Постинг
08.11.2010 15:12 -
Днепър, Днестър и Дунав
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 7558 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2010 10:39
Прочетен: 7558 Коментари: 10 Гласове:
11
Последна промяна: 12.11.2010 10:39
Разноезиковите влияния в Скития и Сарматия изключително силно затрудняват топонимната реконструкция в тези антични области. Тук се съчетават езиковите влияния на скити, траки, перси,гърци, римляни, араби, монголи, германи, поляци, руси и др.
Най-древните имена на Днестър са Tyras (Τύρας, Strab. ii.) и по-късен период Danastris или Danastus (Amm. Marc. xxxi. 3. § 3; Jornand. Get. 5; Const. Porphyr. de Adm. Imp. 8). Ясно се забелязва, че по-късното име съдържа корена danu-(s) и старото название Τύρας в метатезна форма Τρyς. Дану е водна богиня в индоевропейската религия и древна персийска дума за река. Примери в това отношение са реките Дунав, Днепър, Днестър, Дон, Донецк.
Версията на В.И. Абаев за значението на името Днестър като "голяма река" се приема като съмнителна извеждайки името от осетинското «‘стыр» и древноиранското(ститосарматско) «*stūra» — голям, огромен.
Особено е интересно германското име на Днепър - Agalingus, което всъщност показва реката като утвърдена граница между готи и келти. От древни времена Agalingus отбелязва края на разпространение на келтите по речните равнини и е служела като граница между племената. Местните племена имали мирна или враждебна политика към келтите нашевственици, което определяло и границите на тяхното разселване. Колкото по на изток се разселвали, толкова повече етническите, лингвистични и културни разлики се увеличавали.
Името на река Днепър прави силно впечатление. Етимологията, предложена от Абаев - Dan-Apr (Δαναπρις) «Днепр» — буквално « дълбока река» — от (āpr) "дълбок", също би могла да се окаже съмнителна, особено когато не се има предвид възможните типични синкопи в хидронима. James Mallory и Victor Mair (In: Mallory, J.P. and Victor H. Mair. The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West. London: Thames and Hudson, 2000. p. 106) предлагат една сарматска теория за името като Danu apara - "река на далечната страна".
Персийското присъствие в земите на Сарматия е засвителствано още от походите на Кир Велики, Дарий, Ксеркс. Следователно една изцяло персийска етимология не би била чужда предвид на множеството персийски домогвания и завоевателна политика спрямо Сарматия. Името Δαναπρις няма аналог в гръцкия език, което е сигурно доказателство за негови чуждоезичен произход. Предполагаме, че името е с изцяло персийски произход и само е транслитерирано на гръцки с типичното за гърците окончание - is. Изследователите James Mallory и Victor Mair са съвсем близо до същинската реконструкция на името от гледна точка на персийската словесност. Персийското име на Днепър се извежда като Danu bahr. Това название означава река-море в смисъл на голяма река. Думата bahr не следва да се интерпретира с помощта на българската дума бара, която значи малка рекичка. В този случай bahr e в своето първо словесно значение на море, голямо езеро (араб. بحر [baħr] „море“) и в лингвистичните връзки с индоевропейския трябва да се приема и във значението на "преграда, граница". Така името Днепър означава "река като море" или "река-море".
Възможно доказателство за името Danu bahr е самото гръцко древно название с близък корен Boristenes, макар да е напълно ясно, че първия споменал името, Херодот, е вложил в него гръцки смисъл.
По Херодот, горния край на река Дунав от Тимок до извора се наричал Δανουβιος ( Danouvios), а долното течение се наричало Ιστρος (Istros). e опит за гръцка интерпретация на чуждоезичното име. Така възникват по-късните интерпретации на името на реката като римското Danuvia- речен път и Δανουβιος -- речен живот. Автор: Д.Герогиев-Даков
Дебитен отток:
Днепър -1,670 m3/s, и 2,290 km
Днестър - 310 m3/s и 1,362 km
Дунав - 6,500 m3/s и 2,860 km
Волга - 8,060 m3/s и 3,692 km
Най-древните имена на Днестър са Tyras (Τύρας, Strab. ii.) и по-късен период Danastris или Danastus (Amm. Marc. xxxi. 3. § 3; Jornand. Get. 5; Const. Porphyr. de Adm. Imp. 8). Ясно се забелязва, че по-късното име съдържа корена danu-(s) и старото название Τύρας в метатезна форма Τρyς. Дану е водна богиня в индоевропейската религия и древна персийска дума за река. Примери в това отношение са реките Дунав, Днепър, Днестър, Дон, Донецк.
Версията на В.И. Абаев за значението на името Днестър като "голяма река" се приема като съмнителна извеждайки името от осетинското «‘стыр» и древноиранското(ститосарматско) «*stūra» — голям, огромен.
Особено е интересно германското име на Днепър - Agalingus, което всъщност показва реката като утвърдена граница между готи и келти. От древни времена Agalingus отбелязва края на разпространение на келтите по речните равнини и е служела като граница между племената. Местните племена имали мирна или враждебна политика към келтите нашевственици, което определяло и границите на тяхното разселване. Колкото по на изток се разселвали, толкова повече етническите, лингвистични и културни разлики се увеличавали.
Името на река Днепър прави силно впечатление. Етимологията, предложена от Абаев - Dan-Apr (Δαναπρις) «Днепр» — буквално « дълбока река» — от (āpr) "дълбок", също би могла да се окаже съмнителна, особено когато не се има предвид възможните типични синкопи в хидронима. James Mallory и Victor Mair (In: Mallory, J.P. and Victor H. Mair. The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West. London: Thames and Hudson, 2000. p. 106) предлагат една сарматска теория за името като Danu apara - "река на далечната страна".
Персийското присъствие в земите на Сарматия е засвителствано още от походите на Кир Велики, Дарий, Ксеркс. Следователно една изцяло персийска етимология не би била чужда предвид на множеството персийски домогвания и завоевателна политика спрямо Сарматия. Името Δαναπρις няма аналог в гръцкия език, което е сигурно доказателство за негови чуждоезичен произход. Предполагаме, че името е с изцяло персийски произход и само е транслитерирано на гръцки с типичното за гърците окончание - is. Изследователите James Mallory и Victor Mair са съвсем близо до същинската реконструкция на името от гледна точка на персийската словесност. Персийското име на Днепър се извежда като Danu bahr. Това название означава река-море в смисъл на голяма река. Думата bahr не следва да се интерпретира с помощта на българската дума бара, която значи малка рекичка. В този случай bahr e в своето първо словесно значение на море, голямо езеро (араб. بحر [baħr] „море“) и в лингвистичните връзки с индоевропейския трябва да се приема и във значението на "преграда, граница". Така името Днепър означава "река като море" или "река-море".
Възможно доказателство за името Danu bahr е самото гръцко древно название с близък корен Boristenes, макар да е напълно ясно, че първия споменал името, Херодот, е вложил в него гръцки смисъл.
По Херодот, горния край на река Дунав от Тимок до извора се наричал Δανουβιος ( Danouvios), а долното течение се наричало Ιστρος (Istros). e опит за гръцка интерпретация на чуждоезичното име. Така възникват по-късните интерпретации на името на реката като римското Danuvia- речен път и Δανουβιος -- речен живот. Автор: Д.Герогиев-Даков
Дебитен отток:
Днепър -1,670 m3/s, и 2,290 km
Днестър - 310 m3/s и 1,362 km
Дунав - 6,500 m3/s и 2,860 km
Волга - 8,060 m3/s и 3,692 km
Следващ постинг
Предишен постинг
Дану е водна богиня .
Трябва да се добави и другата голяма славянска река Двина, и наред с Дунав, Днепър, Днестър, Дон, Донецк
се установява едно ДН навсякъде,това е корена ДН, Водната Богиня ДаНу. ДъНъ,ДН-ъ.ДН-а. ДъНо (,на български дъно) безДНа , (на български без Дъно) и так дальше.
Мисля.че трябва да се използва и думата Бара при опита за обяснение . някои автори пишат Дунбар,и сега спорят за Днепър ли се пише или за Дунав.
Също и Истрос
Дуная го натричат Истрос след едно място където получава десет реки и става истрос. Като струя.Като Стримон
Или Искър.
и т.н.
Тогава света е бил едно глобално село ,не като днес.
стойностен коментар - Дунбар е ценно допълнение и е относимо към Днепър
българското бара е относимо като хидроним, но е несъотносимо като семантика, тъй като обозначава малки рекички и потоци, а в случая са налице най-големите реки на Европа в нейната първа десятка
цитирайбългарското бара е относимо като хидроним, но е несъотносимо като семантика, тъй като обозначава малки рекички и потоци, а в случая са налице най-големите реки на Европа в нейната първа десятка
И защо пък точно персийско? Дану най-вероятно е общо индоевропейско и в този смисъл може да присъства и в келтския език.В санскрит дану още означава течност,капка,роса
цитирайзащото не мога да си го говоря на изуст каквото ми скимне - защото персийския произход е недвусмислено доказан -
^ Mallory, J.P. and Victor H. Mair. The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West. London: Thames and Hudson, 2000. p. 106
добронамерено изтъквам, че на санскрит rasa е роса
цитирай^ Mallory, J.P. and Victor H. Mair. The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West. London: Thames and Hudson, 2000. p. 106
добронамерено изтъквам, че на санскрит rasa е роса
http://www.yukta.org/srch_skr.php?NumRows=1&ks=58953
цитираймного добро попадение като линк - но сама прецени може ли това прилагателно да е относимо към река
цитирайЕто Ви и едно качествено ново тълкувание на тези имена,уважаеми г-н доцент.
То със сигурност ще се хареса и на руските учени,макар че не всички ще го
приемат безрезервно. Аз претендирам обаче,че то е най-точно от всички-
впрочем преценете сам:
1.Дунав/Дунава/=Тиняв/Течав/,Тинява/Течава,Течака,Потока/.
2.Истър=Бистър/Чистар/,Ищар/СТ=Щ/,т.е.Ичар/Тичар,Течар/,т.е.-Течащият.
3.Днепър=Денпър/прех.ЕН-НЕ/,Депър/без носовката/,Депар/Течар/.
4.Днестър=Днещър/СТ=Щ/,т.е.Днепър=Депър/Депар,Течар/.
Ето Ви унифициран начин за тълкуване на тези имена,чрез който разбираме,че един и същ народ някога е именувал тези реки,но на всяка следваща е давал име,малко по-различно от това на предидущата-за да се разбере,че става дума за друга река. Все пак тези хора са имали нужда така да обозначат своите реки,
че да ги разграничават лесно една от друга. Данните сочат,че този народ дори
да е изчезнал,наследниците му са си живи и здрави и днес.Понеже тъкмо те
са продължили до днес да употребяват тези имена,без да опитат да ги променят.
Сиреч-народът,сложил имената на тези реки,си живее край тях и днес,но се е
променило народностното му име и езикът,с чиято помощ имената е можело лесно да бъдат разтълкувани.
цитирайТо със сигурност ще се хареса и на руските учени,макар че не всички ще го
приемат безрезервно. Аз претендирам обаче,че то е най-точно от всички-
впрочем преценете сам:
1.Дунав/Дунава/=Тиняв/Течав/,Тинява/Течава,Течака,Потока/.
2.Истър=Бистър/Чистар/,Ищар/СТ=Щ/,т.е.Ичар/Тичар,Течар/,т.е.-Течащият.
3.Днепър=Денпър/прех.ЕН-НЕ/,Депър/без носовката/,Депар/Течар/.
4.Днестър=Днещър/СТ=Щ/,т.е.Днепър=Депър/Депар,Течар/.
Ето Ви унифициран начин за тълкуване на тези имена,чрез който разбираме,че един и същ народ някога е именувал тези реки,но на всяка следваща е давал име,малко по-различно от това на предидущата-за да се разбере,че става дума за друга река. Все пак тези хора са имали нужда така да обозначат своите реки,
че да ги разграничават лесно една от друга. Данните сочат,че този народ дори
да е изчезнал,наследниците му са си живи и здрави и днес.Понеже тъкмо те
са продължили до днес да употребяват тези имена,без да опитат да ги променят.
Сиреч-народът,сложил имената на тези реки,си живее край тях и днес,но се е
променило народностното му име и езикът,с чиято помощ имената е можело лесно да бъдат разтълкувани.
Анализът ви е безупречен - не бих могъл да го оспоря
цитирайти няма ли да спреш с този ангелов анализ Щапаров дето си си го изсмучил от ....
цитирайhelibet написа:
ти няма ли да спреш с този ангелов анализ Щапаров дето си си го изсмучил от ....
Това старите не сте били наивници-разбирали сте ги тия работи някога.
Търсене