Постинг
22.01.2011 02:22 -
Произход на имената на градовете Дупница и Кюстендил(Коласия)
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10532 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2014 11:00
Прочетен: 10532 Коментари: 5 Гласове:
43
Последна промяна: 11.05.2014 11:00
Разнозначните, противоречиви и неуместни тълкования на името Дупница, както и спекулациите, че името е свързано с думата дъб, дават основанието за един задълбочен анализ на името, който слага край на подобни недоразумения. Името на селището Дупница от 1565 е Доупница. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума доупьнъ - "дупчест, издълбан".
Средновековното име на Дупница е Тобиница и за това свидетелства пътния дневник на рицаря Арнолд фон Харф, посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите Доупла, Дъбница, Дупница и Гюмоаш дере (Сребърна река). Сведението на Арнолд фон Харф очевидно страда от белезите на неточна транслитерация. Допълнителното търсене на съответстия с името на града ни дава представа за друга дума, която се доближава до името - старобългарската дума доупина - дупка,отвор.
Четвероевангието от 1578 година изписва името като Доупеница.
Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближава до един общ и усреднен вариант.
За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на XV век.
Граф Антоан-Франсоа Андреоси през 1812 година посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя. На една левга на юг от този град се виждат планини, чиито върхове задържат сняг през цялата година...".
В този смисъл можем да приемем, че името на селището изхожда приемуществено от специфичния селищен ландшафт. Тук разглеждаме името не като производно от дъб, асоциация възникнала чрез звуконаподобяване, а като град "на долината", град разположен в основата на високи върхове, град в най-долната, най-ниската част на долината. Ето защо името на града е близко до праславянската дума *dъnт < *dъbno, от която следват имената Дъбница, Дупница, която хвърля мост към старобългарската дума доупина. Така името е съставно от корена доупин(а) и окончанието -ица. Макар звуковата близост с дъб, тази дума не присъства в семантичния товап на наименованието на селището .
Паралел с Дупница има етимологията на град Debar (Doberus според Птоломей, който се намира на хълм над Дебърското езеро и името му се извежда от индоевропейската езикова основа dheub*-
(латв. dubus - дълбок), вероятно заради близостта му до езерния ландшафт.
Историята не е категорична кое от двете близки названия Дубница или Дупница е било първично, но днес съдейки по градския ландшафт можем да изведен правилния смисъл от долинния характер на релефа край селището без да се подвеждаме от близките звукови феномени, които в богатия ни език се различават семантично.
В препис от молба на игумена на Осоговския манастир от 1586 година е написано "близ Коласаиского града". Йордан Иванов се връща на черковното минало на Велбъжд (Кюстендил), който от ХV в. нататък започва да се нарича Коласия, Коласийски град, а епископията съответно коласийска, и то главно в южнославянската книжнина (от ХV-ХVIII в.). Авторът обяснява как е станало прехвърлянето на името Коласия от малоазийския (фригийския) град
(сега Хонай) върху средновековния Велбъжд, като привежда книжовни податки за неговото разпространение. Според Йордан Иванов това има се е запазило в названието на кюстендилското предградие село Колу"ша (от по-старо Коло"са), където е било по едно време седалището на коласийския митрополит. Тъй като става дума за предградие и квартал на Кюстендил, уместно е да считаме квартал Колуша като пристроена допълнотелно част от града във времето на градско разрастване и разширение. В тази връзка наличието на гръцко духовенство в града още от времето на Константин Велики дава сериозно основание да се допусне евентуалното гръцко име на предградието Колуша в процеса на разрастване на градското население именно в качеството му на епископски център. Ето защо в тази статия се счита, че по време на турското робство и последвалата прогръцка пелигиозно-политическа реставрация, градът е приел за своето собствено име названието на един кварталите, в който за кратко резидирала епаршеската администрация. Името на квартала Коласия вероятно възникнало в резултат на едно от значителните разширения на града и се наложило да бъдат изсечени горски площи за новите жилищни пострйки на предградието, откъдето дошло и името Коласия от гръцкия глагол κολάζω - обрязвам, подрязвам, в преносен смисъл обуздавам, вкарвам в рамки. Аристотел употребява думата κεκολασμένον със значение дисциплинираност. В преносен смисъл името Коласия е един от атрибутите на християнството - сдържаност, дисциплина, морал. Автор: Д.Георгиев-Даков
Средновековното име на Дупница е Тобиница и за това свидетелства пътния дневник на рицаря Арнолд фон Харф, посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите Доупла, Дъбница, Дупница и Гюмоаш дере (Сребърна река). Сведението на Арнолд фон Харф очевидно страда от белезите на неточна транслитерация. Допълнителното търсене на съответстия с името на града ни дава представа за друга дума, която се доближава до името - старобългарската дума доупина - дупка,отвор.
Четвероевангието от 1578 година изписва името като Доупеница.
Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближава до един общ и усреднен вариант.
За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на XV век.
Граф Антоан-Франсоа Андреоси през 1812 година посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя. На една левга на юг от този град се виждат планини, чиито върхове задържат сняг през цялата година...".
В този смисъл можем да приемем, че името на селището изхожда приемуществено от специфичния селищен ландшафт. Тук разглеждаме името не като производно от дъб, асоциация възникнала чрез звуконаподобяване, а като град "на долината", град разположен в основата на високи върхове, град в най-долната, най-ниската част на долината. Ето защо името на града е близко до праславянската дума *dъnт < *dъbno, от която следват имената Дъбница, Дупница, която хвърля мост към старобългарската дума доупина. Така името е съставно от корена доупин(а) и окончанието -ица. Макар звуковата близост с дъб, тази дума не присъства в семантичния товап на наименованието на селището .
Паралел с Дупница има етимологията на град Debar (Doberus според Птоломей, който се намира на хълм над Дебърското езеро и името му се извежда от индоевропейската езикова основа dheub*-
(латв. dubus - дълбок), вероятно заради близостта му до езерния ландшафт.
Историята не е категорична кое от двете близки названия Дубница или Дупница е било първично, но днес съдейки по градския ландшафт можем да изведен правилния смисъл от долинния характер на релефа край селището без да се подвеждаме от близките звукови феномени, които в богатия ни език се различават семантично.
В препис от молба на игумена на Осоговския манастир от 1586 година е написано "близ Коласаиского града". Йордан Иванов се връща на черковното минало на Велбъжд (Кюстендил), който от ХV в. нататък започва да се нарича Коласия, Коласийски град, а епископията съответно коласийска, и то главно в южнославянската книжнина (от ХV-ХVIII в.). Авторът обяснява как е станало прехвърлянето на името Коласия от малоазийския (фригийския) град
(сега Хонай) върху средновековния Велбъжд, като привежда книжовни податки за неговото разпространение. Според Йордан Иванов това има се е запазило в названието на кюстендилското предградие село Колу"ша (от по-старо Коло"са), където е било по едно време седалището на коласийския митрополит. Тъй като става дума за предградие и квартал на Кюстендил, уместно е да считаме квартал Колуша като пристроена допълнотелно част от града във времето на градско разрастване и разширение. В тази връзка наличието на гръцко духовенство в града още от времето на Константин Велики дава сериозно основание да се допусне евентуалното гръцко име на предградието Колуша в процеса на разрастване на градското население именно в качеството му на епископски център. Ето защо в тази статия се счита, че по време на турското робство и последвалата прогръцка пелигиозно-политическа реставрация, градът е приел за своето собствено име названието на един кварталите, в който за кратко резидирала епаршеската администрация. Името на квартала Коласия вероятно възникнало в резултат на едно от значителните разширения на града и се наложило да бъдат изсечени горски площи за новите жилищни пострйки на предградието, откъдето дошло и името Коласия от гръцкия глагол κολάζω - обрязвам, подрязвам, в преносен смисъл обуздавам, вкарвам в рамки. Аристотел употребява думата κεκολασμένον със значение дисциплинираност. В преносен смисъл името Коласия е един от атрибутите на християнството - сдържаност, дисциплина, морал. Автор: Д.Георгиев-Даков
Относно" освежаването" на укра...
«Катюшите» на средновековна Корея срещу ...
Искате народ, който си плаща, за да го у...
«Катюшите» на средновековна Корея срещу ...
Искате народ, който си плаща, за да го у...
Аргументацията на автора е солидна и я приемам като логична и дстоверна.
Поздрави
цитирайПоздрави
В българия е пълно с Дъбници. Със звучно "Б". Фонетичните закони на българския правят ясна разлика между двете. Дупница си е от дупка и това е.
А Колуша е толкова далеч от историческия център, че просто не я виждам като част от средновековния град. Той през средновековието си е бил Велбъжд, по турско - Кюстендил, а християнското население го е наричало просто Баня. Колуша е било съвсем отделно село до 1939, а преди това даже и предградие не е било.
цитирайА Колуша е толкова далеч от историческия център, че просто не я виждам като част от средновековния град. Той през средновековието си е бил Велбъжд, по турско - Кюстендил, а християнското население го е наричало просто Баня. Колуша е било съвсем отделно село до 1939, а преди това даже и предградие не е било.
благодаря за интереса - обяснено е в текста Зетко
цитирайдобре дошъл в блога -само малко трйябва да поработиш върху възпитанието си когато се представяш за непознат
цитирайОбщо взето,това е най-точното тълкувание: Дупница= Длъпница /Длъбница,в местен Шопски диалект/= Издлъбано /Издълбано/ място,което не е задължително да е било дупка,а по-скоро урви и дерета,щото под "Дупка" преди повече от 1000 години Българите са имали предвид Пещера,каквато няма никакви данни да е съществувала в Дупница. Тогава най-старото /а вероятно и предримско/ име на селището би трябвало да е било "Дупчица",което ще рече "Пещеричката",а в близките околности почти не се срещат карстови форми,
които биха могли да образуват пещера.
Името "Кюстендил" е лесно тълкуваемо и означава Костанд- ил /Костадн- кал,Костадинова земя/,а Коласия е едно и също с Колошия /Колушия/ и означава чисто и просто Колесия /Колесича/,т.е.- Място,където до IX-X век е имало храм на Слънцето,който по-късно е превърнат в християнска черква.
цитирайкоито биха могли да образуват пещера.
Името "Кюстендил" е лесно тълкуваемо и означава Костанд- ил /Костадн- кал,Костадинова земя/,а Коласия е едно и също с Колошия /Колушия/ и означава чисто и просто Колесия /Колесича/,т.е.- Място,където до IX-X век е имало храм на Слънцето,който по-късно е превърнат в християнска черква.
Търсене
