Пръв късновизантийският историк и писател Pachymeres (Георги Пахимер) ни свидетелства за писменото име на крепостта, разположена на юг от Трояновия проход - Κόψεως, изградена по време на второто българско царство и свързвана като средищен център на фамилното болярско имение на Смилец. Той бил избран за цар от българските боляри и управлявал в периода 1292-1298. Бил женен за византийската аристократка Смилцена, дъщеря на севастократор Константин Палеолог.
Загадка е името на крепостта. Доколкото често е сменяла владението си от български във византийски ръце и обратно, нейното име е производно от κοψω - времева форма на глагола копто - удрям, бия, разбивам, сразявам, убивам, отсичам. В този смисъл името ясно отговаря на целите на укреплението да устоява при битки и сражения. Близка ,но без връзка с името на крепостта е лексемата copis, idis - вид сабя подобна на ятаган , персийско хладно оръжие.  Също без връзка с името на крепостта са латинските синонимни лексеми copis и copiosus - обилен, богат, надарен и оттук cornucopiae - рог на изобилието (това е така тъй като месторазположението на крепостта е трудна за достъп и не се характеризира с каквото и да е изобилие на ресурси). Очевидно крепостта е служила за военновременно убежище на цивилното население от равнината в случай на опасности от вражески нападения.
Разположената върху 5 декара планинска крепост разполагала с воден резервоар за съхранение на питейната вода, а основните хранителни запаси били от зърно и месо. Автор: Д.Георгиев-Даков

Now we know who the sensbile one is here. Great post!

You're the greatset! JMHO