Римската крепост Conbustica край село Кладоруб е идентифицирана най-рано от унгарския пътешевственик и археолог Феликс Каниц. С името Conbustica крепостта е представена в Tabula Peutingeriana разположена между Ratiaria и Naissus (Conbustica=Combustica). Римската охрана на Дунавския лимес се осъществяваала в два реда - първи придунавски ред  с повишена бойна готовност и втора линия във вътрешността на Мизия в последователноста Castra Martis - Cobustica - Sostra- Marcianopolis - Abrittus.
Conbustica e построена на естествено защитена земя между две реки, без преди това да е имало селище. Изборът на местност е съобразен с военните изисквания на крепостта. След напускането на войниците от крепостта се развива късноримско селище от градски тип.
Името Conbustica произлиза от comburo, combussi - горя, изгарям. В значението като име на римска крепост се използва преносното значение на глагола comburo  - унищожавам, обричам на гибел. Оттук и типичното военно име на крепостта Combustica -"лагер, крепост на унищожението". Все още не е известно кой легион е резидирал в крепостта като надежда за това крият разкопките на крепостната Principia.
От стратегическа гледна точка планнските възвишения н Стара Планина криели опастност от укриване и реформиране на преминали през Дунав вражески племена. Така крепостите Castra Martis и Combustica отговаряли за защитата на планинските проходи и територии. Автор: Д. Георгиев-Даков
Информация за археологически находки:
http://www.archaeology.archbg.net/projects_conbustica.html



Български новини по български: Боб с римска гарнитура
Изровиха крепостта Конбустика на 18 км от Белоградчик Село вари боб в римски антики Повечето къщи в Кладоруб са зидани с камъни от древни кули
През 1868 г. легендарният пътешественик археолог Феликс Каниц, търсейки стария римски път от Рациария (главния град на крайбрежна Дакия) към Наисус (днешния Ниш), спира в българското село Кладоруб, на 18 км от Белоградчик. Там още стърчали двуметрови стени от антична крепост, ясно се очертавали и останките от кули, обърнати към четирите посоки на света. Каниц пръв допуска, че това е известната му от историята пътна станция на римските легиони Конбустика.
 
Красимира Лука за втора година рови земята край село Кладоруб
Фото Първолета Цветкова В началото на ХХ век в античната крепост са правени първите разкопки, но по-късно археолозите губят интереса си към нея. Тогава на освободеното място идват иманярите. И чак през 2008 г. археолозите се връщат в крепостта. Ръководител на новите разкопки е Красимира Лука, докторант в Софийския университет. Макар земята да е преровена няколко пъти на два метра дълбочина, включително и с булдозери, Лука вярва, че в нея още се крият, останките на голям и цветущ някога град. След няколко лета той ще излезе наяве. Намира се на много интересно и удобно за живот място - на високо 170 метра плато между двете реки - Арчар и Салашка. По размери военната крепост Конбустика е три пъти по-голяма от кулската Кастра Мартис.
През това лято на археоложката помагат трима студенти от Англия и девет безработни, назначени от кмета на община Димово Тодор Илиев по програма за временна заетост. Те вече са извадили на повърхността основите на четвъртит градеж с дебели до 1,30 метра зидове, дълги по 150 метра, останки от ъглова кула. Основите на стените, вкопани на два метра дълбочина, са изградени с необработени камъни, споени с кал. Горната част на стените е зидана с типичната римска техника, при която се оформя само лицето на стените, а вътрешността се запълва с ломени дребни камъни. Само на отделни места стените стърчат на височина до един метър. Затова пък  в много от домовете на местните жители може да се видят обработени камъни в основите на различни стопански градежи, в стълбищата на къщите им. В домовете кътат и различни глинени съдове, които според археоложката са истински произведения на изкуството. Моля ги да ми ги покажат поне да ги снимам, признава Красимира Лука. Звучи като виц, но местните баби варят боб в уникални римски делви.
Отломки от такива съдове откриват и археолозите. Те са били директен внос от Италийския полуостров. Освен глинени съдове открити са стъклени съдове, 2 фибули, монети от времето на Константин Велики. Преди месец археолозите попаднали на близо 30 различни инструмента - шила, длета, дърворези. Тези находки дават основание да кажем, че Конбустика е възникнала като военен лагер на римските легиони преди дакийските войни на император Траян. След третия век обаче Конбустика не се споменава никъде, изчезва от източниците. Целта на нашите проучвания е да разберем какво е станало с този град, кога е бил разрушен. Възможно е да е било сменено името му.
През следващите години ще търсим принципията - щаба на крепостта. Тази сграда се е състояла от служебни офиси, складове за оръжие, светилище, вътрешен двор, украсен със скулптури и паметни плочи, обяснява Красимира Лука. Очаквам да попаднем и на надпис, съдържащ името на военната част, станувала на това място, обяснява археоложката. Живот освен в крепостта е имало и извън нея. Открито е жилище, унищожено от пожар. От градините си местните жители вадят тухли и парчета от керамични съдове. Това са следи от по-късно обитаване на кастела, което отново говори, че той е продължил да съществува. Цялостното проучване ще ни даде много нова информация за първите години на римското присъствие в съвременните български земи, заключава ръководителката на разкопките.
Първолета Цветкова

Още едно потвърждение на българската действителност, за което държавата не взима мерки. Българските стопанства от векове наред използват запуснати паментици на културата за строителен материал.