В град Бяла Паланка по време на турското робство живеели българи - те живеят там и до ден днешен. През 1664 година един английски дипломат на име Джон Бърбъри разказва за интересен обичай на българите от това време. "Според своя обичай ни посрещнаха българки, разхвърляйки парчета масло и сол по пътя, предвещавйки и пожелавайки успех в пътуването и работите ни..."(John Burbury. "A relation of a Journey..." London, 1671). Маслото служи за премахване на пречките, за лека, спорна и успешна работа, за засита и доволство, солта  е символичноизхвърляне на трудностите, на несгодите, бедите, мъките. Същевременно солта като скъпа подправка е жертва в името на нещо по-голямо и добро. Солта на живота и маслото се поръсват по земята при посрещането на скъпите гости, за да е ползотворно тяхното пристигане и да се увенчае с успех мисията. Същото е валидно и за изпращането на член от семейството на път, на гурбет, на търговия или на лов.
За жалост много и доста смислени български обичаи вече са в небитието.