Гърците често вземат чужди божества, без послe да помнят точния чужд превод на имената, а само тяхното значение на гръцки. Показателен е примерът с Атина, за чийто епитет Палас, за който ни свидетелства Омир, дават мнения Платон и Аполодор.
В един от своите диалози, този на Cratylus, Платон извежда епитета Паллас от "pallein" - "размахваща (копие, щит)". Аполодор извежда думата от pallax "девойка". 
И двете тези следва да бъдат отхвърлени особено когато съществува гръцкия глагол - βάλλω - хвърлям, мятам, който във второто си от всички 28 значения означава "мятам копие". Но и този точен аналог не разкрива точното значение на теонима-епитет.
Неелинската дума βαλλός, βαλλας - воин, ясно очертава произхода на теонима Pallas. Факт е че дори Троя - един типично негръцки град притежава Паладиум - образа на Атина далеч преди още елините да колонизират Егея и още нестъпили със своите аргонавти в Пропонтида и Понт. В древността най-често царете придобивали властта си от редиците на армията чрез своите воински заслуги  - Децебал "десетия воин".
Така Атина Палас се превежда като Атина войнствената.

Тук е мястото да се хвърли поглед и върху именния произход на пеласгите. Етнонимът Pellasgoi. Могат да се посочат поне три сравнително равностойни тези: 1.От беласги, почти идентичен на белуги,  в смисъл на бели хора. 2. От местни бойци - ballosgoi. 3. Последната теза най-пълно обяснява етнонима и дори го свързва с една древна притча, според която телата на хората били направени от кал и се превръщали в кал. Така името pellasgoi е съставено πηλός -глина и goi- потомци на земята (на Гея).


Парките - богините на съдбата, съответстващи на гръцките мойри, могат да намерят своя аналогов прототип в PAIRIKĀ -” клас женски демонични същества в Авеста, често превеждани  като "магьосници, вещици, или чародейка", но също и като феи, нимфи.

МААТ = Ма А Д = 12 84 кв.км = 4 . 321 кв.км = 4 дяла . 321 кв.км - това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 190 080 жители - вижте постингите ми.