Най-малко две селища в България носят своето име от старобългарската дума яма - ıама. Това са селата Ямна и Ямино. До този момент не съществуваше официална теория за произхода на село Емен. Това селище е именно ясен пример за това как един ойконим може да бъде базиран в своето образуване на името на характерен микроландшафтен обект край землището на селото.




Водопадът в село Емен

Както се вижда водопадът в края на Еменският каньон пада в издълбано в скалата кръгло и широко образувание, подобно на яма.
Така името на село Емен се извежда като производна на името Ямен като и двете ясно отговарят на природната забележителност край водопада, издълбал своеобразна яма в скалите и дал повод за наименоване на селището.
Връзката със старогр. ἄμη „лопата, мотика“, δι-αμάω „разкопавам“, ἐξ-αμάω „изкопавам“, ἀμάρα „ров, бразда“ е удивителна, което показва, че гръцкия глагол е иззет от базата на индоевропейска заимстваща традиция. Близки по значение са имената на селата Трапище, Горно Трапе и Трапоклово, които имат сходна с описаната по-горе етимология.
Преминаването на "я" в "е" е валидна тенденция за села като Енев дол, Енево в Добричко, Енево в Шуменско, Енина в Казанлъшко, Еница в община Кнежа, Плевенско, а също е и напълно възможно за селата Енчец и Еньовче в Кърджалийско, макар да са производни на имената на едно и също растение, тойкато Енчо и Еньо са производни на Янчо и Яньо.