Основен търсен конфликт в статията е превода на несъществуващата в гръцкия и латински език дума "саракт". Това е така, тъй като думата има персийски произход. Основен въпрос в търсенията за думата ще бъде какъв е нейния семантичен товар?
Безспорен е фактът, че надписите от село Хамбарлий  са гранични стели, очертаващи законните граници на владенията на хан Крум. Нужно е да се пренесем във времето на изсичането на граничните стели, а това е времето непросредствено след утвърждаване на най-южните владения на хан Крум, изрично посочени поименно в надписа. В своята хронология от 22 юни 813 г. битката при Версиникия озаконява с победата на хан Крум всички предишни завоевания от предната 812. Ханът  упоменава поименно границите на своите нови владения в надпис номер 47. 
В исторически аспект няма никакво съмнение, че надписите са издялани след поражението на византийците., но все още не сме дали отговор кое конкретно поражение. Бешевлиев локализира Версиникия в землището на днешното село Маламирово въз основа на сведенията за наличието на стари постройки и основите на три църкви в близост до това село. Хан Крум по собствена воля изсича надписите за да определи окончателно своите нови владения.  Обезвредил остатъците от криещата се византийска войска при Версиникия, в същата година се насочва към Константинопол, планирайки неговата обсада. Неочакваната смърт на хана слага край тази обсада.
Версиникия или Берое са изходната географска точка от която хана изгражда своята анотация за владенията си? Разбира, както ясно е казано в текста от надписа, това  не е нито Берое, нито Версиникия. Още един факт прозира  от това описание. Ханът неслучайно споменава Берое - града е средищен център на областта Загоре дарена на Тервел - тук вероятно е прекарал зимата на 812-813, за да организира управлението на новите владения, но споменаването е заради новата администрация, която областта, в качеството си на нова територия, притежавала. Хана споменава Дултроини като управител на Берое, а както закона повелява ичиргу боила управлявал всички северни територии вместо царя, в качеството си на пълноправен заместник на хана, поел държавните отговорности по време на война. Това всичко се намирало от дясната страна на хана.
Можем да се учудим на географските познания на хана. От коя географска позиция ни свидетелства той в надписа?
Кое може да е определило отправната точка за описанието на Крумовите владения?
От завладените Месемврия, Анхиало, Созопол, Ранули и Дебелт, единствено Месеврия е превъзхождащ всички останали градове по значимост за империята на Византия. Може без преувеличение да се твърди, че Месемврия е втори по значимост град след Константинопол. Само ако хана се намира в Месемврия, за да опише своите владения, Анхиало, Дебелт, Созопол и Ранули биха стояли от лявата страна на хана. В Месемврия хан Крум е описал новите си владения, а а надписите са поставени при Версиникия в последствие след спечелената битка. Израз на царско достойнство е далият значителен отпор втори град в империята на Византия да бъде изходен пункт за описанието на царството на Крум.
Идва се до втория най-важен пукт в този постинг. Какво означава никому неизвестната дума "саракт"? Бешевлиев я превежда първоначално като държава, но после я заменя окончателно с означение на войска. 
Множество презхоложения съществуват за значението на думата  саракт - държава, войска, граница, земя и други. Употребеното значение от Бешевлиев за войска противоречи на контекста на надписа, тъй като ясно се разбира, че войската не е ориентир за описанието на владенията и поиименното споменаване на конкретните български управители на области.
Точният семантичен товар на думата саракт е "царство" и има персийски произход. Дори евреите за заимствали персийски думи и личното име Сара е персийската дума за царица, принцеса. Тази реконструкция на думата е съотносима с други предишни мои лингвистични реконструкции относно произхода на титлата цар - (http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/05/01/proizhod-na-titlite-quot-car-quot-i-quot-kesar-quot.537477). Едно допълнение за персийска дума със сходен корен прави Демокрит, в чийто съчинения се споменава еднократно думата σάραπις - бяла персийска дреха с пурпурни краища. Бялата дреха в античността е израз на особен статут - религиозни, аристократични и царски особи са носели бели дрехи като израз на високо социално положение.
В окончателния превод на "саракт" като войска семантичният товар е изначално несъответен, а превода като държава е приблизителен, а не точен превод на думата. Не може да се приеме и превод със значение "земя", тъй като отново това е приблизителен и синонимен превод. Преводът в смисъл на "граница" е неревелентен към контекста на инскрипцията.  Напомня се, че Петър Добрев в книгата си "Балхара край Памир. Поглед към българската прародина"(стр.168) интерпретира "саракт" като гранична област. Уточнявайки описанието на владенията си, хан Крум разделя владенията си според политическата ситуация на стари и нови, възприемайки условно царството си от своята лява (нови владения) и дясна страна и спямо своята конкретна географска позиция, която изяснихме.
Допълнителен нюанс придобива думата от индийското бойно изкуство "Sarit Sarak" в щата Манипур за защита от въоръжени и невъоръжени противници. В този смисъл сарактът е защитавана, отбранявана територия - царство. Гръцката инскрипция ни дава пълно основание да подозираме сложния произход на думата от sara и χθών - земя, почва, което в най-точен превод бихме превели като "царско владение", "царска земя".


Автор: Д.Георгиев-Даков


Цитат на Хамбарлийският надпис, подложен на анализ:
Apo Berohn ke

D........ODUKATUS D-

oultrouhnous essthn

protos o toukos o h[z-]

ourgou boulha d[ha]

to dexhon me[ros k-]

e o Bardanis ke o H-

anhs u strathgu up[o-]

katou autou ke dh[a

t]o arhsteron mer[o-]

s tou saraktou mou

thn Avgialon, thn

Debelton, thn Soz-

opolhn, thn Ranoulin esthn kefalh o H-

ratahs o bohla kauc-

anos ke o Kordulhs ke

o Grhgoras upokato

tou strathgu.

 

ПРЕВОД на проф. Веселин Бешевлиев: От Бероя...Дултроини е пръв Тук ичиргу боилът за дясната страна, а стратезите Янис и Вардан нему подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боила капханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.
Битката при Версиникия

Заключение: Както виждаме историята на България разполага с толкова значими извори и свидетелства, че те обогатяват и цялостната общочовешка история. С надпис номер 47 от хамбарлийските надписи е дадено ясно и точно описание на българските владения по южната граница като израз на конфликтни интереси между Византия и България.
Като исторически свидетелства хамбарлийските надписи свидетелстват първото и най-дълбоко навлизане на българите във вътрешността на Византия като резултат на военни победи. Превзети са цял ред византийски крепости, непревзети до този момент от римско време, което косва престола на император Михаил I Рангаве. В тях за управител хан Крум назначава боил кавхан Иратаис - главен кавхан.

Р.S.
Има личен напредък КГб - само не мога да разбера имате някакви ментални трудности с осмислянето на превода ли? Защото Бешевлиев ясно е казал и сега ще почнем да сричаме дума по дума.

 ПРЕВОД на проф. Веселин Бешевлиев:  От Бероя...Дултроини е пръв. Тук ичиргу боилът за дясната страна, а стратезите Янис и Вардан нему подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боила капханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.
 Не става ли кристално ясно, че ханът описва в цялост своите владения с акцент върху южните граници, които са обект на конфликтни интереси с Византия, като с надписа той ги препотвърждава като сигурни свои владения . Тук в конкретните владения сметнахме за Месемврия - изходна точка на временната географска позиция от която той разглежда ханството (царството си).
Ако малко обърнете внимание на елементарната историческа фактология, ще стане ясно, че билото на Хемус е граница между България и Византия по времето на Аспарух, Тервел и т.нат. Ясно е казано, че дясното царство, заедно с присъединената Авария се командват от вътрешния министър - ичиргу боилът, наред със стратезите Янис и Вардан. Кое не му е ясно на текста, като всичко се разбира дословно.
Превземайки първо Анхиало, Созопол и Ранули, а накрая и най-силно укрепения морски град на Византия в Тракия - Месембрия, ханът се чувства длъжен съобразно сегашната ситуация на разпростиране на новите му владения на юг, условно да раздели своя саракт(цасртво) на две спрямо Хемус.
Защо започва с Бероя и я счита към дясната си страна, въпреки нейното южно положение - разбира се, защото тя е на подчинение на ичиргу боила. Новите владения са на подчинение на Иратаис с подвластните му Кордил и Григорас.
Както и да се завърти хана, в която и изходна позиция да гледа своите владения и царство няма как Анхиало, Дебелт, Созопол и Ранули да се намират от ляво на владетеля, освен ако той не се намира в Месемврия.
Просто, лесно и пределно елементарно.

Според мен тълкуванието на Аполон е принципно вярно,понеже:
Саракт=Валаст/Власт/,Валащ/Валад,Влад,Владение/,Сарищ/Сарич,Царич,Царев,
Царът,и т.н./.

Тенкс Щапаров за подкрепата

интересно защо си пренебрегнал и не си изтълкувал Иратаис - сили ли не ти достигнаха?

Иратаис може да се тълкува с помощта на "Именното"семант.гнездо по следните различни начини:
Иратаис=Илатасис/прех.Р-Л и възст.на изг.съгласна м/у 2 гласни/=Валадасис/възст.на първата съгласна/, Валадисав/Валадислав,Владислав/,но също и като
Валадович,Дарагович,Дараганис/Драганич/,Брагаис/Благаис,Благоич/,Каратаис
/Каратанас/,Караманич/Калиманич,Соломонич,Шаламанич и т.н./ -възможните варианти са много и за установяване на по-точни паралели са необходими
повече съпоставки,или преосмисляне на четенето на името в гръцката му транскрипция,която може сериозно да е изкривила истинското му звучене.

точно така - имал си обратна връзка значи - трудно се намираш а и няма как иска да ти даде домашно човек

Две са имагинерните точки от които Крум може да използва като изходна точка за описанието на своето владение: 1. Плиска или 2. Месемврия.
Аз лично смятам, че става дума за Месемврия - втория след Константинопол по престиж и значимост град във Византия, считана от византийците за непревземаема крепост.