Колкото и да не признаваме стремежа за асимилация на гръцката култура върху езика и културата на Българите, трябва да уточним, че тази политика продължава през цялата епоха на  Първото българско царство, достига апогей през Византийското иго, остава траен отпечатък и инкорпориране в административната структура на страната, внедрява се като постоянна политика на заговори във Второто българско царство и персистира като трайна тенденция през Късното Средновековие и Възраждането под натиска на гръцкото духовенство.
Освен за гъркоманство, говорим и за интегриране на ромеите в българското общество - не от куртоазия или от фалшива грандомания българските царе се наменовали като владетели на българи и гърци.
Отпечатък върху българският език дали много гръцки думи, интегрирани постепенно в езиковия запас. За една такава българска дума в качеството й на топоним ще стане въпрос в настоящия анализ, чийто корени произлизат от гръцка дума.
В голям брой населени съществува често срещания топоним за тип местност, наречен на бългаски Коило. Това наименование произлиза от гръцката дума κοῖλον със значение падина, долина, изкривено място, издълбано място.
Конкретни примери могат да се дадат със село Куртово Конаре, където е известно местността Коило. В миналото подобни земи с такова име, са получавали необратени терени обрасли с тревата коило. Местност с името Коило съществува и в село Гурмазово, Софийско.
Растението коило вероятно носи името си от изкривентия осил на своя плод.