Липсата на военни действия на територията на Тракия при похода на Дарий срещу скитите е ярък пример за политическото и договорно анексиране на тракийските земи и превръщането им сатрапия. Едва след края на персийската сатрапията e възможен възхода на Одриското царство. Нещо повече, персийската сатрапия е необходимо и задължително условие за възхода на държавата на одрисите. Естествено се появява въпросът защо? На първо място персите демострирали огромната си бойна сила пред траките и ги накарали да проумеят ролята на единството. Без съмнение свободното предвижване на персийски войски през траките и по-широките права, които траките могли да получат и да бъдат свободни граждани след въвеждането на персийска демокрация в елинските полиси, могло да се осъществи с наченките на добър синхрон между местното и сатрапно управление. Персите се борели срещу интересите на гърците и протектирали техните противници, както подобав на интересите на всяка една здрава политика.
Едва с политическите промени, които донесла сатрапията, Тракия след оттеглянето на персите могла да се обедини чрез съюза на одрисите и съседните траки, с цел да с противопостави на интереси, чужди на местната власт.
Както свидетелства Тукидит и Херодот, Терес създал държава, но голяма част от траките останали непокорени и били свободни. Оттук следва, че договореностите на персите съвсм не обхванали всички тракийски племена, само западното егейско и северното понтийско крайбрежие.
Парадинастичната политическа структура не е позволила реализирането на договорни отношения, което е позволило анексирането на територията със запазването на автономност на местното управление. Тази задача свършили пратениците на Мегабаз, на комуто било наредено от самия Дарий да завладее Тракия. Тракия била средище, без което не би могла да бъде успешна военната кампания срещу скитите, а армията от 100 000 души имала нужда от солиден обоз. От времето на Троя похода на Дарий срещу скитите е първата масивна военна кампания в тракийските земи.
Могилите от камъни, която персийските войници издигнали според разказа на Херодот, е очевидно древна източна мъдрост на източната цивилизация, която напълно подхожда на причката на хан Кубрат, която той разказал на синовете си. 
Експанзията на елините по бреговете на Персия и тяхната "нечистоплътна" политика, както и контрола върху Хелеспонта и Йония, били политическите причини за гръко-персийските войни. Персия била заинтересована да изгради политически съюзи и противници срещу елините. Походът срещу скитите е политико-икономически, тъй като Скития бил най-големия износител на зърно за Атина и Спарта. Това е една конкретна и съвсем реална причина за похода на Дарий срещу скитските народи. 
До този момент нито един древен и съвременен източник не привеждат доказателства за съществуването на подобна политическа форма на управление при траките. Тук ще бъдат формулирани точно тези доказателства, за които Херодот и Тукидит не са били заинтересовани да разкажат, тъй като техен таргет е предимно разказването на елинската история, а съседно-племенната история  е вмъкната само ако касае елинската.
Следователно който и от съвременните историци да се базира върху изграждането на една обективна история само върху елински източници, рискува да лъже толкова много, колкото Херодот и Тукидит заедно не са могли да сторят, при най-голямо желание от тяхна страна.
Напълно идентичните тракийски общности в Мала Азия са със статута на малоазийски сатрапии и реално са част от Персийската държава. Тук става дума за фригийци, лидийци, ликийци, троадци, мизийци, битинци и други. Политиката на Дарий е представена на траките от пълководеца и дипломата Мегабаз като насочена срещу враговете на траките. Военен конфликт срещу племената в Тракия, би значело братоубийствен конфликт и бунтове в самата Персия, тъй като персите и траките са близки народи, а в армията на персите влизали и части от траките в Мала Азия. 
След оформянето на Одриската държава траките били разкъсвани в политически план от две политически алтернативи - дали да водят самостоятелна местна или проелинска политика. Тези изкушения щели да тласнат държавата към една реална катастрофа и закономерна слабост.
На второ място е именната традиция на тракиските парадинасти, някои от които с частично персийска етимология, което показва едноименното политическо влияние. Тази етимология е в пълен унисон с отказа на елините да наричат тракийските владетели или водачи с типичното за тях име базилеус, което е израз на друг и коренно различен политически ред. Незасегнат от влиянието на персите името на Терес остава освободено от персийското политическо влияние. Но какво се случва след това. За да се откъсне от Персия и стане независим владетел, Терес очевидно приел помощта на атиняните, а те не се забавили да обвържат договореностите си с него, оженвайки го за елинска аристократка, което обяснява проелинските имена на двамата му сина - Ситалцес - производно от израза "ситос алцес(охранен и силен)" като израз на неговата продоволствена данъчна политика - ситодокия и Спарадокос - "властващ с копие(водач с копие)". Едва сина на Ситалк от елинска абдерянка ще има интересното име Садокос - то е израз на две противоположни тенденции -- проелинска и проперсийска. Така кратко управлявалият Садокос, се счита, че има име съставено от две части - Саддокос -  докос е гръцкото име за водач, владетел, управник, а Сад - е тракийската форма на титлата сатрап. Maesades е друг владетел от 415 г. пр.н.е. Името му се възприема като свързано с персийска етимология - сад, производна на титлата сатрап. Същото се отнася и за съставните Берисад, чийто ортоним е изведим от тракийското царско име Парис и съкращението на титлата сатрап - сад и за парадинаста THIRISADES в периода 359-356 преди Христа, чийто ортоним е изводим от коренообразуващото Терес и сад.
По този повод следва да се изясни, че думата за дългото македонско копие -сарисса, е негръцки и немакедонски произход, а носи своите корени от Персия. Близък хидроним е този на река Σάρος , която тече в Кападокия и Киликия.

515 година преди Христа - старт на кампанията на Мегабаз срещу траките
479 година преди Христа - окончателен разгром на Ксеркс в гръко-персийските войни

Автор: Д.Георгиев-Даков

Логиката на г-н Аполон е перфектна и съм съгласен почти навсякъде с нея.И наистина,една от ранните обединени държави на Трако-Българите е тази на Одрисите.Не че преди нея не е имало Тракийски държави-имало е,но те са били предимно с малък/едноплеменен,регионален/обхват и с локално значение.А анализът на цитираното долу име дава интересен резултат:
Тирисад=Бирисад/Берисад/,Борисав/Борислав/:архаична форма на древно Българско име.Тълкуванието се потвърждава и от анализа на близките до това име Тракийски имена,а именно:
1.Парис=Борис/Белис,Белич-син на Слънчевия бог/.
2.Терес=Телес /Телец,име на Бълг.снез от VIII в./, Талес /Велес,Торес,Парис,
Борис,и т.н./.

:)