Съществуват ред български топоними с корена руп-.  Това са множество селища, лични имена, местности и дори една историко-географска област по протежението на река Чепеларска - Рупчос, разделен на Горен Рупчос - Чепеларе и Долен Рупчос - Хвойна. От личните имена са запазени примери като Рупо, Рупчо, Рупко, Рупка, Рупа. От селищата са запазени имената на село Рупци в Плевен и село Рупци във Видин. Рупци се нарича етнографската група в област Рупчос. Известни са също селата Рупите, Петричко и Рупката, Чирпанско. Рупка е село в Югоизточна България на територията на община Руен, Бургаско, със старото си име Урупча. В Смолянско се намира и село Уручевци, което е по-скоро свързано с корена уручанци със значение охранени, отколкото с възможния антоним "урочасани" .
Рупа се нарича и село в Хърватия, разположено в блиост до границата със Словения. Рупеа е името на крепост и на град с около 5760 жители в близост до град Брашов. В миналото името на дакийското селище на това място е било Rumidava.
Интересно е, че на различните езици думите с корена руп съществено се различават по значение. Така например rupes на латински означава скали, а глагола rup, rupo на румънски означава късам, докато рупа на сърбохърватски е дупка. На български думата рупа означава растението овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris L.), като една от любимите храни на добитъка и овцете. На български също глаголите рупам, ръфам са синоними на глаголите ям, хапвам, изяждам, но имат и специфично значение като късам, отхапвам, оставям дупки в храната (хляб, месо). До глаголът рупам е близка  и диалектната форма ручам (ям).
Детайлното изучаване на Долен и Горен Рупчос показва, че ландшафта на двете местности прилича на издълбани "дупки" в релефа като низинна депресия сред високоиздигащите се върхове на Родопите.  Автор: Димитър Георгиев-Даков