Морално ли е колективното произнасяне и изпълнение на смъртни присъди?

Смъртта винаги е интригувала човек именно защото е негова вечна спътница - няма отърваване. Смъртта не е част от живота, но е на всяка крачка. Да живееш значи да убиваш. Нещо повече - смъртта не е само край на живота. Смъртта е театър, който се разиграва, за да направи хората по-спокойни, по-тихи и по-смирени. Макар и банален, този морален казус продължава да не е решен и в някои страни убиват своите зайчета. Тук даваме морално решение на един морален проблем? Липсата на съвест не може да бъде лекувана с убийство.

Нормално ли е човеечеството да осъжда на смърт и да извършва екзекуции?
  Тъй като човечеството само по себе си не е инструмент на живота - то не дава човешкия живот, не би следвало хората и съдилищата да разпореждат смъртта до момента в който, човечеството не намери начин да дава и да връща живот, така както го отнема. Само тогава би имало моралното право да върши убийства, в това число и на престъпници. 
Човешкото правосъдие е отражение на божествената справедливост, но може ли то да бъде равнопоставено със божественото и съвършенно правосъдие? Уви, не.