Одрисите били тракийско племе, за което също е характерен култа към безсмъртието (често почитан с характерен церемониал)- жертвоприношения на животни, на хора, строеж на храмове, сватбени обреди. Близостта до фригите е факт, който ни задължава да приемем Великата богина -майка като върховно одриско божество, за разлика от дакийските траки с върховен бог Залмоксис и за разлика от бесите и едоните, за които върховен бог е Сабазий - хипостаза на Дионис.

Царят-жрец влизал в ролята на жрец-съпруг, достигайки свещен брак с върховното божество - богинята-майка, символ на плодородието, на живата природа и безсмъртието.
Така още приживе царят постигал своето безсмъртие чрез свещен брак с богинята -майка - символ на плодородието и безсмъртие. 
Във владетелската парадинастична система на одрисите най-често срещаното име е Котис, което в резултат на свещенния брак с Котито, можем семантично да четем като съпруг на Котито. И тракийското име Котис, и името на тракийската богиня Котито, произлизат от старогръцката форма χθών „земя“, тъй като основно олицетворение на богинята майка е с живата природа и със земята. Известен е фонетичния преход к-х. Като хтонично божество самото име на Котито произлиза от от предгръко-пелазгийския корен "кото(н)" с допълнително значение "ниско, в земята, земя".
Бракът на царя-жрец с Великата богиня-майка всъщност обяснява една важна и съществена част от мистериалния курт на Котито, почитан в специално отбелязвани празненства, наречени котитии.