С трайното римско влияние в Тракия от обявяването й за римска провинция през 46 г.н.е., градът сменя краткотрайната елинизация настъпила от времето на Филип и се подлага на значителна романизация в всички сфери на обществения живот. Всеки един от хълмовете е носил своето характерно римско име, като дори името на града е придобило новата гражданска форма Тримонциум, наред с по-късните Улпия, Флавия. Някои от хълмовете са имали специфични религиозни презназначения и в съответствие с тях и специфични имена, както Джендем тепе се е наричал в древността "хълм на нимфите дриади". Храм на Венера се е намирал на Сахат тепе, а Бунарджика е известен в древността като хълм на Херкулес. Българското спелуване на тракийското име Филипидава, дошло от елинистичното Филипополис, е в основата на съвременното име на града. При българското спелуване на Дирахиум е възникнала българската форма Драч, а на българското изписване на старото име на Пловдив Плъпъдибъ, възниква старинната форма на селището от Плъпдибъ и по-късната Plodivь (XI c. AD)която не се е развила до наши дни. Преходът Плъпдибъ-Плъвдивъ е закономерен.
Имената Пълдин и Плоудин възникват от римското име на един от хълмовете Паладин, кръстен по аналогия с римския Palatine hill. Пълдин и Плоудин няма общо с Пулпудева и не участват във формирането на съвременното име Пловдив.
Досегът на хълмът Палатин с река Тибър в Рим е близък до този на Таксим тепе с река  Марица.

Най-красиво е Улпия