АПО, ЦЯЛОТО МИ ДЕТСТВО ПРЕМИНА НА ТАЗИ УЛИЦА! БЕШЕ МИ МНОГО ТРУДНО ДА ПИША ИМЕТО В УЧИЛИЩЕ...ВСЕ ГО ОБЪРКВАХ ...
ДНЕС ПАК ЖИВЕЯ НА ТАЗИ УЛИЦА И ВСЕКИ ДЕН МИНАВАМ ПОКРАЙ ПАМЕТНИКА НА ТОЗИ СКРОМЕН, НО ВЕЛИЧЕСТВЕН ОВАНЕС СОВАДЖИЯН

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПОСТИНГА, МНОГО КАЗВА ТОЙ..МНОГО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

джули - това е прекалено казваш си адреса и после ще се сърдиш че всички луди правят митинг под прозореца ти

Мисля, че тази подробност не я знаех или ако съм я чела някъде, бързо ми е изфирясала от главата.Сега обаче ще я запомня. Това е много добър пример за човечност! Както и за това, че заповедите и праволинейността в изпълнението на служебните задължения- не винаги са най-важното нещо в живота!Аполон коментара ти по долу за даването на адреса ме разсмя от сърце :) Много си прав! Жените проявяваме откровеност от която после, дълго си патим.