Прочетен: 9492 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2010 16:13
Самаил (също Самаел) е важен герой в Талмуда , определян най-често като обвинител и разрушител. Според някои легенди той е равен на Сатаната , или че Самаил е истинското или или ангелското име на Дявола. Самаил обаче не може винаги да бъде идентифициран като Сатана, защото според Енох ангелското име на Сатаната е Сатанаил .
По скоро следва да се приема, че Самаил е едно от ангелските олицетворения на Сатанаил, от който той взема сила, за да се обълчи срещу небесните светлини и да сее непрогледен мрак върху завладеното от него небе.
Етимологията на думата Самаил е "отровата на Бога" което идентифицира Самаел с “Ангела на смъртта”. Напълно възможно е обаче името да е производно от сирийския бог “Шемал”.
В юдаизма Самаил е ангел на смъртта, управник на седемте небеса, един от седемте регенти на света, комуто служат два милиона ангели.
В Кабала Самаил е описан като “божи служител” и дори един от архангелите . Понякога (рядко) Самаил се идентифицира със Сатаната, но по-често е оприличаван на Асмодей – демон на удоволствията и гнева. Асмодеус е седмият принц на ада. Името му произлиза от асма-дева, които се превежда като демон на гнева. Асмодеус е олицетворение на плътските желания и се въплъщава в образите на Инкубус и Сукубус.
Елиезер вижда Самаил като един от ангелите, подложили Ева на изпитание (съблазън), а някои теолози дори твърдят, че Самаел в образа на змия е подбудил Ева да опита ябълката на познанието.
Всеки прави собствена оценка за въплъщенията и трансформациите на Самаил, но във всички случаи той е един от падналите архангели, взели страната на Сатанаил.
В богомилското учение обаче централно място се отделя на дявола, наречен Самаил (Сатанаил).Според богомилите Самаил е син на Бога заедно с Исус Христос. След като пожелал да вземе властта на баща си, той е низвергнат в Преизподнята и става неин господар. Така че според богомилското учение светът е подвластен на две начала- доброто (Бог) и злото (Дявола). Земният свят и човекът, според тях, са творение на Дявола, само човешката душа принадлежи на Бога. Според богомилската христология, след като Бог видял страданията на човешкия род, той изпраща на земята своя втори син Исус Христос. Неговото раждане, разпятие и възкресение според богомилите са само привидни, така че те отричат култа към Дева Мария и Кръста.Исус, според богомилското учение, губи двубоя с Дявола. Богомилската есхатология обаче провъзгласява Второто пришествие, с което ще настъпи царството божие на земята и Дяволът ще бъде окончателно победен.
Въз основа на тези богословски схващания се оформят и социалните аспекти на богомилското учение. Богомилите проповядват срещу царете и господарите, срещу държавната власт и църквата. Те отричат обредите, кръста, иконите, брака. Апокрифите предричат страшна съдба на царете и представителите на църквата след Второто прешествие(апокрифният Йоанов апокалипсис от 12 в., „Ходене на Богородица по мъките” и др.). Вероятно като рефлексия на умората от продължителните войни на цар Симеон и под влияние на манихейството богомилите се обявяват против войните и осъждат убийствата.
Според изворите, богомилите се делят на три категории- съвършени, вярващи и слушатели. Принадлежащите към категорията на съвършените са тези, които познават в съвършенство Евангелието и са дали обет за строг аскетизъм, включващ отказ от семейство и собственост. Вярващите са тези, които участват в обредите, но от тях не се изисква строг аскетизъм. Слушателите не спазват определени ограничения, а само слушат проповедите на съвършените.
Поради липсата на по-ранни от 12-13 век извори за организацията на богомилите трудно може да се отговори на въпроса дали още през 10 век съществуват богомилски общини. Според босненски извори от 12-13 век ръководител на богомилската община е т. Нар. Дедец.
Според сведенията на Евтимий Зигавин обредите на богомилите включват произнасянето на молитвата „Отче наш”, взаимна изповед и опрощаване на греховете и четене на текстове от Йоановото евангелие.
Богомилското учение оставя значима по обем книжнина, известна под наименованието апокрифна литература. Най-известните апокрифни произведения са Катарският требник и Тайната книга (Йоановото евангелие), които са познати по преводи от 12-13 век и са употребявани от катарите в Северна Италия и Южна Франция.
Богомилството оказва силно влияние върху зараждането и разпространението на ереси в Западна Европапрез Средновековието. Вероятно то оказва ключово влияние върху създаването и дейността на Босненската еретическа църква по времето на бановете Кулин и Нинослав (12-13 век). Вероятно под влиянието на богомилството се разпространяват в Западна Европа ученията на албигойците и катарите. В Мала Азия техните сподвижници са познати под названието „патарени” и т.н.
Богомилството се приема като важен принос на българите в развитието на обществената мисъл през Средновековието, като предреформационно учение и движение. Като форма предимно на социален протест, то е насочено срещу държавата, църквата и техните институции и по същество съдейства за тяхното отслабване.
Като заключение за демоничната същност на божественото същество Самаил е демон с ролята на обвинител, съблазнител и разрушител, тъмен ангел с меч в ръка. Той е паднал ангел, принц на демони, който е един от най-високопоставените ангели до трона на Бога. Ангелът на смъртта и до днес има противоречива позиция. Според едни той е паднал ангел, според други остава като един от ангелите на Бога. Играе ролята на смъртен екзекутор по заповед на Бог. В тази му роля не бива да буди учудване, че той е на страната на Михаил при прогонването на Сатаил от небето, макар е бил паднал ангел в неговата свита в качеството му на "Божия отрова".
Ето как се описва действието на ангела, когато бъде зърнат от умиращ. В изумление умиращия отваря уста и от меча на ангела пада капка жлъч в устата на умиращия.
Друго въплъщение на Сатанаил от което той черпи сили и кое също е самостоятелна демонична сила, взаимствана от зороастризма със собствен философия това е Ахриман.
Ахриман, второродният от Първичната светлина, е нейна еманация, чиста като Ормузд, но той е горд и амбициозен, изпълнен със завист към Първородния. Заради неговата гордост и омраза Вечният го проклина да се скита 12 000 години в тази част на пространството, където не достига светлинен лъч, в черната империя на тъмнината. В този период борбата между Светлината и Тъмнината, между Доброто и Злото, би трябвало да свърши.
Ахриман с презрение отказва да се подчини и застава срещу Ормузд. На добрите духове, създадени от брат му, той противопоставя неизброимата армия на Злите духове. На седемте Амшаспанди той противопоставя седемте Планети; на Изедите и Фероуерите – равен брой Деви, които са донесли на света всичките морални и физически злини. Оттук идват Бедността, Болестите, Нечистите помисли, Завистта, Огорчението, Пиянството, Фалша, Клеветата и техните ужасни армии.
Изображението на Ахриман е Дракон, отъждествяван от Евреите със Сатаната и Змията – Изкусител. След царуване в продължение на 3 000 години, Ормузд създава Материалния свят, на шест етапа, извиквайки към живот последователно Светлината, Водата, Земята, растенията, животните и Човека. Но Ахриман се намесва в създаването на земята и водата; тъй като тъмнината вече е елемент, Ормузд не може да изключи нейния Господар. Така двамата си взаимодействат при създаването на Човека. Ормузд създава, по своя Воля и със своето Слово, същество, което е тип и източник на универсалния живот за всичко, което съществува под Небето. Той влага в човека чистия принцип или Живота, произтичащ от Върховното Същество. Но Ахриман разрушава този чист принцип във формата, в която е бил вложен, а когато Ормузд създава първите мъж и жена от възстановената си и пречистена същност, Ахриман ги съблазнява и изкушава с вино и плодове, като жената е тази, която се предава първа.
Често, по време на последните три периода от по 3 000 години всеки, Ахриман и Тъмнината триумфират. Но на чистите души помагат Добрите духове; триумфът на Доброто е предопределен от Върховното Същество, а времето на този триумф неизбежно ще дойде. Когато светът бъде най-силно засегнат от злото, изсипано върху него от духовете на вечната смърт, трите Пророка ще дойдат и ще донесат спасение за смъртните. Сосиош, главният от тримата, ще възстанови земята с нейната първична красота, сила и чистота. Той ще отсъди кое е добро и кое - злото. След всеобщото възкресение на доброто, той ще поведе хората към дома на вечното щастие. Ахриман и неговите зли демони, и всички зли хора, също ще бъдат пречистени в поток от разтопен метал. Законите на Ормузд ще царуват навсякъде; всички хора ще бъдат щастливи; всички, в неизменно блаженство, ще пеят със Сосиош хвалебствия за Върховното Същество.
Тези учения, подробности от които са откъслечно заети от праисторическите евреи, са по-цялостно приети от Гностиците, които проповядват за възстановяването на всички неща, за тяхното връщане към първоначалното им чисто състояние, за щастието на тези, които ще бъдат спасени и тяхното допускане до празника на Божията Мъдрост.
Учението на Зороастър първоначално идва от Бактрия, Индийска провинция в Персия. Естествено е тогава то да включва индуски или будистки елементи, както и е всъщност. Основната идея на Будизма е, че материята поробва разума, но разумът се освобождава от това робство. Може би нещо е дошло в гностицизма от Китай. “Преди хаосът, който предшества раждането на Небето и Земята”, казва Лао–Цзъ, “е съществувало едно единствено Същество, необхватно и мълчаливо, неподвижно и винаги активно – майката на Вселената. Аз не зная неговото име: но аз му го приписвам с думата Разум. Човекът има своя вид и модел в Земята; Земята в Небето, Небето в Разума; а Разумът в себе си.” Тук са отново Фероуерите, Идеите, Айоните – Разумът, мълчанието, Словото, Мъдростта на гностицизма.
Основен съдържателен елемент при Ахриман е злобата и завистта.Веднъж, разхождайки се, Ахриман излязъл от ада и достигнал до светлината, която видял. Поради злобната си и разрушителна натура, той се спуснал да унищожи светлината, но виждайки, че смелостта и славата на светлината (Ормазд) са по-големи от неговите, Ахриман побягнал обратно в тъмнината и създал много демони и адови създания за борба срещу Ормазд.
Ормазд от Своя страна също създал свои създания – хората, за борба срещу Ахриман (дявола). В началото Ормазд ги създал от дух, но по-късно той ги създал от материя.
Има два духа в Едно. Може да се каже, че има едно Цяло, което в един момент разбира, че някъде в него се таи нещо тъмно като желание и характер. Доброто начало в това Цяло е наречено Ормазд. Представете си себе си. Вие сте добър човек. В един момент, обаче във вас се ражда ярост и желание за разрушение. Вие можете да анализирате това си състояние като ваша тъмна (лоша) черта на характера ви. Именно тази способност да анализирате лошата си черта от позицията на Доброто е духът наречен Ормазд. И това Добро начало във вас е първичното и истинското . Това Добро, всъщност сте вие, както и Злото, което сте осъзнали като ваша слабост. Вие искате да изкорените тази си слабост. В момента в който решавате това, вашето второ лице разбира за съществуването на добротата във вас и започва спорът между доброто и злото във вас. Същото се е случило и с Бог. Всъщност това което се случва във вас е подобие на случилото се в Бог. Ормазд е Бог, (Върховният, Вечният) защото Той е който е знаел за Ахриман докато Ахриман не е знаел за Него. Отнесено към вас, вие сте вашите мисли, но истинското ви “Аз” е това, което се стреми да опознае всичко във вас и да остане като вечно и единствено. Надявам се схващате смисъла. Ако не-обърнете се отново към себе си.
Ахриман е самостоятелен демоничен субект и въплъщение на Сатанаил, както и сфера, от която той черпи сила. В заключение Ахриман е първичен бог на злото, носител и причинител на 999 вида болести, които заразяват земята и я разяждат.
Лилит е женско олицетворение на Сатанаил, представяно като нощен демон, който унищожава мъжете и невръстните момченца, както е представена във "Фауст" на Гьоте.. В някои митове се представя като първата жена на Адам, както в „Адам, Лилит и Ева“ на робърт Браунинг. Олицетворя женският нощен вятър, носещ зарази, болести и прелъстяване.
Молок е принц на Ада, олицетворение от което Сатанаил черпи сила, известен още като крадец на деца, изпитващ удовлетворение от детския плач и във физическата си атрибуция огласява присъствието си с барабанен тътен, самият той олиицетворение на огъня, разрушението и на нежеланата саможертва.
Други олицетворения на Сатанаил, от които той черпи сила са Левиатан - принца на лъжите, оличетворение на морския змей (хидра), Луцифугус - бягащият от светлината, архидемон, Маммон - третия принц на Ада, заедно с Велзевул и Асмодеус, демон на благосъстоянието и алчността, Феникс - маркиз на Ада, демон, който знае всичко за науката и поезията, Азазел - шеф на козите-демони, носител и стопанин на ада, демон на украсата и украшения, на щитовете и хладните оръжия (в Енох той е паднал ангел серафим, с 12 крила, 14 лица и 7 змийски глави), Абдиел - паднал серафим, който носи защита (той осъжда Сатанаил след неговото изслушване пред ангелите и предава на Бог сведенията за неговите нарушения и изневяра), последния заедно с Ариох са измислени демони от армията на Сатанаил. Други демонични фикции са Абигор - приятен мъж или жена, херцог на Ада, управляващ 60 легиона, Астарот - принц на мързела, с титли лорд пазител на съкровищата, принц на троневете, принц на обвинителите и мъчителите, грозен ангел с пепелянка в лявата ръка, яздещ дракон, предводител на 40 легиона, със знания за миналото и бъдещето, Алоцер - херцог на Ада.Небесната война на падналите ангели и седемте архангела
Гавриил, Михаил, Уриил (Рамиел), Рафаил, Рагуил, Амитил, Итуриил са седемте архангела, призовани от Бог в борбата срещу падналите светлини - така биват наричани опълчилите срещу властта и силата на Бога ангели, пожелали да живеят в свобода, без повече да служат на съвършенството. В многоетапният сблъсък небесното царство било разделено на две коалиции като ангелите на светлината били предвождани от 7 архангела, а в коалицията на ангелите на тъмнината влизали падналите ангели, опълчили се срещу закона на светлината.
27.06.2010 12:36
Както знаем Михаил е този който побеждава звяра и го запраща на земята - реално опредметявайки ангелското падание на Луцифер. Самаил е една от бивалентните сили на рая, която вероятно е вземала ту едната, ту другата страна. Очевидно това е бил драматичен процес, истинско изпитание за братската обич между ангелите. Ето защо когато Михаил побеждава Сатанаил, Самаил е на страната на Михаил. Ав последствие заради принципно заетата страна откъм коалицията на Сатаната е взето решение той да напусне райското селение и да принадлежи към групата на падналите - при това на падналите архангели. С други думи Самаил като архангелски брат е междинно въплъщение както у Михаил вадидушника- този който извлича светлината от хората, така и въплъщение на Сатанаил като "ангел на смъртта и божия отрова".
