Постинг
05.10.2010 22:00 -
Загадката Белащица
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2143 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2010 15:46
Прочетен: 2143 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 06.10.2010 15:46
Според преданието Никифор Скифи заселил Самуилови войници в селището.
През 1018 г. пълководецът Никифор Скифи е назначен от византийския император за управител на тогавашната Филипополска област. Той поискал от императора Василий ІІ да му изпрати Самуиловите войници, пленени при Беласица и молбата му била удовлетворена. Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650 г.) на юг от селото (сега се нарича Белащица), останки от която има близо до хилядолетен чинар. През 1020 г. на 1000 м. на юг от своя дворец Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на св. Георги Победоносец.
Дали името на селището Белащица произлиза от доведените от Беласица български бойци или е резултат на друга характерна особеност на селището, възникнало най рано през XI век? На този въпрос отговаря старото турско название на селото, засвидетелствано в турски регистър на данъка авариз от 1695 като Blasnic.
Първото, което прави впечатление от записа е, че името не е тюркоезично, нито гръкоезично, макар неговите жители да са причислени към гръцката православна църква (за разлика от името на съседното село Брани поле със старото име Ахлан и означава "ясно поле", макар то да се състои от 35 християнски къщи-домакинства - от тях 22 къщи и 13 чифлика).
Въпреки ясно българския характер на името Blasnic, то може да отвежда в различни посоки на тълкувание като например "беласник" - белязан. И макар ослепени войници на цар Самуил в битката при Беласица да се установяват в селото и това да се отразило на името, истинския произход е интерпониран и върху друг признак на сеелището. Над селото се намират бели варовикови скали, спускащите от двете страни на Белащенска река - там е разположена и днес кариера за висококачествени строителни материали. Белите варовикови скали повлиявайки значително съседния селищен ландшафт са дали отражение върху името на селото.
В Западни гранични планини – Осогово, Влахина, Малешевска и Огражден, се намират 99 % от горите на източен платан в България.
В с. Белащица, расте най-дебелото дърво в България – чинар, с обиколка на ствола 15 метра.
Турски тефтер за данък авариз - 1695 в който се споменава името на село Беласица като Blasnic
През 1018 г. пълководецът Никифор Скифи е назначен от византийския император за управител на тогавашната Филипополска област. Той поискал от императора Василий ІІ да му изпрати Самуиловите войници, пленени при Беласица и молбата му била удовлетворена. Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650 г.) на юг от селото (сега се нарича Белащица), останки от която има близо до хилядолетен чинар. През 1020 г. на 1000 м. на юг от своя дворец Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на св. Георги Победоносец.
Дали името на селището Белащица произлиза от доведените от Беласица български бойци или е резултат на друга характерна особеност на селището, възникнало най рано през XI век? На този въпрос отговаря старото турско название на селото, засвидетелствано в турски регистър на данъка авариз от 1695 като Blasnic.
Първото, което прави впечатление от записа е, че името не е тюркоезично, нито гръкоезично, макар неговите жители да са причислени към гръцката православна църква (за разлика от името на съседното село Брани поле със старото име Ахлан и означава "ясно поле", макар то да се състои от 35 християнски къщи-домакинства - от тях 22 къщи и 13 чифлика).
Въпреки ясно българския характер на името Blasnic, то може да отвежда в различни посоки на тълкувание като например "беласник" - белязан. И макар ослепени войници на цар Самуил в битката при Беласица да се установяват в селото и това да се отразило на името, истинския произход е интерпониран и върху друг признак на сеелището. Над селото се намират бели варовикови скали, спускащите от двете страни на Белащенска река - там е разположена и днес кариера за висококачествени строителни материали. Белите варовикови скали повлиявайки значително съседния селищен ландшафт са дали отражение върху името на селото.
В Западни гранични планини – Осогово, Влахина, Малешевска и Огражден, се намират 99 % от горите на източен платан в България.
В с. Белащица, расте най-дебелото дърво в България – чинар, с обиколка на ствола 15 метра.
Турски тефтер за данък авариз - 1695 в който се споменава името на село Беласица като Blasnic
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене