Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2010 14:21 - Нова хипотеза за произхода на името на град Русе
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 7688 Коментари: 5 Гласове:
91

Последна промяна: 14.04.2011 12:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Новата теория на съвременото име на град Русе обосновава името с второто име на най-ранното римско селище, построено с функциите на пристанище Sexaginta Prista, което е построено през 69-70 година от новата ера във връзка с фортификацията на Дунавския лимес. По-късно втората част на името станало самостоятелно име на града - Pristis. Това се наложило, заради тормавото и дълго име на града, което било трудно за произнасяне в ежедневната употреба. Очевидно името Sexaginta Prista в началото се е ползвало с официален статут, а по-късно е напълно заменено от съкратеното название Pristis, като с това наименование града фигурира в Tabula Peutingeriana. В своето произведение "География"  Claudius Ptolemeus споменава града с името Сексантапристис (Sexantapristis). Градът е окончателно опустошен през края на 6 и началото на 7 век от готи, хуни, авари и славяни.
Днес се знае точният произход на името Пристис. То произлиза от синонимните думи pistrix, pistris, pristis, което на латински е неголям бързоходен плавателен съд, използван приемуществено за военни цели. Смята се, че римското име е директна основа за възникването на съвременното име на град Русе със синкопиране на звук "п". За това говорят и някои от по-късните сревновековни имена като Рисо, Русо, както и името на града по време на Турското робство -  Русчук. През Средновековието на един по-късен етап към името Рисо се наслагват събитията от присъствието на княз Светослав в района и окупираните от него дунавски крепости като Дръстър, Роси и ред други крепости, допълнително към името се наслагва влиянието на Киевска Рус и се извършва преход от имената Роси-Русе.
Върху тенденцията за запазване на римското име Пристис, от което е производно Роси се наслагват вторични сематични товари от историческите влияния на Киевска Рус.
Името на град Русе е подвластно на тенденцията и при град Дръстър, в която прабългарите запазват римските имена като израз на историческата приемственост. В подкрепа на това твърдение могат да бъдат използвани турските имена на града, които удивително точно въпреки езиковите разлики са съхранили фонетичните особености на името и неговата генетична връзка с първоначалното латинско име Пристис.  В това отношение могат да се изброят турските именни варианти на града като Урусчук от 1639 г., Русджук 1668 година и Оросчик от 1697 година, които разкриват видоизменените корени рост* и руст* на латинското име Приста, които произлизат от времевата мутация на първоначалния корен рист*. Важни исходни изводи на горните обяснения носят сведенията за името при Петър Богдан от 1640 г. - Рухцик. Този вариант на името е сходен със засвидетелстваните имена на селището от италианския граф Л. Ферденандо Марсили от 17 век като Rostzig и Rosczig, в едно от които ясно се забелязва корена рост*. 
С тази статия се изразява ясната лингвистична и историческа увереност, че съвременното име на град Русе е точен еквивалент на най-древното римско име на града и е ярък пример за историческа приемственост, ненарушена през вековната история на града.  Тази статия не опира на звуконаподобителни теории и народни етимологии. Тя е опит да се проследи с лингвистичен прийом закономерния произход на името. За разлика от всички останали хипотези за името на града, които визират разнородни влияния, тук се изгражда една строго римска теория за произхода на града. Така например коренът за река -роос присъства в името Русе, но това конкретно не е истинското значение на името, тъй като този корен се съдържа в думата за речен кораб - пристис, но това не е обяснение за произхода на градското име. Автор - Д. В. Георгиев- Даков
image
image

В средата на 15 век крепостите Русе и Гюргево са превзети от влашкия войвода Влад ІІІ, който побива на кол (нацепва) около 6000 от неприятелските войни. За това си деяние в Русе, войводата придобива названието Цепеш. Влад ІІІ Цепеш е историческият прототип на медийният образ граф Дракула – освободител на Русе, който след пребиваването си тук добива световна слава.

Стари теории:
първо един линк - http://samoistina.com/2/rusgenocid.htm
  Произход на името на град Русе

Възникването на името на конкретен град се обвързва с усвояването на пространството в регионален план. Селищната система на етноса изгражда основата на неговото землище. В това землище градовете са онези трайни точки на "общуване с бога", които са и средища на етнокултурни региони, и кръстопътища на икономическа, демографска и друга информация. Тук ще посочим известните ни четири най-ранни във времето исторически извора, които фиксират имената на топоса:

  • в итинерарий (пътеводител), съставен между 1380 и 1388 се споменават “Роси и Йорго”

  • в грамота на влашкия войвода Мирчо Стари от 11.05.1409 г. Русе е назован “Гюрговя градя”

  • в османски регистър на Никополския санджак от 1479/80 г. се споменава “Йоргьоги, на отсамния бряг, известен с наименованието Русе”

  • като “Гюргево и Русе” е споменат градът в мирния договор между унгарския крал Владислав II и турския султан Баязид II, от 20.08.1503 г.

Най-старата теза за произхода на названието на града е представена от Г.С. Раковски. През 1860 г. той публикува във в-к Дунавски лебед материал за Индже войвода, където е вмъкнато предание, в което се разказва за “Русинград”, именуван така по името на “баба Руса кръчмарица, коя се е най-напред тамо установила, а по турски Рухчук.”

Един от първите изследователи, които повдигат въпроса за произхода на името на град Русе е Марин Дринов. Когато говори за войната на България с княз Светослав, Дринов споменава за превзетия град Преславец на Дунава - "този градец, види се, намирал се е на мястото на сегашния Русе (Русчук), който спроти мнението на някои изследователи, от Светославовите Руси трябва да е получил сегашното си име". По-късно, в "Южные славяне и Византия в Х веке" Дринов уточнява, че Преславец не се локализира с развалините при "нынешнего Рущука", но не се разграничава от тезата за произхода на названието му. Ст. Младенов извежда етимологията на името от *ru – "река, поток" или от старобългарското "роусъ", общослав., от индоевропейското *roudh-so-s –"червен", “рус”, “риж” - синоним на “червен” и гр.Червен. Според П. Мутафчиев Русе е основан от руски колонисти, от които получил името си, но през 11-12 век, когато се е появил и Червен. Същият произход имал и Гюргево. Така се наричал важен център в областта Поросе, погранична земя на Киевска Рус през 11-12 век. Според археологическите сондажи Гюргево е изграден през 14 век.

Й. Андреев изказва предположение, че името “Гюргев град” е възникнало във връзка с цар Георги Тертер и неговото пребиваване в Русенско - родовите му имения в Червен, и евентуалния му гроб в един от Ивановските скални манастири. Тъй като хипотезата е изградена върху убеждението за присъствието на “Цар Герги” в надписа на Иво Граматик при с.Иваново, Русенско, наличието на разночетения на надписа отхвърля категоричността на тази теза и прави неприемливо локализирането на родовите имения на Тертер в Русенско, а от това следва, че няма основания за връзка между името на царя и “Гюргев град”. В своето изследване върху названията на селищата в Русенско Н. Ковачев и Л. Ковачева подкрепят мнението на Ст. Младенов за произхода на името на града и за пръв път се връщат към тезата на Раковски, макар да я отхвърлят като изградена върху “народна етимология”. Те не се ангажират да посочат правдоподобна етимология "поради надостатъчните археологически проучвания на Русе и Червен". Авторите предполагат чисто хипотетично съществуването на "латино-романо-гръцко название от типа Russocastrom" , от което било калкирано названието Чръвенъ градъ. В последно време се появи още една хипотеза за номинацията на града, която визира тракийски произход. На базата на предположиение Зл. Здравкова локализира гетската стратегия Рюсике в Русенско, по течението на р. Янтра, около гр. Бяла и гр. Борово и по модела за назоваване на други стратегии (беси - Бесике) предполага наличието на етноним "рюси", който се открива по-късно и в името селището “Рюсико, Русе".

Актът на именуване е специфична дейност и по принцип възхожда към сакралната сфера; ако дадена номинация не е дело на демиурга, то поне е съобразена със съществуващата религиозна система, формираща представата за пространството, населявано от реални и въображаеми същества. За да намерим мястото на разглеждания от нас обект, ще трябва да го поставим в широкия контекст на българските фолклорно-митологични представи и обвързаните с тях институции от времето на Първото българско царство.

През своето съществуване селището с название “Русе” е българско по характер и функции - тъкмо затова търсим основанията за именуването му в българската ономастична традиция. В битието си на български град, Русе има две названия, бележещи етапи от неговото съществуване - тези названия са “Русе” и “Гюргево”.

Името Русе е обвързано с традиционните празници през Русалската неделя, обреда Русалии и с дохристиянски култови практики. След приемането на християнството, денят на Света Троица става граничен за този празник, което е вероятната причина за появата на точно този патрон - Св. Троица, за едната от двете най-стари църкви в Русе.

В българската митология съществува персонажът “Руса мома”, който е обвързан с обредите и изпитанията, след които подрастващите младежи - воини преминават в групата на полово зрелите мъже и добиват право да се женят. По силата на фолклорната логика градежът на Руса е знаково равен на Русин град, а това название може да се разчете в друго време и друг контекст (при избледняване на паметта за посветителните обреди) не като “градеж”, а като “селище, град”. Предположението за произхода на названието РУСЕ от името на фолклорния персонаж “Руса” (баба Руса, според легенда, записана от Г. Ст. Раковски), намира подкрепа в известното предание за произхода на названието на град Видин, в основата на което стои персонажът Баба Вида. Вида също е добре известен фолклорен образ, най-често е мома или самодива, познатостта й във фолклора, подобно на Руса мома, е общобългарско, присъства в обредни песни.

Със сигурност се знае, че покровител на младежките войнски формирования след приемане на християнството от българите, е Свети Георги. Това качество на светеца – да покровителства младежите – воини, е причината за подмяната на предишния (дохристиянски) местен закрилник Руса мома със Свети Георги. Тази логика изглежда странна днес, но преди 11 столетия тя подчинява реалностите на ІХ-ти век и именува селището с патрон Св. Георги – Гюргевград.

Едната от двете най-стари църкви в Русе е на името на Свети Георги. Когато през ХІV-ти век се изгражда предмостие (укрепление, а не селище) на левия бряг на река Дунав, новата крепост от укрепителната система на града също е с покровител Св. Георги и носи името Гюргевград. Името Гюргевград е запазено в песенния фолклор на Североизточна България. В историческите извори се срещат различни варианти на името – Гюргевград, Йергьоги, Йоргово. Официалното и фолклорното название на селището не се изключват взаимно, защото се подчиняват на културните особености на българското общество, които съдържат свои официални (“високи”) и фолклорни (“ниски”) проявления. Първите кореспондират с държавната идеология, а вторите - с утвърдените фолклорно-митологични представи, с картината за свят у българите. Съществена специфика в названията “Русе” и “Гюргево” е техният характер на топоконфесионими – названия, които съхраняват памет за религиозната история на общността. Двете най-стари църкви в града - “Свети Георги” и “Света Троица” косвено свидетелстват за промяната на вярата (от езичество в християнство) и настъпилата в резултат на това промяна в името и патрона на града. Така първото от названията на града (Русин град, Русе) бележи времето на старобългарското езичество, а второто (Гюргев град, Гюргево) - християнското присъствие, заменило функционално един персонаж - покровител с друг.

При загубата на собствена държавност и с появата на втора крепост (на левия бряг на реката) постепенното се преодолява и двойствеността в назоваването на града. Към средата на 15 век с РУСЕ вече се означава само поселението на десния бряг на река Дунав, а с ГЮРГЕВО – това на левия бряг. Оттогава започва и самостоятелното развитие на тези два града.

ст.н.с.д-р Николай Ненов

 

П

 

ПРОИЗХОДЪТ НА ИМЕТО РУСЕ (РУСЧУК)?

 

В съвременната историография Кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на Хуните, сключил договор с Византия и е назоваван под името РOAC. Той е роден по време на похода на баща му Кан Алп-Бий срещу Император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа /росомони/. По негово време, третият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им Кан Болюмар. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име /сегашният град Русе/.

БОНО ШКОДРОВ


imageПРОИЗХОДЪТ НА ИМЕТО РУСЕ (РУСЧУК)?

 

В съвременната историография Кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на Хуните, сключил договор с Византия и е назоваван под името РOAC. Той е роден по време на похода на баща му Кан Алп-Бий срещу Император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа /росомони/. По негово време, третият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им Кан Болюмар. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име /сегашният град Русе/.

БОНО ШКОДРОВ






Тагове:   град,   нова,   хипотеза,


Гласувай:
91



1. анонимен - Страхотна статия!
30.07.2010 22:40
Това определено е най-сериозното и удачно изследване на етимологията на Русе!
цитирай
2. apollon - Благодаря - жалко, че нямам честа да ...
30.07.2010 22:41
Благодаря - жалко, че нямам честа да знам кой ме хвали
цитирай
3. apollon - Поне едно е ясно - че си от Русе
23.01.2011 00:09

Поне едно е ясно - че си от Русе
цитирай
4. apollon - Други мнения http://www. mus...
26.06.2011 18:54
Други мнения
http://www.museumruse.com/rusehistory/rusename_bg.html
цитирай
5. apollon - SEXAGINTA PRISTA or Sexanta Pri...
17.03.2013 18:55
SEXAGINTA PRISTA or Sexanta Prista, or Prista (Ruse) Bulgaria. Lower Moesia.
On the right bank of the Danube, a camp and station of the Danube fleet under the emperor Vespasian (69-79). In 100 Roman citizens and veterans settled in here. At the beginning of the 2d c. it is described as a polis (Ptol. 3.10.10). It was the station of Cohors II Flavia Brittonum equitata and Cohors II Mattiacorum. In the 4th and 5th c. it was the station of the cuneus equitum armigerorum and of Cohors V pedatura inferior of Legio I Italica (Not. dig. or. 40.14.32). It was a rest stop on the Via Danubiana (Tab. Peut.; It. Ant. 222.3). Fortifications were built in the reign of Diocletian. It became the seat of a bishop in the 4th and 5th c. (Socr. Hist. eccl. 7.36). The city was destroyed by the Avars and Slavs after 596.

No excavations have been undertaken since the modern city of Ruse lies on the site. In the course of construction activities inscriptions, milestones, coins, and pottery have been uncovered. In the surrounding area of the city have been found votive stelai to Mithras and Diana Plestrensis (the cult name derived from the name of the city).

BIBLIOGRAPHY
V. Velkov, “Eine neue Inschrift über Laberius Maximus und ihre Bedeutung für die ältere Geschichte der Provinz Moesia Ingerior,” Epigraphica 27 (1966) 109; J. Kolendo, “Une inscription inconnue de Sexaginta Prista et la fortification du Bas Danube sous la tétrarche,” Eirene 5 (1966) 139-54.

V. VELKOV
The Princeton encyclopedia of classical sites. Stillwell, Richard. MacDonald, William L. McAlister, Marian Holland. Princeton, N.J. Princeton University Press. 1976.

The National Endowment for the Humanities provided support for entering this text.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14464859
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031