се опираха на Омир, като на неопровържим свидетел, дори държавите, в оправдание на своите притязания въз разни местности, отнасяха се към Омировите стихове, и за тая цел ги преправяха.
Великите люде на Гърция се хвалеха със знанието и изучението на тия поеми; стиховете от „Илиада“ и „Одисея“ минаха в пословици. Омир беше идеал на мъдростта, поет, учител и пророк на древний мир. За всичко това той е обязан на чисто человеческото си миросъзерцание; хуманизмът се вижда не само в героите му, но и в боговете, които в „Илиада“ вълнуват същите ония страсти, които вълнуват и човеците: злобата, гневът.
Търсене