Виа Мата от латински се превежда като "труден, опасен, смъртоносен път". Печалната слава на пътя е свързана с неговата съдба започнала през дълбоката и неизвестна античност и свършила с масовата смърт на византийската армия, която не била поразена от вражеска атака, а от силата на природата. Името произлиза от къснолатински глагол matare  с значение на "убивам". От този глагол е производно също и понятието матадорос - "даряващ смърт", свързано с ритуалното убийство на животни от време на Рим като този обичай от кървавите театри като Колизеума се пренасят и запазват в периферията на империята по земите на Пиринеите.
С името Виа Мата е известна римска пътна станция на стратегически път, свързващ двете провинции Тракия и Долна Мизия, като крайни точки са градовете Филипопол и Мелта. След Юстиниан Велики и в по-късни времена пътят бил почти неизползваем, и когато византийския пълководец Коменциол се опитал да го премине при зимни условия от Мелта към Филипопол го постигнал със загубата на повече от половината си армия, за което и бил наказан. Виа Мата е била пътна станцияс отклонение за Диоклецианополис (дн. гр.Хисаря )през Средна гора от главния Филипопол-Мелта. Станцията не е отбелязана в Певтингеровата карта. 

Коментиол (Komentiolos; Comentiolus) e източноримски  генерал. Той участва в походите на Маврикий заедно с генералите Приск и Петър.

Коментиол е тракиец. През 583 г. участва в делегацията на Маврикий до хагана на аварите Баян . Бие се с нахлулите в Тракия славяни и побеждава славянски отряд при Ергиния през 584 г. През 585 г. – вече с ранг magister militum – се бие отново с тях.

През 585 (589) г. Коментиол e отличен с титлата patricius. През 586 г.той e главнокомандващ на войските във войната против аварите. През 586 г. аварите унищожават Рациария и Оескус на Дунав, което е фактически край на тези поселища и окончателен завършек на тези градове, като наред с това обкръжават и Солун, а славяните навлизат до Пелопонес.
Не са известни писмените свидетелства относно обстоятелствата за печалната слава на станцията, но като се има предвид, че Средна гора е ядрото на тракийската общност, вероятно е била налице местна съпротива.